О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 146
гр. София, 14.10.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като изслуша докладваното от съдията Първанова гр. дело № 3616/2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 307, ал. 1 ГПК.
Постъпила е молба от М. М. Д. и М. Д. Д. /като наследник на Д. Д. Д./, [населено място], чрез пълномощник адвокат Д. С., за отмяна на влязло в сила решение № ІІІ-197 от 08.12.2005 г. по гр. д. № 137/2005 г. по описа на Бургаски окръжен съд, оставено в сила с решение № 497 от 11.04.2007 г. по гр. д. № 284/2006 г. по описа на ВКС, V г. о. С въззивното решение е потвърдено решение № 24 от 17.01.2005 г. по гр. д. № 4066/2004 г. по описа на Бургаски районен съд, с което е прието за установено по отношение на М. М. Д. и Д. Д. Д., че А. Ж. Д. е собственик на апартамент № 20, находящ се в [населено място], [улица], вх. Б, ет. 1, с площ 94.14 кв. м., ведно с таванско помещение № 20 с площ 16.04 кв. м. и припадащите се 1.847 % ид. ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху държавния терен, както и двамата ответници са осъдени да предадат владението на описания недвижим имот.
Молбата за отмяна се поддържа на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Молителите твърдят, че е налице ново обстоятелство от съществено значение за изхода на делото – последващо ТР № 3 от 29.11.2012 г. по тълк. д. № 3/2012 г., ОСГК, ВКС, прието след влизане в сила на решението, чиято отмяна се иска, и за което са узнали на 10.08.2018 г. Посочват, че в конкретния случай е налице издаден не по надлежния ред и в нарушение на чл. 35, ал. 2 ЗЖСК констативен нотариален акт, с който неправилно нотариусът е признал право на собственост върху имот на молителите на лице, което не е било член на самата ЖСК към момента на влизане в сила на разпределителния протокол, както и към момента, в който ЖСК по надлежния ред е снабдила своите член-кооператори с нотариални актове и е прекратила дейността си – а именно А. А.. Нотариусът е бил длъжен да изследва принадлежността на правото на собственост, което той не е сторил; издаденият нотариален акт съдържа неверни нотариални удостоверявания, поради което е подлежал на отмяна от съдебните инстанции, постановили решенията, чиято отмяна се иска.
В срока по чл. 306, ал. 3 ГПК ответникът по молбата – Г. А. А., правоприемник на починалия след приключване на производството ищец А. Ж. А., [населено място], чрез пълномощника си адвокат А. Т., поддържа становище за нейната недопустимост, евентуално неоснователност. Посочва, че не е налице поддържаното основание по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК – новото обстоятелство, на което се позовават молителите, не би имало съществено значение за правилното решаване на конкретното дело. Освен това, в молбата за отмяна са изложени само твърдения по предмета на правния спор и неправилността на влезлите в сила съдебни решения, които не обосновават отменителните основания по чл. 303 ГПК.
При проверка допустимостта на производството, Върховният касационен съд, ІІ г. о., констатира следното:
Молбата за отмяна изхожда от легитимирани лица, но разгледана по същество е процесуално недопустима, поради следните съображения:
Производството по чл. 303 – чл. 309 ГПК е извъниинстанционно производство за контрол на влезли в сила съдебни решения, основанията за което са изчерпателно изброени в разпоредбите на чл. 303 и чл. 304 ГПК, които очертават и кръга от лица, имащи право да искат отмяна. Съгласно т. 1 на ТР № 7 от 31.07.2017 г. по тълк. д. № 7/2014 г., ОСГТК, ВКС, последващо тълкувателно решение, с което е дадено задължително тълкуване на приложим по делото закон в смисъл, различен от възприетия в решението, не е основание за отмяна на влязло в сила съдебно решение. В мотивите на посоченото решение е прието, че тълкувателното решение е акт на колективен орган на ВКС, с който се тълкува материалноправна или процесуалноправна разпоредба с цел изясняване на точния й смисъл, който законодателят е вложил в нейното съдържание, и осигуряване еднаквото приложение на законите от съдилищата. Последващото тълкувателно решение няма отношение към фактическата обстановка по конкретния правен спор, а има отражение по прилагането на нормативния акт при неограничен кръг дела, поради което не може да се квалифицира като основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК.
Даденото задължително тълкуване на приложимия по делото закон в друг смисъл, различен от възприетия във влязлото в сила съдебно решение, не предизвиква последиците, които настъпват при откриването на нови обстоятелства или нови писмени доказателства по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК по реда на чл. 307 ГПК. Противоречието между приетото от съда казуално тълкуване на правна норма по конкретен правен спор, приключил с влязло в сила решение, и задължителното тълкуване на същата норма с последващо тълкувателно решение води до неправилност на съдебното решение, което се квалифицира като нарушение на материалния закон, непредвидено като отменително основание по чл. 303, ал. 1 ГПК.
Приетото след приключване на делото тълкувателно решение няма отношение към правнорелевантните факти, не води до промяна във фактическата обстановка на спора, поради което не представлява основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. В случая основанието, на което се иска отмяна на влязлото в сила решение /последващо тълкувателно решение/, не е сред изрично и изчерпателно уредените в процесуалния закон, поради което следва да се приеме, че молбата за отмяна не се основава на надлежни твърдения, обуславящи разглеждането й в извънинстанционното производство пред ВКС. Всички останали доводи на молителите, касаещи незаконосъобразността на нотариалното удостоверяване и правото на собственост върху спорния имот, са такива за неправилност на влязлото в сила решение, чиято отмяна се иска, и могат да се направят само по реда на инстанционния контрол, който вече е изчерпан. Производството за отмяна на влезли в сила съдебни актове е средство за защита срещу неправилни решения, но само въз основа на основанията, изчерпателно изброени в чл. 303 и чл. 304 ГПК. Отмяната е самостоятелно съдебно производство, но не е съдебна инстанция на исковия процес. Ето защо молбата за отмяна е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане.
Предвид изхода на производството по чл. 307 ГПК и направеното в отговора на молбата за отмяна искане, молителите следва да заплатят разноски на ответника по същата Г. А. А., [населено място], в размер на 400 лева- възнаграждение за един адвокат, съгласно приложените адвокатско пълномощно и договор за правна защита и съдействие.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молбата на М. М. Д. и М. Д. Д. /наследник на Д. Д. Д./, [населено място], чрез пълномощник адвокат Д. С., за отмяна на влязло в сила решение № ІІІ-197 от 08.12.2005 г. по гр. д. № 137/2005 г. по описа на Бургаски окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 24 от 17.01.2005 г. по гр. д. № 4066/2004 г. по описа на Бургаски районен, оставено в сила с решение № 497 от 11.04.2007 г. по гр. д. № 284/2006 г. по описа на ВКС, V г. о., и прекратява производството по гр. д. № 3616/2019 г. по описа на ВКС, ІІ г. о.
ОСЪЖДА М. М. Д. и М. Д. Д., [населено място], да заплатят на Г. А. А., [населено място], разноски в размер на 400 лева.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: