О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 146
София 01.04.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и шести февруари, две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател : ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове : МАРИО ПЪРВАНОВ
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
изслуша докладваното от съдията МАРИО ПЪРВАНОВ
ч. гр. дело №186/2019 г.
Производството е образувано по частна жалба вх. №20227 от 16.11.2018 г. на М. Г. П., София, и частна жалба вх. №19057 от 01.11.2018 г. на Ш. М. А. и В. Т. А., подадена чрез адвокат С. А., срещу определение № 3001 от 04.10.2018 г. по гр. дело № 6263/2017 г. на Софийския апелативен съд, с което са оставени без уважение молбата на Ш. и В. А., представлявани от адвокат М. от АК-К., за изменение на постановеното решение в частта за разноските по реда на чл.248 ГПК и молбата на М. Г. П. за предоставяне на правна помощ по делото, по реда на чл.95 и сл. ГПК, вр. чл.23 и сл. ЗПрП.
Жалбоподателят М. Г. П. твърди, че обжалваното определение, в частта, с която е оставена без уважение молбата му за предоставяне на правна помощ по делото по реда на чл.95 и сл. ГПК, вр. чл.23 и сл. ЗПрП, е неоснователно, неправилно и необосновано. Излага съображения, че е нетрудоспособен пенсионер и не разполага с имущество, от което да реализира доходи. Има само идеална част от имот в Слънчев бряг, а земеделските земи, на които се позовавал САС, вече не са негова собственост. За нивата и гаража счита, че не са от категорията имоти, които може да отдава под наем, както неправилно е приел САС.
Жалбоподателите Ш. М. А. и В. Т. А. излагат съображения, че обжалваното определение, в частта, с която е оставена без уважение молбата им по реда на чл.248 ГПК за изменение на постановеното решение в частта за разноските е неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Навеждат доводи за висока фактическа и правна сложност на делото, проведени три открити заседания в първоинстанционното производство, извършване на множество процесуални действия, поради което считат, че уговореното адвокатско възнаграждение в размер на 3200 лв. за първа инстанция не е прекомерно и следва да бъде присъдено в цялост.
Ответниците по частната жалба на М. Г. П. – Ш. М. А. и В. Т. А., чрез адвокат С. А., оспорват жалбата.
Ответникът по частната жалба на Ш. М. А. и В. Т. А. – М. Г. П., не представя отговор в срок.
Подадените частни жалби са допустими, но разгледани по същество са неоснователни.
С решение от 23.04.2018 г. по гр. дело № 6263/2017 г., Софийският апелативен съд е отменил първоинстанционното решение по гр. дело № 11562/2013 г. на СГС и е отхвърлил иска по чл. 87, ал. 3 ЗЗД за разваляне на договор, предявен от М. Г. П. против Ш. М. А. и В. Т. А.. С въззивното решение М. Г. П. е осъден да заплати на Ш. М. А. и В. Т. А. сумата от 9102.02 лв. разноски по делото. Прието е по отношение на разноските, че с оглед изхода от спора разноските по делото пред СГС, при първото разглеждане на делото от САС и направените пред ВКС следва да се възложат върху ищеца. Посочено е, че ответниците доказват разноски пред СГС в размер на 3200 лв. заплатени за адвокатско възнаграждение. Направено е възражение за прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение, което САС е счел за основателно. Посочено е, че съгласно чл.7, ал.2 НМРАВ при защитаван интерес от 31330 лв. минималният размер на адвокатското възнаграждение възлиза на сумата от 1469.90 лв. С оглед фактическата и правна сложност на делото съдът е приел, че за защита пред СГС на пълномощника на ответниците се дължи възнаграждение в размер на 2500 лв. Освен това ответниците са заплатили и 185 лв. – съдебно-деловодни разноски. Пред САС са доказали заплащането на 872 лв. адвокатско възнаграждение и 626 лв. за държавна такса. Пред ВКС са направени следните разноски: 2732.40лв. за адвокатско възнаграждение, 626.62 лв. и 60 лв. за държавни такси. Пред САС ответниците Ш. и В. А. са доказали заплащане на адвокатско възнаграждение в размер на 1500 лв., т.е. приема се, че общо заплатените разноски от ответниците възлизат на 9102.02 лв.
Решението е връчено на Ш. и В. А. чрез пълномощник на 10.05.2018 г., а на М. П., също чрез негов пълномощник, на 08.05.2018 г. С молба от 23.05.2018 г. М. П. е оттеглил пълномощията на своя адвокат А. Д.. С молба от 11.06.2018 г. Ш. и В. А. молят решението на САС да бъде изменено в частта за разноските като им бъде присъден в пълен размер заплатения адвокатски хонорар за защита пред СГС – 3200 лв. Същите заявяват, че делото се отличава с висока фактическа и правна сложност, че пълномощникът им се е запознал подробно с делото, ангажирал е множество доказателства, явявал се е в съдебно заседание, поради което липсва основание за намаляване на адвокатския хонорар като прекомерен. Препис от молбата е връчен на 01.08.2018 г. на М. П., отговор не е депозиран. М. П. е депозирал касационна жалба против постановеното решение на САС. Същата е оставена без движение с разпореждане на съда от 31.05.2018 г. за отстраняване на нередовности по жалбата. С молба от 20.06.2018 г. М. П. е заявил искане за предоставяне на правна помощ.
Софийският апелативен съд е приел, че молбата на Ш. и В. А. за изменение на решението на САС в частта за разноските е неоснователна. Посочено е, че съдът вече е изложил мотиви в решението, които поддържа, относно своевременността на направеното възражение за прекомерност на разноските на ответниците за заплатен адвокатски хонорар, относно минималния размер на адвокатското възнаграждение, дължим за процесното дело и относно дължимия размер на адвокатското възнаграждение, определен при съобразяване на фактическата и правна сложност на делото.
Неоснователна е и молбата на М. П. за предоставяне на правна помощ. Съгласно чл. 23 ЗПП, за да се допусне правна помощ на страна – участник в гражданско дело, е необходимо страната да установи липса на възможност за заплащане на адвокатско възнаграждение в минимален размер съобразно Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, и желание да получи правна помощ от адвокат по делото. От друга страна, не следва да са налице пречките по предоставяне на правна помощ, съобразно чл. 24 ЗПрП. Ищецът е представил декларация на материално и гражданско състояние, като освен това съдът служебно е събрал данни за притежавана от него собственост от Агенцията по вписвания – Имотен регистър и от КАТ. С оглед събраните по делото доказателства е направен извод, че въпреки заявеното желание да получи правна помощ, на ищеца П. такава не се следва поради наличие на възможност да ангажира адвокатска защита. Той е нетрудоспособен и с доходи от пенсия /негова и на съпругата му/, но има имущество, от което и без да се разпорежда с него, може да реализира доход. В самата декларация пред САС такова имущество действително не е посочено, но от събраните по делото доказателства се установява, че пред СГС М. П. е декларирал имот в Слънчев бряг, за който не представя данни, въпреки дадената му възможност, да се е разпоредил, т.е. приема се, че този имот все още е съсобствен на ищеца и би могъл да е източник на доходи. Видно от декларацията подадена пред СГС, че М. П. притежава земеделски земи, за които също не представя доказателства, че се е разпоредил с тях и които също могат да носят доход от наем или аренда. От представената от Агенцията по вписвания – Имотен регистър справка става ясно, че същият има издаден на негово име КНА за собственост върху ПИ-бивша нива в м. А., както и че е собственик/съсобственик на имущество по замяна, за което липсват данни впоследствие да е загубил правото на собственост. П. притежава ПИ в м. У. от 1.00дка и В.-1000 кв.м., както и че е придобил собственост вследствие съдебно-разделителен протокол върху гараж и жилище в [населено място], Б., ул. „П., като този имот е дарен от М. П. на децата му през 2014 г., но през 2016 г. е наложена възбрана върху имот на ищеца П. на ул. „П., в който имот същият е съсобственик, като впоследствие е вписан и КНА на негово име за имота на ул. „П. Въззивният съд е приел, че ищецът не е декларирал в пълнота притежаваното от него имущество. Установеното имуществено състояние му позволява ангажиране на правна помощ самостоятелно, както и заплащането на такава, още повече, че е ползвал безплатна адвокатска защита по делото, от която се е отказал. От обстоятелството, че СГС е освободил ищеца от заплащането на държавна такса, не следва автоматично, че въззивният съдебен състав е обвързан от извода за липса на средства на ищеца за заплащане на правна помощ. Преценката за материалното състояние на страна по гражданско дело не се ползва със сила на пресъдено нещо, същата подлежи на ревизия и при промяна на обстоятелствата, както и по аргумент от чл. 97, ал. 1 ГПК, при установяване, че изводът на съда за липса на средства е взет неправилно. Молителят М. П. има средства да организира защитата си и без да ползва ресурсите на правната помощ.
Правилно апелативният съд е приел за неоснователни молбата на Ш. М. А. и В. Т. А. по реда на чл.248 ГПК за изменение на постановеното решение в частта за разноските и молбата на М. Г. П. по реда на чл.95 и сл. ГПК, вр. чл.23 и сл. ЗПрП за предоставяне на правна помощ по делото.
Обоснована е извършената преценка относно фактическата и правна сложност на делото и констатираното наличие на несъответствие между размера на възнаграждението и усилията за защита при упражняване на процесуалните права, поради което е намалил договорения хонорар. Ответниците Ш. и В. А. са доказали разноски пред СГС в размер на 3200 лв. – заплатени за адвокатско възнаграждение. Отчитайки обаче направеното възражение за прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение и минималният размер на адвокатското възнаграждение съгласно чл.7, ал.2 НМРАВ при защитаван интерес от 31330 лв. – сумата от 1469.90 лв., правилно апелативният съд е приел, че следва да бъде намален размерът на дължимото адвокатско възнаграждение, като е взета предвид фактическата и правна сложност на делото. Определеният размер от 2500 лв. за представителство пред СГС се явява съответен на усилията на защитата при упражняване на процесуалните права.
По отношение молбата на М. П. за предоставяне на правна помощ. Правилен е изводът, че такава не се дължи поради наличие на възможност за организиране на адвокатска защита. Молителят има имущество, от което и без да се разпорежда с него, може да реализира доход. Съобразено е и и обстоятелството, че същият е ползвал безплатна адвокатска защита по делото, от която се е отказал.
Предвид изложеното частните жалби са неоснователни и обжалваното определение трябва да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 3001 от 04.10.2018 г. по гр. дело № 6263/2017 г. на Софийския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.