3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1453
София, 18.11.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети ноември две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №644/2011 година.
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от Х. В. Г., ЕТ, действащ под фирма “М. – Х. Г.” – София, приподписана от адв. Т. Б., против въззивно решение от 22.11.2010 г. по гр.д.№12444/2009 г. по описа на Софийския градски съд, ІІ-Г състав.
С обжалваното решение е оставено в сила решение от 27.01.2009 г. по гр.д.№15801/2006 г. по описа на Софийския районен съд, г.к., 34 състав, с което Х. В. Г., действащ като [фирма] – София, е осъден да заплати на Н. М. Л. от [населено място], сумата 8801 лева – представляваща имуществени вреди, следствие неизпълнение на договор за влог на л.а. “Мерцедес С 220 Д” от 26.4.2007 г.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се твърди, че въззивната инстанция се произнесла по важен материалноправен въпрос и този въпрос е в противоречие с практиката на ВКС, а именно “Като е приел, че договорът за влог е един неформален договор и за неговото сключване не се изисква писмена форма, въззивният съд съобразил ли се е и изричната разпоредба на чл.133, ал.1, б.”в” ГПК/отм./, която постановява, че със свидетелски показания не могат да се доказват договори със стойност над 1000 лева, а само с писмен акт/договор, съглашение и др. ?” Приложена е и съдебна практика – две определения и две решения на ВКС на състави на ВКС.
Моли се за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Ответникът по касация Н. М. Л. не заявява становище в настоящото производство.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.280 ГПК намира, че жалбата е подадена в законния срок. За да се произнесе по допускане на въззивното решение до касационно обжалване съдът взе предвид следното:
Поставения процесуалноправен въпрос, а не материалноправен, както е посочено в изложението, е неотносим към спора. Изводите на въззивната инстанция досежно основателността на претенцията по размер не се основават на свидетелски показания. Р. във въззивната инстанция свидетелка К. не установява факти относно размера на претендираната сума, а само, че е заплащала суми за ползването на процесния паркинг. СГС не е изградил крайния си извод за основателността на претенцията по размер въз основа на тези свидетелски показания, а на представените по делото писмени доказателства, установяващи закупуването на лекия автомобил от страна на ищеца – ответник по касация.
Поради това въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение 22.11.2010 г. по гр.д.№12444/2009 г. по описа на Софийския градски съд, ІІ-Г състав, по касационна жалба, вх.№2603/13.01.2011 г. подадена от Х. В. Г., ЕТ, действащ под фирма “М. – Х. Г.” – София, приподписана от адв. Т. Б..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: