О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1457
София, 18.12.2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на осемнадесети ноември, две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
като изслуша докладваното от съдия Ерик Василев гр.д.№ 5320 по описа за 2015г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. Х. Б., чрез адвокат Е. А. от АК-Пловдив срещу решение № 67 от 20.04.2015 г. по в.гр.д. № 139/2015 г. на Апелативен съд – Пловдив, с което се потвърждава решение № 2143/12.12.2014 г. по гр.д. № 2782/2013 г. на Пловдивския окръжен съд, с което са уважени предявените от Д. Миткова Х. обективно съединени искове на основание чл.26, ал.2, във връзка с чл.44 ЗЗД, чл.42 ЗЗД и чл.124, ал.1 ГПК да се прогласят за нищожни на упълномощителна сделка – пълномощно със заверка на подписа и съдържанието от 21.12.2009 г. и договора за покупко-продажба на недвижим имот с нотариален акт № 15/29.01.2010 г. в частта, с която Д. М. Х., чрез пълномощника С. М. Х. продава на Д. Х. Б. собствената й ? идеална част от апартамент в [населено място], както и че Д. М. Х. е призната за собственик на ? идеална част от същия недвижим имот.
Касационната жалба е подадена от легитимирана страна и в срока по чл.283 от ГПК, поради което е редовна. В жалбата се поддържа, че решението на въззивния съд е постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл.281, т.3 от ГПК.
В изложението към касационната жалба се твърди, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по обуславящ изхода на делото материалноправен или процесуалноправен въпрос, който обхваща широк кръг от обществени отношения относно прилагането на ГПК, решен е в противоречие с практиката на ВКС, решава се противоречиво от съдилищата и допринася за развитието на правото.
Ответникът по жалбата – Д. М. Х., чрез адвокат С. С. от АК-Пловдив е подал писмен отговор, в който оспорва доводите в жалбата по съображения, че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК и претендира разноски за адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата.
При проверка на основанията за допустимост на касационното обжалване, настоящият състав на Върховния касационен съд приема следното: За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел , че упълномощителната сделка от 21.12.2009 г. и договора за покупко-продажба с нотариален акт № 15/29.01.2010 г. в частта, с която ищцата чрез пълномощник е продала на ответника собствената си ? идеална част от имота, са сключени при условията на висяща недействителност и не могат да бъдат потвърдени, поради което са нищожни. Въз основа на заключенията на вещи лица, в обжалваното решение се приема, че подписа в пълномощното, с което ищцата е упълномощила своя брат да продаде нейната идеална част от имота, не е подписано от нея. Съдът е приел, че сделката е сключена без представителна власт за ? идеална част от имота, поради което предявените искове за нищожност на упълномощителната сделка и сключеният въз основа на нея договор за покупко-продажба на имота са нищожни поради липса на съгласие.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, тъй като липсва конкретно формулиран въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, като общо основание за допускане на въззивното решение до касация. Съгласно разясненията в ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като израз на диспозитивното начало в гражданския процес, за да определи рамките на произнасянето на Върховния касационен съд. Въззивното решение не може да бъде допуснато до касационно обжалване, без да е посочен конкретен правен въпрос от значение за изхода по делото или на основания, различни от формулираните в касационната жалба.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се твърди, че въззивният съд неправилно е квалифицирал упълномощителната сделка и сключеният въз основа на нея договор за покупко-продажба като нищожни, а не като относително недействителни и също така необосновано е приел, че положеният подпис в пълномощното не е на ищцата. По своята същност тези доводи представляват оплаквания за фактическите и правните изводи на съда, поради нарушаването на материалния и процесуалния закон – касационни основания за неправилност по смисъла на чл.281, т.3 ГПК. Изложените доводи са конкретно посочени от касатора, но те не съставляват основание за допускане до касационно обжалване, тъй като в производството по чл.288 ГПК не могат да се проверяват направените от съда изводи по приложение на материалния закон във връзка с установените по надлежния ред факти. Обосноваването на касационните оплаквания за неправилност могат да бъдат преценени от ВКС след допускането на касационно обжалване на въззивното решение, тъй като основанията по чл.280, ал.1 ГПК са различни от тези по чл.281, т.3 ГПК, на които се позовава касатора. При липсата на конкретно формулиран материалноправен или процесуалноправен въпрос в приложеното изложение към касационната жалба, обжалваното решение на въззивния съд не може да бъде допуснато до касационно основание, независимо дали са налице допълнителните основания за допустимост по чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК (не е представена съдебна практика, за да се обоснове някое от допълнителните основания за допустимост на касационното обжалване).
Ответникът по касационната жалба, чрез адвокат С. С. е направил искане за присъждане на разноски в касационната инстанция, но е приложил доказателства, които са неотносими към претенцията за разноски. Представените заповед за незабавна защита, заповед за защита от домашно насилие, решение на Пловдивския районен съд по гр.д. № 6741/2015 г. и две удостоверения за раждане не установяват изменение в материалното положение (семейното и имотно състояние) на ищцата по настоящия спор, поради което не са налице предпоставките да се присъди адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 67 от 20.04.2015 г. по гр.д. № 139/2015 г. на Апелативен съд-Пловдив.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.