Определение №146 от 12.4.2010 по ч.пр. дело №147/147 на 2-ро гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

                                               ЧЛЕНОВЕ:
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
 
№ 146
 
 
                                      Гр. София 12.04.2010 година
 
 
            Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в закрито заседание на седми април две хиляди и десета година в състав:
 
 
 
                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
 
                                                  ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
                                                                         ЗОЯ АТАНАСОВА
 
 
при секретар
и в присъствието на прокурор
изслуша докладваното
от съдията /председател/ ЕЛСА ТАШЕВА
гражданско дело №  147/2010 год.
 
Производството е по чл. 274 ал. 3 ГПК, образувано по частната касационна жалба на Н. Б. Н. от гр. Б., против определение от 15.12.2009 г. по ч.гр.дело № 11466/2009 г. на Софийски градски съд, с което е оставена без уважение частната й жалба против определение от 5.10.2009 год. по гр.дело № 44594/2008 г. на Софийски районен съд и производството по делото е прекратено. Поддържат се оплаквания за неправилност на съдебния акт, затова се настоява за отмяната му.
Касаторката се позовава на основанието за допускане на касационно обжалване на въззивното определение, регламентирано в чл.280, ал.1 т. 3 ГПК, защото счита, че съдът се е произнесъл по съществения процесуален въпрос, изразяващ се в наличие на правен интерес от предявяване на установителния иск, който е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Касационният съд счита, че не е налице основанието по чл.274 ал.3, във вр. с чл.280, ал.1 т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение, по следните съображения:
Касаторката е посочила процесуалноправния въпрос от значение за допустимостта на установителния иск, а именно правния интерес, възникнал, поради отказа на ответника да издаде скица за процесния имот. Посочването на правния въпрос обаче не е достатъчно основание за допускане на въззивното определение до касационен контрол, защото не е налице формулираното в жалбата основание по чл.280, ал.1 т.3 ГПК. Съгласно ТР № 1/2009 г. по тълк.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно определение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената, поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й, с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им, или за да бъде тя осъвременена, предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени.
В касационната жалба не се излагат доводи за необходимост от тълкуване на неясната, непълна, или противоречива норма на чл.124 ГПК и не се цитира такава съдебна практика, за да се мотивира необходимост от допускане на касационен контрол, която ще допринесе за нейното тълкуване и ще осигури разглеждане и решаване на делата, според точния й смисъл, затова касационният съд счете, че не са налице предпоставките на чл.274, ал. 3, във вр.с чл. 280, ал.1 т.3 ГПК.
Водим от горните съображения, ВКС на РБ, ІІ-ро г.о.
 
 
О П Р Е Д Е Л И:
 
 
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно определение от 15.12.2009 г. по гр.дело № 11466/2009 г. на Софийски градски съд, с което е оставена без уважение частната жалба на Н. Б. Н. от гр. Б. против определение от 5.10.2009 г. по гр.дело № 44594/2008 г. на Софийски районен съд и производството по делото е прекратено.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
 
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
 
 
 

Scroll to Top