О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№. 146
София, 11.03.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на четвърти март две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при участието на секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
т.дело № 3186/2013 година
Производство по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на Д. Ж. А. от [населено място] срещу въззивно решение № 226 от 29.04.2013 г, по в.т.д.№ 291/2013 г. на Пловдивския апелативен съд с което е отменено решение № 6 от 10.01.2013 г., поправено с решение № 56 от 13.02.2013 г., постановени по т. д. № 445/2010 г. на Пловдивския окръжен съд и при условията на чл.271, ал.1 ГПК е отхвърлен като неоснователен предявения от касатора, в качеството му на ищец срещу [фирма] със седалище и адрес на управление [населено място] иск с правно основание чл. 155, т. 1 ТЗ за прекратяване на ответника поради настъпили важни причини.
С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение по съображения за необоснованост и допуснато нарушение на материалния закон – чл. 155, ал. 1 ТЗ, а допускането на касационното обжалване е обосновано с наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК.
Ответникът [фирма] не е изразил становище по допустимостта и основателността на касационната жалба в срока и по реда на чл.278, ал.1 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните по основанията по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че не са налице „важни причини“, тъй като влошените лични отношения между двамата съдружници (баща и син) не са довели до препятсване осъществяване предмета на дейност на дружеството, а напротив, доказателствата по делото сочат, че същото продължава да функционира нормално, да осъществява търговската си дейност и да изпълнява поетите задължения. Дружеството не е изпадало в какъвто и да е (още по-малко – в продължителен) период от време, през което да не е осъществявало търговската си дейност, а не са налице и външни белези на разстройство, изразяващи се в трайна липса на рентабилност, трупане на задължения и т.н. Като е застъпил становището, че решаващ за преценката на основателността на иска по чл.155, ал.1, т.1 ТЗ не е интересът на отделния съдружник, а този на дружеството като цяло, а той е насочен към това то да продължава да съществува и развива търговската си дейност, въззивният съд е приел, че към настоящия момент не са налице факти и обстоятелства, които да обосновават извод за наличие на „важни причини” за прекратяване на ответното дружество.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване.
Според касатора, материалноправният въпрос от значение за делото е кои са „важните причини” по смисъла на чл.155, ал.1, т.1 ТЗ за прекратяване на дружеството по иск на съдружника.
Формулирания в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК въпрос попада в кръга на въпросите по чл. 280, ал. 1 ГПК, но същият не е разрешен от въззивния съд в противоречие с Решение № 30 от 10.09.2010 г. на ВКС по т.д.№ 320/2009 г., ІІ т.о., с което касаторът е обосновал допълнителната предпоставка по т.1 на цитирания текст. Според застъпеното в него становище, влошените отношения между съдружниците биха могли да са причина за прекратяване на дружеството, ако същите водят до невъзможност да функционират органите на управление, но като причина за прекратяване на дружество влошените отношения представляват отклонение от възприетия принцип за поставяне на интересите на дружеството над тези на отделния съдружник само в случаите, в които съдружниците имат паритетно участие и прекратяването на дружеството се явява единственият правен способ за защита на интересите им чрез съхраняване на придобитото имущество.
При постановяване на решението си съдът е извършил преценка за наличието на „важни причини“ по смисъла на чл.155, ал.1, т.1 ТЗ въз основа на приетите за установени факти относно въведените с исковата молба на касатора обстоятелства като основания за прекратяване на дружеството. В същата като основания по чл.155, ал.1, т.1 ТЗ се сочат нелоялното поведение на втория съдружник, трайната липса на рентабилност и липсата на средства за погасяване на задълженията му, но липсват твърдения, че влошените отношения между тях са довели до фактическа невъзможност за функциониране на органите му на управление с оглед на паритетното им участие в капитала на дружеството. Съдът е обвързан от посочените в исковата молба обстоятелства и именно спрямо тях е преценявано значението им на „важни причини” по смисъла на чл.155, ал.1, т.1 ТЗ за прекратяване на ответното търговско дружество.
Изложеното позволява да се приеме, че по поставения в изложението материалноправен въпрос не е доказан соченият от касатора допълнителен критерий по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, а приложното поле на т.3 не е обосновано, а само бланкетно е възпроизведен текста.
В обобщение следва да се приеме, че не са налице предпоставките на закона за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 226 от 29.04.2013 г, по в.т.д.№ 291/2013 г. на Пловдивския апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: