О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 146
гр. С., 15.02.2011 г.
Върховният касационен съд на Р. Б., второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и шести януари две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев гр. д. № 1089/10г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [община] срещу решение № 96 от 18.05.10г., постановено по в.гр.д.№ 130/10г. на В. апелативен съд, с оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
С посоченото решение въззивният съд е оставил в сила решение № 6 от 07.01.10 г. по гр.д.№ 227/09г. на Л. окръжен съд, с което е отхвърлен като неоснователен искът на [община] против Държавата за признаване за установено, че ищецът е собственик на имот с площ от 758 кв.м., с идентификатор 43952.515.127, находящ се в[населено място], кв.В., ведно с построените в него сгради и за осъждане на ответника да му предаде владението върху имота.
За да постанови решението си въззивният съд е приел, че ищецът в първоинстанционното производство не е придобил правото на собственост върху процесния имот по силата на чл.2, ал.1, т.6 ЗОС (ред. към 1996г.) и § 7, ал.1, т.6 ЗМСМА, тъй като след отчуждаването му през 1968г., заедно с други имоти същият е обявен по съответния нормативен ред за архитектурно-исторически резерват и е от национално, а не от местно значение, респ. че съгласно чл.18, ал.1 КРБ е изключителна държавна собственост. Прието е също, че общината не е придобила права върху имота и по силата на чл.2, ал.1, т.6 ЗОС (в действащата редакция), тъй като по делото не е установено същият да е бил включен в капитала на общинско търговско дружество.
Като основание за допускане на касационно обжалване касаторът сочи, че с посоченото решение въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС (Р 1284 по гр.д.№ 2032/05г. на ІV г.о.), както и по съществени материалноправни и процесуални въпроси, които са от съществено значение за точното прилагане на закона.
Ответникът по жалбата счита, че същата не следва да се допуска до разглеждане.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение поради липсата на сочените предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК.
Съгласно тази разпоредба на касационно обжалване пред ВКС подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуално правен въпрос, който е: 1. решен в противоречие с практиката на ВКС; 2. решаван противоречиво от съдилищата; 3.от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Според дадените с ТР № 1/09г., ОСГТК, т.1 задължителни разяснения посочването на материалноправния или процесуалноправния въпрос е задължение на касатора, като същите трябва да са от значение за изхода на делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. ВКС може единствено да уточни поставените въпроси, но не разполага с правомощия да извлича същите от изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, респ. от касационното жалба.
В разглеждания случай касаторът не е посочил обуславящите изхода на спора правни въпроси, по които се е произнесъл въззивният съд и които са решени в противоречие с представената от него незадължителна съдебна практика (противоречието с нея би довело до наличие на основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК) и които са от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, поради което касационната жалба не следва да се допуска до разглеждане само на това основание, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това.
Независимо от казаното, само за пълнота следва да се посочи, че тези основания също не са налице, тъй разгледаният с посоченото решение на ВКС случай не е идентичен с настоящия, а във връзка с другото релевирано основание за допускане на касационно обжалване релевантни доводи не са изложени. По направените в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК общи касационни оплаквания за неправилност на постановеното решение ВКС не дължи произнасяне в настоящото производство по чл.288 ГПК.
С оглед на казаното подадената от [община] касационна жалба не следва да се допуска до разглеждане.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Н е д о п у с к а касационно обжалване на решение № 96 от 18.05.10г., постановено по в.гр.д.№ 130/10г. на В. апелативен съд.
О п р е д е л е н и е т о не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: