3
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1458
С., 17.12. 2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на тринадесети декември две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова
С. Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 819/2012 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Ц. Х. Д. против въззивно решение № 458 от 11.11.2011 г. по гр. дело № 625/2011 г. на Благоевградски окръжен съд, с което след отмяна на първоинстанционното решение е отхвърлен иска на жалбоподателката против М. И. К. и К. Д. К. с правно основание чл. 93, ал. 2 ЗЗД за осъждането на ответниците да заплатят солидарно сумата 7000 лв. представляваща дадено от ищцата капаро по предварителен договор за покупко-продажба на имот от 16.01.2010 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба 02.08.2010 г. до изплащане на задължението.
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателката поддържа, че с обжалваното решение в противоречие с представена съдебна практика е разрешен въпроса дали претендираната от нея сума представлява капаро или има характер на авансово плащане на част от цената по предварителния договор, с оглед приложението на чл. 92, ал. 2 ЗЗД и по процесуално правния въпрос за правната квалификация на предявения иск – дали е по чл. 93, ал. 2 ЗЗД или по чл. 55 ЗЗД – приложно поле за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
Ответниците М. И. К. и К. Д. К. не са представили писмен отговор на касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което е разгледан иск по чл. 93, ал. 2 ЗЗД намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Поставените в изложението правни въпроси имат значение за изхода на делото, но с обжалваното решение не са разрешени в противоречие с представената от жалбоподателката съдебна практика. М. въпрос дали процесната сума има характер на капаро или представлява част от продажната цена по сключения между страните предварителен договор за покупко-продажба има отношение и към процесуалноправния въпрос за правната квалификация на предявения иск.
С обжалваното решение съдът е поставил правна квалификация на спорното право по чл. 93, ал. 2 ЗЗД, като се е позовал на съдържанието на претендираното от ищцата право в петитума на исковата молба. В мотивите на решението съдът е обсъдил и наведените в исковата молба факти и обстоятелства, формиращи основанието на иска, във връзка с конкретни клаузи от сключения предварителен договор (чл. 1.1, чл. 2.1, чл. 2.2 от раздел ІІІ и чл. 5 от раздел ІV), уреждащи цената, начина на плащане и връщане на сумата от продавача на купувача, като е стигнал до извода, че платената от ищцата сума по предварителния договор представлява част от цената, без на нея страните да са придали характер на задатък с неговите специфични функции: потвърдителна – да служи като доказателство за сключване на договора и гаранционно – обезщетителна – даваща право на изправната страна да се откаже от договора и да задържи задатъка, който е получила, или да иска обратно в двоен размер задатъка, който тя е дала, ако другата страна не изпълни задължението си, като средство за обезщетяване на изправната страна за вредите, които неизпълнението й причинява. Затова е приел, че иска за връщане на сумата на основание чл. 93, ал. 2 ЗЗД е неоснователен, още повече, че ищцата не сочи в изготвеното нотариално уведомление, какви конкретни по договора задължения другата страна не е изпълнила, като основание да иска неговото развалянето, освен влошените отношения между страните, не сочи такива и в исковата си молба, като е приел, че предварителния договор продължава да обвързва страните.
Даденото разрешение на поставените правни въпроси не влизат в противоречие с представената от жалбоподателката съдебна практика – решение по гр. дело № 987/2008 г. ВКС по приложението на чл. 93, ал. 2 ЗЗД, вр. с чл. 136 ГПК (отм.), с което е дадена характеристика на задатъка, съвпадаща с дадената в обжалваното решение; решение по гр. дело № 103/2010 г. на Русенски окръжен съд (влязло в сила) с което е прието, че развалянето има обратно действие, поради което и изпълнителят като изправна страна по облигационното отношение е длъжен да върне полученото по договора за изработка на отпаднало основание по чл. 55, ал. 1 ЗЗД – решението разглежда случай различен по предмет от предмета на обжалваното решение – в този смисъл и решението по гр. дело № 1076/2002 г. ВКС; такова е и решението по гр. дело № 488/2009г. ВКС разглеждащ случай, при който на купувача следва да му се признае право да развали не само окончателен, но и предварителен договор за покупко – продажба, когато имотът е обременен с права на трети лица и съществува опасност от евикция, както и да иска връщане на продажната цена. Решението по гр. дело № 457/2008г. ВКС, дава отговори на въпроси относно правното значение на задатъка в паралел с отметнината (пишманлък) като основания за разваляне на договора, които не касаят предмета на настоящия спор предвид приетото с обжалваното решение, че даденото по предварителния договор няма характер на задатък, а представлява авансово заплащане на част от цената. Представени са и определения постановени по реда на чл. 288 ГПК, които нямат характера на съдебна практика по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК.
Предвид изложеното не се установява приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК като основание за допускане на касационно обжалване.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 458 от 11.11.2011 г. по гр. дело № 625/2011 г. на Благоевградски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ