ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 146
София, 12.03.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на осми март, две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията БОЯН БАЛЕВСКИ
т. дело №937/ 2012 год.
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.
Производството е образувано по касационна жалба от процесуалния пълномощник на [фирма]-София срещу решение от 07.05.2012 г. постановено по гр.д. №14 434/2011 на СГС, с което е потвърдено първоинстанционното решение № 1-42-48/01.07.2011 г. по гр.д. №30 664/2010 по описана СРС, с което е уважен искът на [фирма]-гр. Л. предявен по реда на 422 ГПК срещу жалбоподателя за установяване на вземане в размер на 10 168 лева, ведно със законната лихва от 29.03.2010 г. до окончателното плащане за което е издадена заповед по чл.410 ГПК. Излагат се доводи и оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното въззивно решение и се иска отмяната му и произнасяне по същество в насока отхвърляне на исковете.
Ответникът по жалбата не изпраща писмен отговор..
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят сочи наличие на хипотезата на чл.280 ал.1, т.2 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , като констатира, че решението е въззивно и са налице изискванията на чл.280 ал.2 ГПК намира, че касационната жалба е допустима , редовна и подадена в срок.
За да постанови обжалваното въззивно решение, съдът приема, че между страните е било налице договорно правоотношение, по което ответникът е възложил на ищеца подготовка на терен за озеленяване, доставка, аранжиране и засаждане на растения в имот в Д. срещу задължението от негова страна да заплати на изпълнителя възнаграждение в общ размер на 19 768 лева с ДДС. Подписването на съставената от ищцовото дружество-изпълнител данъчна фактура №144 от 28.11.2008 г., , отразяването й в дневника за покупки за съответния месец, включването в справката-декларация по ДДС и ползването на данъчен кредит по нея и частичното плащане са преценени като обстоятелства манифестиращи категорично признание от страна на ответника на основанието за възникване на вземането и неговия размер. Съдът е счел за неуточнено и недоказано по основание възражението на ответника за наличие на правопораждащ фактически състав на правото по чл.265 ал.1 предложение последно от ЗЗД- намаляване на дължимото възнаграждение, поради недостатъци на изпълнената работа. По изложените съображения, въззивният съд е счел исковата претенция с правно основание чл.266 ал.1 ЗЗД предявена по реда на чл.422 ал.1 ГПК във връзка с чл.415 ал.1 ГПК за основателна .
В изложението по чл. 284 ал.3,т.1 от ГПК на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят сочи като правни въпроси от значение за спора два такива, които обобщено се свеждат до доказателственото значение на двустранно подписаната, осчетоводена от страна на длъжника, с ползван от последния данъчен кредит и при частично плащане фактура относно доказването възникване на основанието на вземане за възнаграждение.
По този въпрос е налице богата и последователна практика на ВКС формирана по реда на чл.290 ГПК и задължителна за съдилищата, с която е преодоляна съществуващата преди това противоречива съдебна практика, на която се позовава касаторът. В същата се приема, че само по себе си отразяването на фактурата в счетоводството на ответника-купувач , включването и в дневника за продажбите по ДДС и ползването на данъчен кредит по нея представляват признание на задължението и доказват неговото съществуване, такова каквото е отразено в самата фактура / решение №42 от 19.04. 2010 г. по т.д. № 593/2009 г. на ВКС, ІІ т.о. и решение №166/26.10.2010 г. на ВКС по т.д.№991/2009 и Р №23 /07.02.2011 г. по т.д. №588/10 на ВКС, ТК, ІІ т.д./ Отговорът на въпроса даден от ВКС в цитираните съдебни актове напълно съвпада с този на състава на въззивния съд постановил обжалваното решение, поради което липсва основание по чл.280 ал.1 ГПК за допускане до касация.
С оглед изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 07.05.2012 г. постановено по гр.д. №14 434/2011 на СГС.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.