2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1455
гр.София, 18.11.2011г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на петнадесети ноември, две хиляди и единадесета година в състав:
Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: светла бояджиева
боян цонев
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 639 описа за 2011 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Обжалвано е решение от 03.01.2011г. по гр.д.№ 938/ 2010г., с което ОС София, като е потвърдил първоинстанционното решение, е отхвърлил иск на Г. Г. срещу Д. С. В. за сумата 10 000 лева обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане на основание чл.45 ЗЗД.
Жалбоподателят – Г. С. Г. поддържа, че с обжалваното решение е съдът се е произнесъл по процесуален въпрос в противоречие с практиката на ВКС.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд, като е потвърдил решение № 117 от 07.07.2010 год. по гр. дело № 8/2010 год. на Сливнишкия районен съд, е отхвърлил иск на Г. Г. срещу Д. С. В. за сумата 10 000 лева обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане на основание чл.45 ЗЗД. Съдът е приел, че не са налице предпоставките за уважаване на предявения иск с правно основание чл.45 ЗЗД. Установено е по делото, че ответникът устно, на заседание на общинския съвет, е отправил упрек по адрес на ищеца, че вместо да участва в заседанията на съвета ходи на екскурзии и банкети в С., като това е станало по време, когато ищецът е бил ангажиран за участие в конференция в качеството си на кмет на общината по покана на [община], Р. С., на която са обсъждани въпроси на сътрудничество между общините в региона. Прието е за доказано, че това изказване, вписано в протокола от проведеното заседание, е станало достояние на ищеца. Съдът е прииел, че от събраните по делото доказателства не се установявя това именно изказване на ответника да е станало публично достояние и да е накърнило обществената оценка и отношението към ищеца в обществото, в резултат на което последният да е претърпял болки и страдания, а по скоро от гласните доказателства се установява, че ищецът се ползва с добро име в обществото и няма данни хората в ообщината да са повярвали на слухове за кмета, че харчи общински средства за екскурзии в С.. Прието е, че изключение на направеното изказване на заседанието на общинския съвет, по делото не се установи именно ответникът да е разпространявал такива слухове или да е направил публично достояние своите твърдения относно пътуването на ищеца в С.. Въззивният съд е изложил съображения, за това, че ищецът следва да проведе успешно пълно доказване, че именно ответникът с изказването си е довел до уронване на доброто му име в обществото, както и че е причинил твърдяните вреди, а именно – че невярната информация е била разпространена в обществото и то именно поради направеното изказване на ответника, довела е до погрешна представа у хората за качествата на ищеца и че това е станало достояние на последния, каквито факти не са установени по делото, а се е доказало по –скоро, че ищецът продължава да се ползва с добро име сред съгражданите си.
В изложение по допустимостта на касационното обжалване жалбоподателят поддържа, че с решението е даден отговор на процесуален въпрос – за задължението на съда да при разпределение на доказателствената тежест между страните, да приложи точно разпоредбата на чл.45, ал.2 ЗЗД, предвиждаща, че вината при непозволено увреждане се предполага до доказване на противното. Жалбоподателят не посочва трайна и задължителна практика на ВКС, в нарушение на която е даденото от съда разрешение, а само се позовава на разпоредбата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
С оглед на изложеното Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. намира, че не следва да бъде допускано касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по поставения за разглеждане процесуален въпрос. Същия няма характер на съществен за изхода на спора по смисъла на т.1 от ТР№1/2009г. на ОСГК и ТК на ВКС. Материалноправен или процесуалноправен въпрос, който определя съдържанието на решението, е този който е винаги специфичен по делото, по което е постановен обжалвания акт, като същият следва да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Значението на поставения въпрос се определя от правните аргументи на съда по същество относно съобразяването с практиката и закона, а не от приетата фактическа обстановка, която е конкретна за всеки конкретен казус. В случая съдът е направил извод, че не е налице деликт, от който за жалбоподателя да са последвали вреди, а не е разпределил неправилно доказателствената тежест във връзка с оборване презумпцията на чл.45, ал.2 ЗЗД. Бланкетното посочване на чл.280, ал.1, т.1 ГПК не обосновава приложно поле на касационно обжалване.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК на решение от 03.01.2011г. по гр.д.№ 938/ 2010г. на ОС София, по жалба на Г. Г..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: