О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1458
София, 18.12.2015 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на седемнадесети декември две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светла Цачева
ЧЛЕНОВЕ: Албена Бонева Боян Цонев
изслуша докладваното от съдията Цачева гр. д. № 5839 по описа за 2015 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение № 3452 от 21.05.2015 г. по гр.д. № 3607/2015 година на Софийски градски съд е уважен иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, предявен от В. П. Д. от [населено място] против П. на Р. Б. за обезщетение за неимуществени вреди в размер на 4000 лева, причинени от незаконно обвинение. В решението е прието за установено, че през месец юли 2009 г. срещу ищеца е било образувано досъдебно производство за извършено престъпление по чл. 129, ал. 2 вр. с ал. 1 НК. На 07.06.2010 г. е внесен обвинителен акт, производството по който е прекратено с разпореждане на Софийски районен съд от 21.09.2010 г. и делото върнато на прокуратурата за отстраняване на пропуски при предявяване на досъдебното производство. На 18.02.2011 г. отново е внесен обвинителен акт, по който е образувано н.о.х.д. № 2338/2011 г. на Софийски районен съд, приключило с присъда от 03.06.2013 г., с която ищецът е бил признат за невинен по повдигнатото му обвинение. Присъдата не е била протестирана. В резултат на незаконното наказателно преследване ищецът е изживял стрес, притеснение и унижение, отразили се негативно върху емоционалното му и психическо състояние. За обезщетяване на претърпените от ищеца неимуществени вреди е определено по справедливост обезщетение в размер на 4000 лева, присъдени на чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 2 ЗОДОВ, като за разликата до предявения размер от 10000 лева, искът е отхвърлен като неоснователен.
Касационна жалба против решението на Софийски градски съд в частта му, с която искът е уважен до размер на 4000 лева е постъпила от П. на Б.. Поддържа се, че при определяне размера на обезщетението, съдът се е произнесъл в противоречие с установената практика на съдилищата за обезвъзмездяване на щети при сходни случаи. Изложени са доводи, че обуславящите изхода на делото въпроси следва ли при определяне размера на обезщетението да се извърши преценка на всички конкретно съществуващи обстоятелства и следва ли съдът да изложи мотиви кои конкретни обстоятелства са причина за преживяните от ищеца отрицателни изживявания са разрешени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, в подкрепа на което са приложени съдебни актове.
Ответникът по касационната жалба В. П. Д. не взема становище.
По въведените основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Софийски градски съд, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира следното:
Доводите за постановяване на съдебния акт в противоречие с практиката на Върховния касационен съд и тази на съдилищата са неоснователни. Въззивният съд е определил обезщетението по справедливост, съобразявайки всички вреди, пряка и непосредствена последица от увреждането съобразно чл. 52 ЗЗД. В съответствие с т.ІІ от ППВС № 4 от 23.12.1968 г. и т. 11 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. по т. д. № 3/2004 г. ОСГК ВКС, обезщетението за неимуществени вреди е определено глобално по справедливост, съобразно чл. 52 ЗЗД, при отчитане на всички обстоятелства имащи отношение към размера на обезщетението. Съдът е съобразил, че наказателното преследване е продължило извън разумния за това срок – около четири години; тежестта и характера на обвинението; характера и интензитета на изживяните от ищеца морални страдания; обстоятелството, че в периода на наказателното преследване ищецът е бил принуден да се завръща многократно от о. Кипър, където е работел, за да присъства лично за извършените в производството процесуални действия, изживявайки всеки път силни притеснения да не изгуби работата си и силни отрицателни емоции поради незаконно повдигнатото и поддържано срещу него обвинение, накърняващо човешкото му достойнство. Съдът е определил обезщетението ценейки и доказателствата, че наказателното преследване не е повлияло върху доброто име на ищеца в обществото; че не му се е налагало да защитава своята репутация пред близките си, а приятелите му не са се отдръпнали от него, предвид което не е присъдил претендираното обезщетение за вреди от уронване на доброто му име, т.е. съобразени са всички обстоятелства, явяващи се в причинна връзка с негативните изживявания от наказателното преследване.
Не е налице и противоречие с установената практика на съдилищата при определяне на обезщетение за неимуществени вреди, причинени от незаконно проведено наказателно преследване. В приложените съдебни решения, размерът на обезщетението за неимуществени вреди е определен с оглед на конкретните по делото обстоятелства, различни от изследваните във въззивното решение – при обвинения за престъпления с различна тежест; при различна продължителност на наказателното преследване и настъпилите за пострадалите негативни последици.
Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение№ 3452 от 21.05.2015 г. по гр.д. № 3607/2015 година на Софийски градски съд, ІІІ Б въззивен състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: