1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 146
гр. София, 12.04.2018 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на втори април през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ЙОНКОВА
АННА БАЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 634 по описа за 2018г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 303 и следващите от ГПК.
Образувано е по молба за отмяна на определение № 400 от 22.06.2017г. и определение № 136 от 22.06.2017г. по т. дело № 2341/2016г. на Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, подадена от ответника Т. Й. Г. чрез процесуален представител адв. М. К. Д..
Молителят излага доводи за наличие на ново обстоятелство от съществено значение за делото, а именно приетото със ЗИДГПК /ДВ, бр. 86/27.10.2017г./, в сила от 30.10.2017г. основание за допускане на касационно обжалване на въззивно решение противоречие с решения на С.. С молбата е направено искане за спиране на изпълнителните действия по изп. дело № 20169290401422 по описа на ЧСИ Н. К..
С разпореждане от 13.02.2018г. Председателят на Първо отделение на ТК на ВКС е оставил без движение молбата за отмяна и инкорпорираната в нея молба за спиране, като е дал на молителя указания в едноседмичен срок от връчване на съобщението да представи редовна молба за отмяна по чл. 303 ГПК, платежен документ за довнесена държавна такса за образуване на производството за отмяна в размер 25 лв., платежен документ, удостоверяващ внесено обезпечение по специалната сметка на ВКС в размер на материалния интерес. С разпореждането е указано, че при неизпълнение на дадените указания в предоставения срок молбата ще бъде върната. Копие от разпореждането е връчено на молителя на 16.02.2018г.
В изпълнение на указанията молителят е подал молба вх. № 2016/26.02.2018г. /с пощенско клеймо от 23.02.2018г./, към която е приложил платежно нареждане за внесена държавна такса в размер 25 лв. по сметка на ВКС и пълномощно от молителя за упълномощаване на адв. М. Д. пред ВКС в извънинстанционното производство по чл. 303 ГПК. С посочената молба молителят е направил искане за продължаване на срока за изпълнение на останалите указания, касаещи представянето на платежен документ за внесено обезпечение по специалната сметка на ВКС в размер на материалния интерес поради значителната сума, която следва да бъде внесена и финансови затруднения на молителя.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като извърши проверка и прецени доводите и данните по делото, съобразно правомощията си по чл. 307, ал. 1 ГПК намира следното:
По молбата за отмяна на определение № 400 от 22.06.2017г. и определение № 136 от 22.06.2017г. по т. дело № 2341/2016г. на Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение:
Молбата за отмяна е процесуално недопустима.
Производството по т. дело № 2341/2016г. на Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение е образувано по реда на чл. 288 ГПК по повод касационна жалба на ответника Т. Й. Г. срещу решение № 217/30.06.2016г. по в. т. дело № 318/2016г. на Пловдивски апелативен съд, с което е потвърдено решението на Хасковски окръжен съд, постановено по т. дело № 71/2015г., с което са уважени предявените от [фирма] срещу Т. Й. Г. осъдителни искове.
С определение № 136 от 22.06.2017г. по посоченото т. дело № 2341/2016г. на Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение съответният съдебен състав е оставил без уважение искането на адв. М. К. като процесуален представител на Т. Й. Г. за отвод на съдиите Р. К., М. К. и К. Н..
С определение № 400 от 22.06.2017г. от 22.06.2017г. по същото т. дело № 2341/2016г. на Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение не е допуснато касационно обжалване на решение № 217/30.06.2016г. по в. т. дело № 318/2016г. на Пловдивски апелативен съд.
Отмяната е самостоятелно съдебно производство за извънинстанционен контрол и отмяна на влезли в сила решения, когато те са неправилни на някое от основанията, изрично посочени в разпоредбата на чл. 303 ГПК. Съгласно задължителната практика на ВКС, обективирана в т. 6 от Тълкувателно решение № 7/31.07.2017г. по тълк. дело № 7/2017г. на ОСГТК на ВКС не подлежат на отмяна по чл. 307 ГПК определенията, преграждащи по-нататъшното развитие на делото, с изключение на определението за прекратяване на делото поради отказ от иска. Определението, постановено от състав на ВКС по чл. 288 ГПК, и определението по чл. 23, ал. 2 ГПК не се ползват със сила на пресъдено нещо и не попадат в обхвата на изключенията, предвидени в т. 6 от посоченото Тълкувателно решение на ОСГТК на ВКС, поради което не подлежат на отмяна.
Молбата за отмяна на посочените две определения на ВКС, ТК, състав на Първо отделение е недопустима и на основание т. 10 от Тълкувателно решение № 7/31.07.2017г. по тълк. дело № 7/2017г. на ОСГТК на ВКС. Съгласно т. 10 от посоченото Тълкувателно решение молба за отмяна, която не съдържа конкретни и надлежни твърдения за наличие на някое от основанията по смисъла на чл. 303, ал. 1 и чл. 304, ал. 1 ГПК, е недопустима и ВКС се произнася с определение, с което я оставя без разглеждане. Молбата за отмяна не отговаря на изискването за редовност, когато молителят е релевирал доводи, които съставляват касационни оплаквания за допуснати от съответния съд процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон, които не са обхванати от хипотезите на мл. 303, ал. 1 ГПК. В настоящия случай молителят се позовава на наличие на ново обстоятелство от съществено значение за делото, а именно приетото със ЗИДГПК /ДВ, бр. 86/27.10.2017г./, в сила от 30.10.2017г. основание за допускане на касационно обжалване на въззивно решение противоречие с решения на С.. Законът за изменение и допълнение на ГПК не представлява основание, предвидено в разпоредбата на чл. 303, ал. 1 ГПК. Направените оплаквания за нарушение на разпоредбите на чл. 101 и чл. 102 ДФЕС и нормите на Регламент /ЕО/ № 1/2003 на Съвета от 16.12.2002г. относно изпълнението на правилата за конкуренция, предвидени в членове 81 и 82 от Договора за създаване на Европейската общност, на Регламент № /ЕС/ № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17.12.2013г. относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и за отмяна на определени регламенти и на Регламент /ЕС/ № 1307/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17.12.2013г. за установяване на правила за директни плащания за земеделски стопани по схеми за подпомагане в рамките на общата селскостопанска политика и за отмяна на определени регламенти представляват касационни основания на въззивното решение по смисъла на чл. 281 ГПК, а оплакванията за противоречие с решение по дело С-123/73, Sabam, решение по дело С-453/99, Courage L. Vs Crehan и решение по дела С-295-С-298/94, Manfredi представляват основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК /ред. ДВ, бр. 86/27.10.2017г., в сила от 30.10.2017г./, но не и основания за отмяна по смисъла на чл. 303, ал. 1 ГПК.
Въз основа на изложените съображения молбата за отмяна на определение № 400 от 22.06.2017г. и определение № 136 от 22.06.2017г. по т. дело № 2341/2016г. на Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение следва да бъде оставена без разглеждане като недопустима.
По молбата за продължаване на срока за внасяне на обезпечение за спиране на изпълнението по изп. дело № 20169290401422 по описа на ЧСИ Н. К. и молбата за спиране на изпълнението:
За да бъде продължен срокът за внасяне на обезпечение, предоставен с разпореждането от 13.02.2018г. на Председателя на Първо отделение на ТК на ВКС, е необходимо да са налице уважителни причини съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 ГПК. В настоящия случай молителят не е представил доказателства за уважителни причини, обуславящи основателност на молбата по чл. 63, ал. 1 ГПК, поради което същата следва да бъде оставена без уважение.
Предвид обстоятелството, че молбата за отмяна е недопустима, както и поради невнасяне на съответното обезпечение по специалната сметка на ВКС молбата за спиране на изпълнението по изп. дело № 20169290401422 по описа на ЧСИ Н. К., инкорпорирана в молбата за отмяна, следва бъде оставена без уважение.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молбата за отмяна на определение № 400 от 22.06.2017г. и определение № 136 от 22.06.2017г. по т. дело № 2341/2016г. на Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение по чл. 303, ал. 1 ГПК, с вх. № 1120/01.02.2018г., подадена от Т. Й. Г..
В посочената част определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му пред друг тричленен състав на ВКС на РБ, Търговска колегия.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата за продължаване на срока за внасяне на обезпечение, предоставен с разпореждането от 13.02.2018г. на Председателя на Първо отделение на ТК на ВКС, с вх. № 2016/26.02.2018г., подадена от Т. Й. Г..
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата за спиране на изпълнението по изп. дело № 20169290401422 по описа на ЧСИ Н. К., инкорпорирана в молбата за отмяна с вх. № 1120/01.02.2018г., подадена от Т. Й. Г..
В посочената част определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.