О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 146
София, 01.04.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 11.02.2015 две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело № 632/2015 година
Производството е по член 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх.№101847/29.08.2014г.,подадена от М. И. Н.,против решение №5049/09.07.2014г. на Софийски градски съд,ГО,ІV Г въззивен състав,постановено по гр.д.№9294/2014г. по описа на същия съд,с което се потвърждава решението от 07.05.2014г.,постановено по гр.д.№13460/2006г. по описа на Софийски районен съд,62 състав за оставяне без уважение искането на М. И. Н. за поправка на очевидни фактически грешки.
С решаващите си мотиви въззивният съд е констатирал,че сочените от М. И. Н. като неточности,допуснати при постановяване на решението,нямат характер на явна фактическа грешка по смисъла на член 247 ГПК,а представляват оплаквания по съществото на спора.Като е взел предвид установеното пълно съответствие на мотивите с отразеното в диспозитива на съдебния акт,за който е поискана поправката,съдът е стигнал до извода,че не е налице разминаване между действително формираната воля на съда,видна от мотивите към съдебното решение,и нейното външно изразяване в диспозитива му.
В изложението си,приложено към касационната жалба,касаторът заявява/цитирам/:
„На основание чл.280,ал.1,т.3 ГПК касационната жалба е допустима,тъй като в мотивите си към обжалваното решение въззивният съд неправилно се е произнесъл по материалноправен и процесуалноправен въпроси.Считам,че е от значение за развитието на правото би било да се отговори на въпрос,а именно:
„По направено искане за поправка на допуснати очевидни фактически грешки в производство по съдебна делба,след като по делото са постановени две решения,по двете фази на делбата,следва ли съдът да остави без движение и даде указания за отстраняване на нередовностите когато в искането не е посочено конкретното решение,за което се иска поправката по реда на чл.247 ГПК.””
Съгласно възприетото в т.1 на Тълкувателно решение №1/19.02.2010г. по тълк.д.№1/2009г. по описа на ОСГТК на ВКС,касаторът е длъжен да изложи точна и ясна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело,обусловил правните изводи на съда,разрешен в обжалваното решение.Върховният касационен съд не е задължен да го изведе от изложението му,тъй като това би засилило твърде много служебното начало във вреда на ответната страна.
Видно от цитираното по-горе съдържание на изложението на касатора по член 284,ал.3,т.1 ГПК,в същото липсва формулиран такъв правен въпрос,който да се отнася до приетото с решаващите мотиви на въззивното решение.Нещо повече,самият касатор поставя въпрос,по който иска отговор от настоящата касационна инстанция.Очевидно, по така посочения като правен въпрос от касатора,въззивният съд не се е произнасял,т.е. такъв въпрос не е разрешен от въззивния съд с обжалваното въззивно решение.
Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело,разрешен с обжалваното въззивно решение,както е в настоящия случай,само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване,без са се обсъждат допълнителните основания за това.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №5049/09.07.2014г. на Софийски градски съд,гражданско отделение,ІV-Г въззивен състав,постановено по в.гр.д.№9294/2014г. по описа на същия съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: