О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 145
София 23.12. 2008 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Здравка Първанова гр. дело № 3254/2008 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. П. И. и Т. К. И. , с. Д., община С., срещу въззивно решение №145 от 20.06.2008г. по гр. дело № 253/2008г. на
Ответникът по касационната жалба С. Б. С., гр. Я., не изразява становище.
Касационната жалба е депозирана в срока по чл.283 ГПК и отговаря на изискванията на чл.284 ГПК.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
С обжалваното решение е оставено в сила решение от 17.04.2008г., постановено по гр.д. № 1505/2007г. на Я. районен съд, с което са отхвърлени искове с правно основание чл.109, ал.1 ЗС и чл.30, ал.3 ЗС, предявени от И. П. И. и Т. К. И. срещу С. Б. С. за преустановяване на действия, препятстващи ищците да упражняват правото си на собственост в процесния недвижим имот и за заплащане на 2000 лева – ползи от имота. Въззивният съд е приел, че ищците не са доказали ответникът лично или чрез другиго да препятства упражняването правата на ищците като съсобственици в имота, както и че той е ползвал или предоставил ползването на имота на трети лица. Действията по заключване на имота са предприети от трето лице Г. , но няма данни тя да е упълномощавана от ответника. Същата е предоставила ползването на трети лица.
Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС. Касаторът се позовава на разрешение, дадено с обжалваното решение в противоречие на практиката на ВКС и сочи конкретно решение, с което е прието, че въпросите по чл.114 ГПК/отм./ следва да се формулират и да се съобщят, чрез вписване в призовката, за да се приложи разпоредбата на чл.128, ал.2 ГПК/отм./. Визираният от касаторите процесуален въпрос не е решен в противоречие с трайната съдебна практика, вкл. с цитираното решение на ВКС. Това е така, защото призоваването на ответника в процеса е извършено еднократно само за първото съдебно заседание, съобразно разпоредбата на чл.41, ал.6 ГПК /отм./ по реда на чл.50, ал.1 ГПК /отм./ чрез публикация в „Д” и съгласно Закона за „Д”. Процедурата по чл.50 ГПК/отм./ е предвидена само за призоваване на страна с неизвестен адрес. С нея се обезпечава единствено правото и на защита в процеса като при неявяване в съдебно заседание и се назначава и процесуален представител. В рамките на тази процедура не може да бъде извършено съобщаване лично по реда на чл.114 ГПК /отм./. Изискването за лично съобщаване пък изключва това да стане чрез процесуален представител при липса на съгласие за това.
С оглед изложеното, следва да се приеме, че не са налице предпоставките за допускане касационно обжалване на решението.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №145 от 20.06.2008г. по гр. дело № 253/2008г. на Я. окръжен съд по касационна жалба на И. П. И. и Т. К. И. , с. Д., община С..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.