О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1454
София, 18.12.2015 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на десети декември две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светла Цачева
ЧЛЕНОВЕ: Албена Бонева Боян Цонев
изслуша докладваното от съдията Цачева гр. д. № 5815 по описа за 2015 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение от 27.02.2015 година по гр.д. № 9292/2014 година на Софийски градски съд е потвърдено решение № ІІ-56-69 от 24.03.2014 г. по гр.д. № 21757/2013 г. на Софийски районен съд, с което е уважен иск с правно основание чл. 200, ал.1 КТ за сумата 3500 лева, предявен от И. Д. К. от [населено място] против [фирма], [населено място]. В решението е прието за установено, че на 13.05.2010 г., по време на изпълнение на трудовите си задължения при ответното дружество като „отчетник измервателни уреди” в района на [населено място], Софийска област, ищцата е била нахапана от безстопанствено куче в областта на лявата подбедрица, което и е причинило открита рана и тежко нараняване на дълбоките съдове на крайника. Нараняването е наложило болнично, а впоследствие и домашно лечение, причинило и значителни битови неудобства. Злополуката е била призната за трудова с разпореждане по чл. 60, ал.1 КСО от 26.05.2010 г. Пострадалата е търпяла болки и страдания около месец, интензивни в първите десет дни, а впоследствие е получила усложнение с развитие на посттравматичен тромбофлебит – заболяване с рецидивиращ ход, често водещо до промяна в цвета на кожата, сърбежи и отоци. Прието е, че възражението на ответника за съпричиняване на вредата е неоснователно, тъй като инцидентът е настъпил внезапно, без възможност за ищцата да предприеме мерки за защита. С оглед продължителността и интензитета на страданието, характерът на увреждането, срокът за възстановяване, претърпените болки, страдание и неудобства е прието, че за справедливото обезщетяване на претърпените от ищцата неимуществени вреди следва да бъдат присъдени 3500 лева, в който размер искът е уважен на основание чл. 200, ал.1 КТ.
В касационната жалба против решението на Софийски градски съд, постъпила от [фирма] са изложени доводи за допускане на касационното обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК. Поддържа се, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на Върховния касационен съд при определяне размера на дължимото обезщетение, както и по въпроса за дължимите на ответника съдебни разноски на основание чл. 78, ал.3 ГПК. Приложени са съдебни актове на Върховния касационен съд по искове за обезщетения за неимуществени вреди и по въпроса за определяне на съдебните разноски в производството по трудови спорове.
Ответницата по касационната жалба И. Д. К. я оспорва като неоснователна. Претендира съдебни разноски.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Софийски градски съд.
Размерът на обезщетението за неимуществени вреди е определен в съответствие с практиката на Върховния касационен съд по приложението на чл. 52 ЗЗД. В съответствие с установената практика, въззивният съд е изследвал всички обстоятелствата, имащи отношение към размера на дължимото обезщетение, каквито са характера и тежестта на увреждането, настъпилите в резултат на травмата усложнения, периодът, през който ищцата е търпяла болки и страдания, ежедневните битови неудобства в оздравителния период.
Не е налице и твърдяното противоречие с други съдебни актове, с които е присъдено обезщетение за вреди от трудова злополука. В приложените към касационната жалба съдебни решения обезщетенията за неимуществени вреди са определени въз основа на различни обстоятелства, имащи отношение към размера им – при различни по тежест и характер страдания и настъпили за пострадалите негативни последици.
В съответствие с установената съдебна практика е разрешен и въпросът за дължимите от въззивника, ответник по делото, съдебни разноски. Съгласно правилото на чл. 78, ал. 1 ГПК, разноските се определят съобразно изхода на делото, поради което при оставена без уважение въззивна жалба (при изцяло потвърдено при условията на чл. 271, ал.1 ГПК първоинстанционното решение), искането на въззивника за присъждане на разноски за процесуално представителство от юрисконсулт е неоснователно, в който смисъл се е произнесъл и въззивният съд.
Въпроса за съдебните разноски не е разрешен в противоречие и с приложеното към касационната жалба решение № 67 от 03.04.2014 г. по гр.д. № 2944/2013 г. ІV г.о. ВКС, в което е направено разграничение между дължимите от страните такси и задължението за съдебни разноски, в т.ч. за дължимите в трудовия спор от работника разноски на насрещната страна при неблагоприятен за него изход на делото. В обжалваното решение, съдът не е присъдил съдебни разноски на въззивника, ответник по трудовия спор, но не по причина, че производството е безплатно за работника (чл. 359 КТ не освобождава работника от задължение за разноски към насрещната страна), а поради това, че въззивната жалба е оставена без уважение.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, на ответницата по касация следва да бъдат присъдени направените в производството по чл. 288 ГПК съдебни разноски в размер на 500 лева, съставляващи адвокатско възнаграждение, изплатено по договор за правна помощ с адвокат З. Н. от С. адвокатска колегия.
Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 27.02.2015 година по гр.д. № 9292/2014 година на Софийски градски съд, ІV „Б” въззивен състав.
ОСЪЖДА [фирма], [населено място] да заплати на И. Д. К. от [населено място] с Е. [ЕГН] сумата 500 (петстотин) лева разноски по делото.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: