О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 146
София, 02.03.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 22.02.2012 две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело № 111/2012 година
Производството е по член 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба,подадена от И. Ф. Ц. от [населено място], [община],чрез пълномощника й адвокат В. Б. против решение №277 стр.264,том І от 10.11.2011г. на Видински окръжен съд,постановено по гр.д.№502/2011г. по описа на същия съд,с което се обезсилва решение №346/11.07.2011г. на Районен съд [населено място] постановено по гр.д.№2096/2010г. по описа на съда и се прекратява производството по делото.
В писменото си изложение по член 284 ,ал.3,т.1 от ГПК,касаторът заявява/цитирам/:
„Считам,че касационното основание за допускане от Вас на обжалваното процесно решение на В.-член 280, ал.1 т.2 от ГПК-противоречиво решаване на въпроса от съдилищата е налице,защото именно процесното решение е взето в противоречие с константната практика на съдилищата-по абсолютно идентични казуси досежно практика по искове по член 109 а от ЗС досежно приложението на регулачните сметки,а именно:Тълкувателно решение №3/2011г. на ОСГК на ВКС.”
След което се излага какво се предвижда в параграф 8 ал.1 на ПР на ЗУТ и се посочва,че/цитирам/:
„нито при действието на ЗТСУ,нито по действието на ЗУТ регулацията на съсобственият парцел досежно спорната граница не е приложена и до момента”.
Ответникът по касационната жалба С. К. Д.,в писмения си отговор счита,че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и моли същото да не се допуска.
С решаващите си мотиви,въззивният съд е констатирал,че ищцата И. Ц. е собственик на УПИ ІХ-446 в кв.55 по плана на [населено място],В. област,целият от 1400 кв.м,ведно с построените в същото сгради и стопански постройки,а съседният УПИ ІХ-488 в кв. 55 по плана на същото село е собственост на ответника С. Д.,като в исковата молба се твърди,че границата между двата имота е неясна,страните не могат да постигнат споразумение относно точното й местонахождение,като е предявен иск с правно основание член 109 а от ГПК.Като се е позовал на практиката на ВКС,въззивният съд е приел,че предявеният иск с правно основание член 109 а от ЗС е недопустим,тъй като с такъв иск не е допустимо да се определя границата между урегулирани поземлени имоти.Съдът е посочил,че очертанията на урегулираните поземлени имоти се определят по административен ред,с приемането на плана и след влизането му в сила и не може да има спор за точното местоположение на границата на тези имоти.
Съгласно възприетото в т.1 на Тълкувателно решение №1/19.02.2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС,касаторът е длъжен да изложи точна и ясна формулировка на правния въпрос,разрешен с обжалваното въззивно решение,като ВКС не е задължен да го изведе от изложението му,тъй като това би засилило твърде много служебното начало във вреда на ответната страна.Правният въпрос, от значение за изхода по конкретното дело,разрешен с обжалваното въззивно решение, е този,който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело.Очевидно,цитираното по-горе изложение на касатора,не съдържа такъв формулиран правен въпрос,поради което непосочването му е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване на въззивното решение,без да се обсъждат допълнителните основания за това.
Наред с това,цитираната и приложена с изложението на касатора задължителна практика на ВКС,е неотносима към решаващите изводи на съда по делото.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №277,стр.264,т.І от 10.11.2011г. на Видински окръжен съд,постановено по гр.д.№502/2011г. по описа на същия съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: