О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 145
София, 04.03.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на втори февруари през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ………………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков търг. дело № 718 по описа за 2008 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба с вх. № 3477/15.VІІІ.2008 г. на Л. И. Ш. от гр. П., подадена чрез процесуалния му представител по пълномощие адв. К. Б. от АК П. , против решение № 308 на Пловдивския апелативен съд, ГК, постановено на 24.VІ.2008 г. по гр. д. № 962/07 г., с което са били изцяло потвърдени решение 245 на Пловдивския ОС от 31.VІІ.2006 г., както и Р № 231/14.VІІІ.2006 г. – двете по т.д. № 448/04 г. С тях, последователно във времето, като неоснователни и недоказани, са били отхвърлени исковете на настоящия касатор с правно основание по чл. 88 ЗЗД, предявени като частични съответно за сумите 13 000 лв. /неполучен наем по средни пазарни наемни цени/; за сумата 2 000 лв. /мораторна лихва върху посочената главница на обезщетението/; за сумата 5 000 лв. /като обезщетение за договорни вреди от неточно изпълнен архитектурен проект/, както и конститутивният му иск по чл. 87, ал. 3 ЗЗД, всички те насочени срещу едноличния търговец-изпълнител по договор за изработка А. Д. Ш. от гр. П., осъществяващ стопанска дейност с фирмата „Е”.
О. на касатора Л. Ив. Ш. са за необоснованост и незаконосъобразност на атакуваното въззивно решение, поради което той претендира неговото отменяване и постановяване на съдебен акт по съществото на спора от настоящата инстанция, с който и двете му обективно съединени искови претенции срещу Е. да бъдат уважени.
Обосновавайки приложното поле на касационното обжалване в нарочното си изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, изготвено от процесуалния му представител, касаторът Л. Ив. Ш. изтъква, че същественият материалноправен въпрос, по който въззивният съд се е произнесъл с атакуваното решение – релевантен както за точното прилагане на закона, така и от значение за развитие на правото въобще – бил досежно това имало ли е неизпълнение от страна на ответника, както и дали неизпълнената част от задължението му по договора за изработка /строителство/ е била незначителна с оглед интереса на кредитора-касатор. Релевираното по този начин основание за допустимост на касационното обжалване представлява това по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК.
В своя писмен отговор по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответникът по касация Е. А. Д. Ш. от гр. П. е изразил становище чрез процесуалния си представител адв. В. Т. от АК- П. , че не следва да се допуска касационото обжалване на атакуваното от Ш. въззивно решение, тъй като то не било в противоречие нито с изобилната съдебна практика по приложението на чл. 87, ал. 3 ЗЗД, нито произнасянето на ВКС по настоящето дело „би допринесло за точното прилагане на закона и развитието на правото”. На второ място, търговецът-ответник счита, че по същество касационната жалба на Ш. е неоснователна и затова следва да бъде оставена без уважение, като му бъдат присъдени направените в настоящата инстанция съдебно-деловодни разноски.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че макар касационната жалба на Л. Ив. Ш. от гр. П. да е постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и да е подадена от надлежна страна във въззивното производство пред Пловдивския апелативен съд, тя не следва да бъде допусната до разглеждане по същество. Съображенията за това са следните:
В конкретния случай касаторът Ш. е приравнил към съществен материалноправен въпрос едно ключово процесуално задължение на решаващия съд: във всички случаи той „да взема предвид и фактите, настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното право” /арг. чл. 235, ал. 3 ГПК/. Дали значителността на неизпълнението на едно облигационно задължение ще се преценява към датата на завеждане на исковата молба или към датата на постановяване на съдебния акт по съществото на спора, в крайна сметка е въпрос на установяване на факти по делото, осъществили се вече след неговото завеждане, т.е. нещо, което като специфична логическа дейност, по необходимост винаги предхожда правните изводи на решаващия съд, т.е. произнасянето му по съществените правни въпроси. При констатираната липса на надлежно формулиран съществен материалноправен въпрос – като главно основание за допустимост на касационното обжалване, проверката за наличие на която и да е от алтернативно дадените предпоставки по текста на чл. 280, ал. 1 ГПК, обосноваваща приложимостта на този инстанционен контрол, е обективно невъзможна. Същевременно бланкетното позоваване на предпоставката по т. 3 от този законов текст не е от естество в конкретната хипотеза да обоснове приложно поле на касационното обжалване спрямо атакуваното от Ш. въззивно решение. Преценката дали даден съществен въпрос /бил той материалноправен или процесуалноправен/, по който един въззивен съд се е произнесъл, е едновременно релевантен както за точното прилагане на закона, така и от значение за развитие на правото въобще, се проявява само в две насоки: 1/ Когато произнасянето по съществения въпрос е свързано с тълкуване на закона, което би имало за свой резултат отстраняване на непълнота, неяснота или противоречивостта на самия закон /арг. чл. 5 ГПК/; 2/ К. съдилищата изоставят едно тълкуване на закона, за да възприемат друго /арг. чл. 124, ал. 1 ЗСВ/.
С оглед всичко изложено се налага извод, че не следва да се допуска касационно обжалване на атакуваното с жалбата на Л. Ив. Ш. от гр. П. въззивно решение. Независимо от този изход на делото в настоящето производство по чл. 288 ГПК, на ответника по касация Е. Ш. не следва да бъдат присъдени съдебно-деловодни разноски, тъй като от негова страна не е било изпълнено законоустановеното изискване по чл. 80 ГПК.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 308 на Пловдивския апелативен съд, ГК, от 24.VІ.2008 г., постановено по гр. д. № 962/07 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2
Определение на ВКС, ТК, І-во отделение, постановено по търг. дело № 718 по описа за 2008 г.