3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1457
гр.София, 18.11.2011г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на петнадесети ноември, две хиляди и единадесета година в състав:
Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 660 описа на ВКС за 2011 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Обжалвано е решение от 07.03.2011г. по гр.д.№ 9312 / 2010г., с което ГС София, като е потвърдил първоинстанцинното решение, е уважил предявените от Х. Д. Х. искове срещу [фирма] с правно основание чл.344, ал.1, т.1- 3 КТ.
Жалбоподателят – [фирма] поддържа, че с обжалваното решение е съдът се е произнесъл по правен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – основание за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1, т. 3 КТ.
Ответникът Х. Д. Х. поддържа, че не следва да се допуска касационното обжалване.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд, като е потвърдил първоинстанцинното решение, е уважил предявените от Х. Д. искове срещу [фирма] с правно основание чл.344,ал.1, т.1- 3 КТ. Съдът е установил, че с решение на ТЕЛК №781/22.04.2009г. на Х. Х. е призната 68% нетрудоспособност, като на 02.10.2009г. му е предложена работа ”техник на електрически централи и мрежи”, отговарящо на здравословното му състояние. Със заповед, връчена на 21.10.2009г., е прекратено трудовото му правоотношение на основание чл.325, т.9 КТ. Съдът е изложил съображения, за това че решението на ТЕЛК, като обжалвано пред НЕЛК, не е било влязло в сила към момента на прекратяване на правоотношението, а по-късно е и отменено, поради което прекратяването на трудовото правоотношение на соченото основание в заповедта е незаконно и го е отменил, като е уважил и като основателни и акцесорните искове-за възстановяване на работа и присъждане на обезщетение.
В изложението към касационната жалба жалбоподателят-работодател, за да обоснове допустимостта на касационното обжалване, посочва, че с решението е даден отговор на материално правен въпрос от значение за изхода по спора – относно значението на влязло в сила решението на ТЕЛК за законността на уволнение по чл.325, т.9 КТ, който е от значение за точното приложение на закона и развитието на правото. Жалбоподателят поддържа, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК без да излага сериозни аргументи в подкрепа на твърдението си.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване по поставения от жалбоподателя въпрос по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Същият е разрешен от въззивния съд в съответствие с практиката на ВКС, изразена и в постановените по реда на чл.290 ГПК решение от 24.03.2010 г. на ВКС по гр. д. № 814/2009 г., III г. о. на ВКС и решение от 01.04.2010 г. по гр. д. № 1002/2009 г., III г. о., ВКС. В практиката се приема, че по смисъла на разпоредбата на чл.325, т.9 КТ законността на уволнението зависи от невъзможност на работника или служителя да изпълнява възложената му работа поради болест, довела до трайна неработоспособност. Прието е, че от задължителния характер на решението на ТЕЛК и НЕЛК, както и от нормата на чл.317 КТ следва, че медицинският въпрос дали конкретно посочената за длъжност е противопоказна за здравето на работника, не може да бъде поставян на последваща преценка нито от работодателя, нито от вещи лица в трудовия спор за законосъобразност на уволнението, тъй като тази преценка на ТЕЛК и НЕЛК не подлежи на инцидентна проверка за правилност от гражданския съд.
При тези данни Върховният касационен съд намира, че искането на жалбоподателя за допускане на касационното обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК е неоснователно. Въззивната инстанция именно в съответствие с практиката на ВКС е приела, че уволнението на ищеца по чл. 325, т. 9 КТ е незаконосъобразно, тъй като не са налице елементите от фактическия състав на визираните правни норми, а именно решението на ТЕЛК което да установява противопоказания за определена работа, което да обуславя законосъобразността на прекратяването на трудовия договор на посочените в заповедта на жалбоподателя основания. Жалбоподателят не поддържа, че липсва съдебна практика по повдигнатия от него въпрос, нито че съществуваща такава е неправилна и следва да бъде променена, в който случай би било налице визираното в чл.280, ал.1, т.3 ГПК основание за допускане на касационното обжалване. Не е налице и хипотеза, в която променените икономически условия да налагат ново тълкуване на съществуваща правна норма, което да налага промяна във вече утвърдената практика на съдилищата.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на основание чл.280, ал.1, т. 3 ГПК на решение от 07.03.2011г. по гр.д.№ 9312 / 2010г. на Градски съд София, по жалба на [фирма].
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: