О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1453
София, 17.12.2012 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на десети декември двехиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова
ЧЛЕНОВЕ: Жива Декова
Олга Керелска
като изслуша докладваното от съдия Зяпкова гр. дело № 1092/2012 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от Е. Б. Д. ЕГН [ЕГН] чрез процесуален представител адвокат Д. И. против въззивно решение на Софийски градски съд, АО, ІІІ-Г състав, постановено на 30.03.2012 г. по гр. д. № 13415/2011 г.
С обжалваното решение е потвърдено решение на СРС, 46-ти състав постановено на 1.06.2011 г. по гр. д. № 38244/2009 г. в обжалваната му част, с която е отхвърлен предявения от Е. Б. Д. против [фирма], [населено място] иск с правно основание чл. 195, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 193 ЗЗД за намаляване на цената на закупеното от нея жилище със сумата 7 600 евро, поради наличие на недостатък, който съществено намалява цената на имота.
С изложение по допустимостта на касационното обжалване касаторът се е позовал на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК с формулирани материалноправни и процесуалноправни въпроси, цитирана съдебна практика и приложени копия от посочените решения.
За ответник по касация [фирма] е подадено писмено становище чрез процесуален представител адвокат Л. М.. Жалбата е оспорена като недопустима до касационно разглеждане и неоснователна.
Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт на въззивен съд в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
При преценка за допустимост Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение констатира, че не е налице основание за допускане на въззивното решение до касационно обжалване поради следното:
За да потвърди първоинстанционното отхвърлително решение по иска с правно основание чл. 195, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 193 ЗЗД въззивният съд е приел за установено, че апартаментът, собственост на ищцата-сега касатор е предаден с изпълнена О и В инсталация по проект, монтирани алуминиеви радиатори и тръбна разводка, както и че ответникът е положил много усилия за изграждане на външното топлозахранване, първоначално чрез „Т.”, а впоследствие за отопление с газ, а след подаването на въззивната жалба топлофицирането на сградата, в която е апартаментът на ищцата е на нов и окончателен етап, в условията на който [фирма] с предварителен договор от 2.12.2011 г. се е е задължило да топлофицира обекта, а изграждането и захранването от външния топлотръбопровод до абонатната станция на сградата е започнато /разрешение за строеж от 23.01.2012 г./.
От правна страна въззивният съд е възприел извода на първоинстанционния съд, че в случая не е налице „недостатък” на жилището по смисъла на чл. 193, ал. 1 ЗЗД. Ответникът не се е отклонил от уговореното, не е отказал свързване на сградата с топлопреносната мрежа, нито е обещал топлофициране, което да не може да бъде осъществено по технически причини, а само е забавил изпълнение.
Формулираният материалноправен въпрос: „Какво представлява качествен показател на една вещ и липсата на изрично уговорено свойство на продадената вещ /функционираща топлопреносна мрежа и топла вода на жилище/ представлява ли отклонение от уговорен качествен показател, обуславящ отговорност за недостатъци на продавача по чл. 193сл. ЗЗД” е правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК и в този смисъл е изпълнено общото изискване на посочения законов текст.
Не са налице специалните изисквания на т. 1 и т. 2 на чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като въззивният съд не се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС и при противоречива практика на съдилищата по смисъла на т. 2 и т. 3 от ТР № 1/19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г., ВКС, ОСГТК в аспект на съдебните актове, на които касаторът се е позовал. Твърденията са подкрепени с приложени решения от практиката на Върховния касационен съд и решение на САС, които не са относими към процесния случай и не установяват наличие на противоречива практика.
В конкретния случай съдът е счел, че не е налице неотстраним недостатък на апартамента, обуславящ трайно намаление на неговата цена, а забава при осигуряването на топлоподаването на жилището, не в резултат на бездействие на ответника, изградил топлопреносната мрежа на сградата, но свързването й към [фирма] е било поставено в зависимост от съответни органи, разрешаващи свързването, извън ответника.
Процесуалноправният въпрос относно „задължението на съда да обсъди всички основания за отмяна, посочени от жалбоподателите, когато счете обжалваното решение за правилно” съставлява оплакване за съществено нарушение на съдопроизводствените правила по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК доколкото в случая не се е отразило на правните изводи по конкретното дело /т. 1 от цитираното тълкувателно решение/.
Основанието за допустимост по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК не е обосновано съгласно изискванията на т. 4 от цитираното тълкувателно решение.
Ето защо Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски градски съд, АО, ІІІ-Г въззивен състав, постановено на 30.03.2012 г. по гр. д. № 13415/2011 г. по касационна жалба от Е. Б. Д..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: