О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 146
София, 19.03.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 17 март две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 545 /2015 година
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от Д. Ц. Д. против решение № 300/02.07.2014г. по гр.д.№ 582/2013г. на Софийски окръжен съд, с което е отменено частично решение № 319 от 28.12.2012г., постановено по гр.д.№ 1020/2009г. на РС-Ботевград и вместо това е допусната делба между С. И. Б., Д. Ц. Д., Л. Г. В., Й. Г. В., П. Г. В., А. Д. Д., Ц. Д. Д. на нива от 1,611 дка, съставляваща имот № 054103 при квоти по 1/3 ид.ч. за С. Б. и Ц. Д. и по 1/9 ид.ч. за останалите съделители и на нива от 1,5 дка съставляваща имот № 003017, нива от 5,040 дка, съставляваща имот № 032029, нива с площ 1,690, съставляваща имот № 031004 и нива с площ 1,260, съставляваща имот № 054049 между същите съделители без Ц. Д., вместо която в съсобствеността участва А. Д. при квоти по 1/3 ид.ч. за С. Б. и А. Д. и по 1/9 ид.ч. за останалите съделители.
В касационната жалба се прави оплакване за неправилност поради противоречие с материалния закон – нормите, уреждащи придобивната давност и противоречие с процесуалните правила, тъй като не е отчетено действието на нот. актове, издадени по обстоятелствена поверка и това, че издаването им не прекъсва придобивната давност, ако тя не е изтекла до издаването им.
В изложението по чл. 284, ал.3 т.1 ГПК към жалбата е формулиран въпрос: издаването на нот. акт по обстоятелствена проверка прекъсва ли течението на придобивна давност ако до издаването му не е изтекъл изискуемият се срок и молителя продължава да владее имота. По този въпрос се навежда основанието по чл. 280, ал.1 т.3 ГПК.
Ответникът по касация С. Б. оспорва допустимостта на касационната жалба на основание чл. 280, ал.2 ГПК и допускането до касация, тъй като няма противоречива съдебна практика, а същата приема, че нот. акт по обстоятелствена проверка се оспорва без да се прилага процедурата по чл. 193 ГПК и тежестта за доказване на противното от удостовереното е за оспорващия
Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение, което подлежи на обжалване е, поради което съдът я преценява като допустима.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
По предявения от С. И. Б. иск за делба, за процесните пред тази инстанция пет земеделски имота е установено следното: С решение № 17/22.07.1999г., върху което е отразено, че е влязло в сила на 05.08.1999г. са възстановени на наследници на Г. М. Г. нива от 1,611 дка, съставляваща имот № 054103.. На наследници на Й. Г. М. с решение № 26А/07.02.2006г. с отметка за влязло в сила на 10.03.1997г. е възстановено правото на собственост върху нива от 5,040 дка, съставляваща имот № 032029, нива с площ 1,680 дка, съставляваща имот 031004 и нива с площ 1,260 дка, съставляваща имот 054049 и с решение № 8Р от 07.02.2006г.влязло в сила на тази дата е възстановена нива от 1,5 дка, съставляваща имот № 003017. Двамата наследодатели Й. Г. М. и Г. М. са съпрузи, чийто преки наследници са М. Г. К., Н. Г. Д. и Й. Г. В.. Синът М. К. е починал на 21.05.1986г. и е наследен от съпруга Т., починала на 12.09.2007г. син Б., починал на 22.02.1996г. без съпруга и низходящи и дъщеря Р. М. Г.. Дъщерята Н. Г. Д. е починала на 07.07.1989г., наследена е от съпругът й Ц. Д. В., починал на 24.10.1998г. и син Д. Ц. Д. /сега касатор/. Дъщерята Й. Г. В. е починала на 25.01.1995г. и е наследена от Л. Г. В., Й. Г. В. и П. Г. В.. С договори нот. заверени на 04.07.2003г. и от 30.12.2008г. ищцата С. И. Б. купува от Р. М. наследството, оставено баща й М. К. и от майка й Т. Л. К., включващо общо 1/3 от възстановените ниви.
С н.а. № 63,т.2/24.07.2009г. Д. Ц. Д., /след като е единствен наследник от коляното на Н. Г. Д., т.е. на 1/3 от възстановените ниви/ е признат за собственик на основание давност и наследство на нивата с площ 1,611 дка, съставляваща имот № 054103 и с н.а. № 122, т. ІІ от 11.09.2009г. е дарил този имот на Ц. Д. Д..
С н.а. № 13, т. ІІ от 04.06.2007г. по гр.д.№ 199/2007г. Д. Ц. Д. е признат за собственик и на останалите четири имота: нива от 1,5 дка съставляваща имот № 003017, нива от 5,040 дка, съставляваща имот № 032029, нива с площ 1,690, съставляваща имот № 031004 и нива с площ 1,260, съставляваща имот № 054049. С н.а. № 10, т. ІІ/16.05.2008г. той дарява тези четири ниви на сина си А. Д. Д..
РС е отхвърли иска за делба за описаните общо пет ниви, като е приел, че за тях Д. Ц. е признат за собственик с констативен н.а., който не е оспорен и констатациите на нотариуса по които не са оборени и се е разпоредил с тях, поради което не е налице съсобственост.
Въззивният съд е коригирал доклада на РС, като е указал доказателствената тежест на ищцата за опровергаване изводите на нотариуса в нот. актове. Допуснати са и са разпитани от въззивната инстанция свидетели. Д. Ц. е представил служебна бележка, че отдава нивите, останали в наследство от баща му в земеделска кооперация „Единство”, между които и процесните пред настоящата инстанция две ниви от 5,40 дка и от от 1,680 дка. Св. Л. И. установява, че е работил имоти, посочени му от ищцата, че Д. има имоти, които работи кооперацията, а някой работи и сам, но не може да посочи в кои местности. Свидетелката С. установява, че имало имоти около нейния, но отдавна, от около 20 години не се работели. Свидетеля Ц. е косил ливадите на Д. от 1999г. до 2002г., а след това си пасял кравите на ливадата от 1,5 дка, Свидетелят П. е обработвал от 1994 и от 1997г. до 2009г. двата имота от 1,620 и 1,260 дка каято е садил картохи, царевица грах и е давал продукти вместо да плаща рента. За другите имоти знаел, че Д. ги дал да ги работи коорепация.
Въззивната инстанция е приела, че от влизане в сила на първото решение за възстановяване нива от 1,611 дка, на наследници на Г. М. Г. на 05.08.1999г. до издаване на н.а. № 63,т.2/24.07.2009г. по обстоятелстевена проверка, с който Д. Ц. Д. е признат за собственик не е изтекъл изискуемият се от чл. 79, ал.1 ЗС десет годишен срок, поради което този нот. акт няма лигитимиращо действие, опровергани са констатациите на нотариуса, а в хода на процеса от свидетелските показания не се установява да е променил основанието, на което владее имота и да е установил владение за себе си. За останалите четири имота, възстановени с решение № 26А/07.02.2006г. с отметка за влязло в сила на 10.03.1997г. е прието, че на основание чл. 5, ал.2 ЗОСОИ давността е започнала да тече най-рано на 23.11.1997г. и към датата на издаване на н.а. № 13, т. ІІ от 04.06.2007г. също не е изтекъл изискуемият се десет годишен срок. Затова и за тези ниви е прието, че констатациите на нотариуса са оборени и той не легитимира касатора като собственик на целите имоти. Прието е, че той е могъл да се разпореди само с придобитата по 1/3 ид.ч. от всеки от петте имота в полза на децата си. Затова делбата е допусната с тяхно участие. Тъй като в случая делба е поискана от преобретателя по договор за продажба на наследствени права, като съсобственик и не е направено възражение по чл. 76 ЗН от никой от наследниците, разпоредителните сделки са породили действие по отношение на всички тях и делба е допусната между тях.
Жалбоподателят счита, че е упражнявал владение върху спорните пет имота защото е водил дела срещу поземлената комисия сам, сам е сключил договор за аренда с кооперацията, отдавал е част от имотите на физически лица да ги обработват и кмета му издал удостоверение, че само той владял тези имоти и свидетелите потвърдили неговото спокойно владение.
Поставеният въпрос – издаването на нот. акт по обстоятелствена проверка прекъсва ли течението на придобивната давност ако до издаването му не е изтекъл изискуемият се срок и молителя продължава да владее имота, е свързан с мотивите на съда, който е преценявал придобивната давност до издаване на нот. акт, то този извод е във връзка с преценката, че изводите на нотариуса за придобиване по давност са оборени, а от това следва, че акта не се ползва с лигитимиращо действие. Затова позовалият се на давност следва да докаже предпоставките на наведеното придобивно основание. Въз основа на преценката на установеното по делото съдът е приел, че не се установява промяна на намерението и превръщане на държането на частите на останалите сънаследници във владение за себе си. Следователно поставеният въпрос не определя изхода от спора – възражението за придобивна давност е отхвърлено не защото е прието, че с издаване на акта е прекъснато владението на жалбоподателя, а защото до издаването му не е изтекъл изискуемият се от съда срок за придобиване, а това обръща доказателствената тежест и при негова доказателствена тежест, не е установил владение върху частите на другите съсобственици. Изброените от самия жалбоподател действия не доказват, както правилно е приел въззивния съд, че касаторът е променил държането на частите на останалите съсобственици във владение за себе си. Съгласно чл. 14 ППЗСПЗЗ подаденото заявление от един от наследниците ползва и останалите. Това важи и за всички действия пред ПК във връзка с подадено заявление и за исковете по чл. 11, ал.2 ЗСПЗЗ. Затова воденето на дела срещу ПК за възстановяването на имота не съставлява действие, сочещо на промяна на намерението. То е действие преди възстановяванене на собствеността и е ирелевантно за владението, което е възможно само след възстановяване на собствеността, но не по рано от 23.11.1997г. предвид заличаване на изтеклата до този момент давност за възстановените имоти по ЗСПЗЗ с нормата на чл.5, ал.2 ЗВСОНИ.
Отдаването на имоти под наем и аренда е управително действие, което не сочи на промяна на владението. Всеки съсобственик може да използва и лично от целия съсобствен имот, съгласно чл. 31 ЗС, като при писмено поискаване дължи обезщетение, а ако реализира добиви от веща, включително и граждански плодове, дължи на останалите съсобственици добивите съобразно правата им – чл. 30, ал.3 във вр. с чл. 93 ЗС, но те дължат разходите за управление на общата вещ. Затова посоченото действие само по себе си не сочи на промяна на намерението. Кметът на населеното место не е компетентен да установява владение. Както е посочено в ТР № 1/2012г. между съсобственици се прилага презумпцията на чл. 69 ЗС, но само когато един от съсобствениците докаже ново основание, на което е установил фактическа власт само за себе си. Въз основа на наследяването, респективно възстановяването на съсобствеността на всички наследници, той е владелец на своята наследствена част и държател на идеалните части на останалите съсобственици. Жалбоподателят не установява основание, на което да е завладял за себе си частите на другите съделители до искането му за издаване на нот. акт по обстоятелствена проверка.
В случая лигитимиращото действие на нот. акт по обстоятелстевна проверка е оспорено и опровергано, тъй като до издаването му не е изтекъл изискуемият се в чл. 79, ал.1 ЗС десет годишен срок за придобиване по давност. Вярно е, че издаването на този нотариален акт не прекъсва течението на давността и с изтичането и правото на собственост се придобива автоматично, но въззивното решение не противоречи на ТР № 4/2012г. на ОСГК и № 10/2012г., тъй като посочените от самия жалбоподател действия не сочат на промяна на основанието на фактическата власт. Те са действия на обикновено управление, които не доказват установяване на владение за себе си на идеалните части на останалите наследници. Така въззивното решение е постановено в съответствие с ТР № 1/2012г. на ОСГК.
Предвид изложеното не е налице наведеното основание за допускане до касация – чл. 280, ал.1 т.1 ГПК
Водим от горното, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 300/02.07.2014г. по гр.д.№ 582/2013г. на Софийски окръжен съд по касационна жалба, подадена от Д. Ц. Д..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: