ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1459
София, 21. декември 2015 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на осемнадесети ноември две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 5103 по описа за 2015 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 247/24.06.2015 на Софийския окръжен съд по гр. д. № 178/2015, с което е потвърдено решението от 07.11.2014 г. на Етрополския районен съд по гр.д. № 137/2013, с което са отхвърлени исковете за признаване незаконността на уволнението, възстановяване на предишната работа и обезщетение поради незаконно уволнение по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ.
Недоволна от решението е касаторката А. Р. Ц. от Е., представлявана от адв. Г. Д. от САК, която го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправните въпроси за задължението на работодателя да докаже законосъобразността на извършения подбор и доказателствената сила на протокола на комисията за подбор и по материалноправните въпроси за задължението на работодателя да посочи поименно лицата, които са участвали в подбора; за законосъобразността на извършения подбор при приет критерий трудов стаж, без да се оценява професионалната квалификация (образование и притежавани допълнителна квалификация и др.) и за значението на критерия трудов стаж при извършването на подбор – дали следва да се вземе предвид времето, което се зачита за трудов стаж или реално отработения трудов стаж, които (въпроси) са разрешен в противоречие с практиката на ВКС и са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, за което се позовава на ТР № 3/16.01.2012 на ВКС, ОСГК по тълк. дело № 3/2011 и на противоречива съдебна практика на ВКС, която прилага.
Ответникът по жалбата [фирма], Б., представляван от адв. Х. Я. от САК я оспорва, като счита, че същата е неоснователна, както и че повдигнатите от касаторката въпроси са решени в съответствие с практиката на ВКС, поради което не са налице основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че първите два иска са неоценяеми, а третият е обусловен от първия, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Жалбата е подадена в срок, редовна е и е допустима.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ищцата е работила при ответника като „Обслужващ бюфет” по безсрочен трудов договор № 28/03.09.2011, като със заповед № 2/29.03.2013 ответникът е прекратил трудовото й правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ, поради съкращаване на щата. Въззивният съд е приел, че уволнението е законно, тъй като ответното дружество е изпълнило задълженията си като е извършило подбор, за да определи с кой от работниците на тази длъжност да бъде прекратено трудовото правоотношение. Ответникът е утвърдил ново щатно разписание във връзка със завръщането на работа на работничка след дългосрочен отпуск за бременност и раждане, като за длъжността „Обслужващ бюфет” е намалил щата от 3 броя и за заемането й е определил 2 броя работници. Със заповед от 18.02.2013 г. е възложил на комисия да извърши подбор, като представи предложение за намаляване на броя на работниците в съответствие с новото утвърдено щатно разписание. Комисията, след като е направила сравнение на трудовия стаж в дружеството, начина на изпълнение на служебните задължения, справянето с поставените задачи в трудовия процес за всеки един от работниците на длъжността „Обслужващ бюфет”, е дала предложение да бъде съкратена ищцата с мотиви, че има най-малък стаж в дружеството при равни други показатели.
Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, въпреки че повдигнатите правни въпроси обуславят решението, но те нямат претендираното значение, тъй като въззивният съд е съобразил установената съдебна практика, че в тежест на работодателя е да докаже законосъобразността на извършения подбор, като при оспорване на протокола на комисията за подбор, това може да стане чрез разпит на някое от лицата, които са го подписали, както и че подборът трябва да бъде извършен с участието на всички работници или служители, които изпълняват същата или друга несъществено различаваща се трудова функция, без да е необходимо посочване на имената на работниците или служителите и точните количествени мерки за определяне на положения трудов стаж, начин на изпълняване на служебните задължения, справяне с поставените задачи и други приложени критерии за оценка.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 247/24.06.2015 на Софийския окръжен съд по гр. д. № 178/2015.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.