2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1456
гр.София, 18.11.2011г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на петнадесети ноември, две хиляди и единадесета година в състав:
Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 645 описа на ВКС за 2011 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Обжалвано е решение от 15.02.2011 г. по гр.д.№13/2011г. на ОС Кюстендил, с което са отхвърлени предявените искове от В. И. срещу [община], с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ.
Жалбоподателката В. И. А. поддържа, че с обжалваното решение е съдът се е произнесъл по материалноправен въпрос, който е от значение за точното приложение на закона и развитието на правото- основание за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Ответникът [община], чрез представителя си, пиддържа, че не следва да се допуска касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд, като е потвърдил първоинстнационното решение, е отхвърлил предявените искове от В. И. срещу [община], с правно основание чл.344, ал.1,т.1-3 КТ. Съдът е приел за установено, че трудовото правоотношение между жалбоподателката и [община] е съществувало преди избор на нов кмет и тя е била заверена на длъжността ”кметски наместник” на кметство [населено място], [община], при встъпването на новоизбрания кмет – П. П.. Последният със заповед № 52/ 12.VІІ.2010 г., издадена на осн.чл.46 а, ал.3 ЗМСМА, е прекратил трудовото правоотношение със жалбоподателката без предизвестие, считано от 12.VІІ.2010 г. Съдът е приел, че при тези данни предявените искове са неоснованелни, тъй като прекратяването на трудовото правоотношение на соченото основание е законосъобразно. Съдът е изложил съображения, че противоречивата съдебна практика по приложението на чл.46а ЗМСМА и за заварените трудови правоотношения, каквото е това със жалбоподателката, е уеднаквена по реда на чл. 290 ГПК именно с решение от 23.04.2010 г. на състав на трето гражданско отделение на Върховния касационен съд по гр. д. № 272/2009 г. и решение на състав на четвърто гражданско отделение по гр. д. № 121/2009 г. на ВКС. Съдът е възприел даденото в тях разрешение, че възникването, съществуването и основанията за прекратяването на трудовото правоотношение на кметските наместници са уредени в специален закон – ЗМСМА и са подчинени на неговите цели – кметският наместник е орган на изпълнителната власт в населеното място, който се назначава от кмета на общината за срока на мандата. Той изпълнява функциите си до освобождаването му от новоизбрания кмет на общината, тъй като дейността му е свързана с реализирането на определена предизборна програма. Съдът е приел, че кметът може да прекрати трудово правоотношение не само със заварен кметски наместник назначен от друг кмет, но и с такъв, назначен от него при предишен мандат – хипотезата на чл. 46а, ал. 3 ЗМСМА, като и в двете хипотези съдът няма право да преценява мотивите на органа по назначаването, като съдебният контрол се ограничава до компетентността на издателя на заповедта за уволнение, спазване на процедурата по издаването й и доколко уволненият е от категорията на субектите по чл. 46а ЗМСМА.
В изложение към касационната жалба, за да обоснове допустимост на касационното обжалване жалбоподателката поддържа, че съдът е дал отговор за материално правен въпрос от значение за спора за това основанието за прекратяване на трудовия договор по чл.46а ЗМСМА представлява ли различно такова от тези по КТ и приложима ли е тази хипотеза по отношение на кметски наместник назначен от кмет, който е преизбран за нов мандат, който въпрос е от значение за точното приложение на закона и развитието на правото.
С оглед данните по делото Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. намира, че не следва да се допуска касационно обжалване по поставения въпрос на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Съдът е дал отговор на същия в съответствие с практиката на ВКС, изразена както в цитираните от него решения, както и в решение от 01.06.2010г. по гр.д.№1358/2009г. на ВКС, решение от 25.06.2010г. по гр.д. №730/2009г. и решение от 01.04.2011г. по гр.д.№1105/2009г. на ВКС. В същата е прието, че право на новоизбрания кмет е да реши дали да запази заварения кметски наместник в новия си екип, но има и право да прекрати на основание чл.46а ЗМСМА трудовото правоотношение с него, както и с такъв назначен от него, без предизвестие и по целесъобразност, тъй като това основание за прекратяване на трудово правоотношение е специфично, поради факта, че се касае до длъжност, която е свързана с реализиране на определена предизборна програма. Жалбоподателката не твърди, че е налице липса на съдебна практика по поставения от нея въпрос, нито че съществуващата такава е неправилна и следва да бъде променена, поради което не е налице соченото от нея основание за допускане на касационно обжалване.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК на решение от 15.02.2011г. по гр.д.№13/2011г. на ОС Кюстендил, по жалба на В. И. А..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: