О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1451
гр.София, 17.12.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
единадесети декември две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 7205/ 2013 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по искане на Ж. И. Л. за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Великотърновски окръжен съд № 355 от 22.07.2013 г. по гр.д.№ 623/ 2013 г., с което е потвърдено решение на Великотърновски районен съд по гр.д.№ 1932/ 2012 г. и по този начин е отхвърлена предявената от касатора против Ц. К. Д. молба за изменение на постановените с решение № 994/ 08.11.2011 г. по гр.д.№ 4568/ 2011 г. на Великотърновски районен съд мерки относно упражняване на родителските права, режима на лични отношения и издръжката на детето И. Ж. Л..
При условията на тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС следва да бъдат уточнени следните посочени в изложението на касатора по чл.284 ал.3 т.1 ГПК правни въпроси: материалноправните въпроси за значението на влошеното психично здраве на родителя, упражняващ родителски права, за нежеланието на детето да остане да живее при същия родител и проявяваният спрямо него страх и по-голямата привързаност на детето към бащата; и процесуалноправният въпрос за задължението на въззивния съд да обсъди задълбочено експертното заключение и свидетелските показания по делото. Касаторът счита, че тези въпроси са разрешени в обжалваното решение в противоречие с практиката на ВКС и че имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Ответната страна Ц. К. Д. оспорва жалбата и моли обжалването да не бъде допуснато, като поддържа, че в изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК не са формулирани конкретни правни въпроси по чл.280 ал.1 ГПК, че не са представени противоречащи на обжалвания акт решения на ВКС, а евентуално – и че въпросите нямат значението по чл.280 ал.1 т.3 ГПК, тъй като практиката по тях е установена.
Съдът намира жалбата за допустима, но искането за допускане на касационно обжалване е неоснователно, макар да не могат да бъдат споделени доводите на ответната страна, че жалбоподателят не е формулирал правни въпроси по чл.280 ал.1 ГПК. В изложението си касаторът изрично е посочил кои правни разрешения на въззивния съд оспорва. Това е достатъчно с оглед целите на производството по чл.288 ГПК, а ако въпросът не е формулиран изрядно, то поясняването и доуточняването му от касационната инстанция е допустимо, съгласно цитираното Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/ 2009 г. на ОСГТК на ВКС. Поради това следва да се прецени относимостта на въпросите към правните разрешения в обжалваното решение и доколко на тях е отговорено в противоречие с практиката на ВКС или имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
За да отхвърли молбата на касатора, въззивният съд е приел, (излагайки собствени фактически и правни съображения и препращайки към мотивите на първата инстанция), че няма съществено изменение на обстоятелствата в сравнение с тези, при които съд е постановил мерки за упражняване на родителските права и местоживеенето на детето И. Л.. Обсъдени са диагностицираното психично заболяване на майката (ответник по касация) и трайната ремисия в състоянието й, привързаността на детето към бащата и действията на последния, съставляващи неизпълнение на установения със съдебно решение режим на упражняване на родителските права. Съдът посочил, че състоянието на майката не е влошено в сравнение с момента, при който упражняването на родителските права е предоставено на нея, както и че привързаността на детето към бащата е естествена и също не съставлява ново обстоятелство от съществено значение за мерките по чл.59 СК. Приел е, че действията на бащата, с които едностранно нарушава тези мерки, са противоправни и че не може от собственото си противоправно поведение той да черпи права.
При тези мотиви на инстанцията по същество поставеният от касатора процесуалноправен въпрос не обуславя въззивното решение. Въззивният съд не е постановил, че не е длъжен да обсъди поотделно и в съвкупност експертизата и свидетелските показания, нито фактически се е отклонил от изпълнението на това си задължение. В обжалваното решение, по реда на чл.272 ГПК и чрез излагане на собствени съображения, съдът е подложил на анализ всички доказателства по делото и е достигнал до съответни фактически изводи. Констатациите по фактите, които инстанцията по същество е направила, не подлежат на проверка в производството по чл.288 ГПК. В това производство касационният съд контролира само правните разрешения в обжалваното решение, но при установените в него факти. Не могат да се проверяват и твърденията на касатора за допуснати нарушения на материалния закон или на процесуалните правила. Това е допустимо само при разглеждане на касационната жалба по същество, но за целта е необходимо най-напред да са налице основания за допускане на касационното обжалване.
По аналогични съображения не обуславят въззивното решение и материалноправните въпроси. Съдът по същество не е посочил в акта си, че психичното здраве на родителя, упражняващ родителски права, нежеланието на детето да остане да живее при него и по-голямата му привързаност към другия родител, са без значение при спор за изменение на режим на родителски права. Той е приел, че здравословното състояние на майката не е влошено в сравнение с момента, към който съдът е преценил тя да упражнява родителските права по отношение на детето И. и то да живее при нея. В сравнение със същия момент не е изменено и обстоятелството, че детето е привързано към баща си. Не е прието за установено, че детето не желае да живее при майка си и че се страхува от нея. Както вече бе посочено, фактическите изводи на въззивния съд не подлежат на контрол в производството по чл.288 ГПК. А след като посочените от касатора обстоятелства или не са приети за установени, или е прието съществуването им още към момента на постановяване на решението за родителските права, то какъвто и отговор да получи поставеният материалноправен въпрос, това не би се отразило на крайните изводи на инстанцията по същество. По необуславящ въззивното решение въпрос касационно обжалване не може да бъде допуснато, съгласно цитираното Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Великотърновски окръжен съд № 355 от 22.07.2013 г. по гр.д.№ 623/ 2013 г.
ОСЪЖДА Ж. И. Л. да заплати на Ц. К. Д. 200 лв (двеста лева) разноски по касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: