ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1451
София, 18.12.2015г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на седми декември две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
изслуша докладваното от съдия Б.Стоилова гр. дело № 5059 по описа за 2015г. и приема следното:
Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на адвокат И. М. като процесуален представител на .Т Ц. М. от срещу въззивното решение на СГС от 27.ІV.2015г. по гр.д. № 10761/2013г.
Ответникът по касационната жалба Б. а. на н. /правоприемник на първоначалния ищец С.-б.к. при Б./ в отговора си по реда на чл.287 ал.1 ГПК чрез юрисконсултите Й. П. и Г. А. е заел становище за недопускане на касационно обжалване. Претендира разноски.
Касационната жалба е допустима – подадена е в преклузивния срок и от страна, имаща право и интерес от обжалването.
По допускането на касационно обжалване на въззивното решение ВКС на РБ съобрази следното:
С обжалваното въззивно решение СГС е потвърдил решението на СРС от 13.V.2013г. по гр.д № 5159/2011г., с което Т. Цв.М. е осъдена да предаде на С.-б. к. при Б. държането на апартамент в, [улица], вътрешна къща.
За да постанови решението, въззивният съд е приел, че от май 2002г. ответницата започнала да плаща наем за процесния имот на Б. по банков път по 32.84лв. месечно, сумите са постъпвали в счетоводството на ищеца и са осчетоводявани като приходи от наем, т.е. ищецът е приемал плащанията и ги е считал за месечен наем за имота. С вносните бележки за периода 2011г. – 2012г. се установява, че ответницата е заплащала за ап.№ 4 наем, следователно и плащанията за предходен период до 31.ХІІ.2010г. също имат такъв характер. С оглед на това е прието, че между страните е постигнато съгласие за сключване на неформален договор за наем на имота и за наемната цена. От изявлението на ответницата в отговора й на исковата молба, че след като Б. се легитимирала като собственик на имота, започнала да плаща на него суми, заплащани до тогава на „С.”, се налага извод, че тя е знаела кой е насрещна страна по договора за наем. Договорът е без определен срок и прекратяването му е по реда на чл.238 ЗЗД чрез отправяне на предизвестие, което в случая е сторено с нотариална покана, връчена на съпруга на ответницата на 23.ХІ.2010г., като прекратяването е настъпило в дадения едномесечен срок – на 23.ХІІ.2010г. От този момент и на основание чл.233 ал.1 ЗЗД ответницата дължи връщане на ищеца на ползваното от нея жилище, държането на който от нея е безспорно установено по делото.
В изложението на касаторката по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК се сочи, че решението било постановено в нарушение на материалния закон относно установяване наличието на договор за наем /неформален или формален/; липсвали категорични доказателства за сключването на такъв договор, за момента, в който това е сторено, за страните по него, кога е предаден обекта и каква е наемната цена; съдът бил задължен да изследва и да установи всички елементи на договора за наем; сочат се решения на СГС и СРС, на които атакуваното противоречало поради недоказване по несъмнен начин на наемно правоотношение; съществен бил въпросът, основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.2 и т.3 ГПК, възможно ли е наследяване на наемно правоотношение и може ли да възникне наемно правоотношение само с плащане на сума от страна на лице, без конкретизация на наета вещ, без предаване и без начален период.
ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира, че касационно обжалване на атакуваното въззивно решение не следва да бъде допускано.
Касационното обжалване се допуска, когато въззивният съд се е произнесъл по материалноправни и/или процесуалноправни въпроси, обусловили изхода на спора, в някоя от хипотезите по чл.280 ал.1 ГПК. По силата на диспозитивното начало в гражданския процес въпросите следва да бъдат посочени от касатора, който следва и да обоснове наличието на противоречива съдебна практика при разрешаването им или липсата на практика по тях, или необходимост от промяната й поради неточно тълкуване на законите или за осъвременяването й поради изменения в законодателството, или да обоснове наличието на непълни, неясни и противоречиви приложими по спора закони /виж ТР № 1/2009г. на ОСГТК/.
В разглеждания случай изложението на касаторката не удовлетворява тези предпоставки. По поставените от нея правни въпроси въззивният съд не се е произнасял. На първо място, липсват в атакуваното решение преценка и извод, обусловил изходът на спора, относно възможността за наследяване на наемно правоотношение, като е прието, че наемно правоотношение е възникнало между страните по делото. И второ, прието е за установено, че правоотношението датира от 2002г., и то не само въз основа на плащането на суми от страна на ответницата, а въз основа на постигнато от страните съгласие за това и за наемната цена неформално съобразно вида на наемния договор – консенсуален, за чиято валидност в закона не е установено спазването на определена форма /което е в съответствие с практиката на ВКС, обективирана в представеното от ответника по касационната жалба решение по гр.д. № 1060/2009г. ІV ГО/, че то се отнася за процесния имот и че е безспорно ползването му от ответницата. Ето защо релевираните от касаторката като основания за допускане на касационно обжалване въпроси са неотносими към решаващите изводи на въззивния съд и те не са от значение за спора. От друга страна, с представената от касаторката практика /решение на СГС ІV В състав от 14.VІ.2013г. по гр.д. № 15453/2012г., решение на СРС І ГО по гр.д. № 13635/2011г. и решение на СГС по гр.д. № 17574/2011г./ не се обосновава и наведеното основание по чл.280 ал.1 т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване, тъй като няма данни посочените решения да са влезли в сила, само каквито се включват в съдебната практика по смисъла на посочената разпоредба. Не се сочи и обосновава и нито една от хипотезите за допускане на касационно обжалване, съдържащи се в основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
На основание чл.78 ал.1 и ал.8 ГПК на ответника по касация следва да бъдат присъдени 500лв. адвокатско възнаграждение съобразно разпоредбата на чл.9 ал.3 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на СГС, ГО, ІІ Б състав, постановено на 27.ІV.2015г. по гр.д № 10761/2013г.
ОСЪЖДА Т. Ц. М. от да заплати на Б. А. НА Н. 500лв. адвокатско възнаграждение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: