– 3 –
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 146
гр. София 20.03.2017 година.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на 12.10.2016 дванадесети октомври две хиляди и шестнадесета) година в състав:
Председател: Борислав Белазелков
Членове: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от съдията Димитър Димитров, частно гражданско дело № 4186 по описа за 2016 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда чл. 274, ал. 2, изр. 2 във връзка с чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК и е образувано по повод на частна жалба с вх. № 7813/03.08.2016 година, подадена от Й. П. Г., срещу определение № 169/15.07.2016 година на Върховния касационен съд, ГК, ІІ г. о., постановено по ч. гр. д. № 2836/2016 година.
С обжалваното определение не е допусната до разглеждане частна касационна жалба с вх. № 3754/06.06.2016 година, подадена от Й. П. Г. срещу определение № 313/12.05.2016 година на Апелативен съд Варна, гражданско отделение, втори състав, постановено по ч. гр. д. № 244/2016 година. В частната жалба се излагат доводи за това, че определението е неправилно като е поискана отмяната му и връщането на делото на първоначалния тричленен състав на ВКС за разглеждане на частната касационна жалба.
Насрещните страни по частната жалба Д. Л. П. и С. Л. Р. не са подали отговор на същата като не са изразили становище по допустимостта и основателността й.
Жалбоподателката е била уведомена за обжалваното определение на 25.07.2016 година, а частната й жалба е с вх. № 7813/03.08.2016 година, като е подадена по пощата на 01.08.2016 година. Предвид на това и с оглед разпоредбата на чл. 62, ал. 2 от ГПК е спазен установения с разпоредбата на чл. 275, ал. 1 от ГПК преклузивен срок за упражняване на правото на обжалване. Жалбата е подадена от заинтересована страна и отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл. 260 и чл. 261 във връзка с чл. 275, ал. 2 от ГПК. Поради това същата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения:
С определение № 313/12.05.2016 година на Апелативен съд Варна, гражданско отделение, втори състав, постановено по ч. гр. д. № 244/2016 година е потвърдено определение № 149/09.03.2016 година на Окръжен съд Силистра, постановено по гр. д. № 229/2015 година. С последното определение е била върната подадената от Й. П. Г. срещу въззивно решение №171/28.11.2015 година на Окръжен съд Силистра, постановено по гр. д. № 229/2015 година касационна жалба с вх. № 549/18.02.2016 година. Г. е подала частна касационна жалба с вх. № 3754/06.06.2016 година срещу определението на Апелативен съд Варна. С определение № 169/15.07.2016 година на Върховния касационен съд, ГК, ІІ г. о., постановено по ч. гр. д. № 2836/2016 година тази жалба е била оставена без разглеждане. Изложени са съображения за това, че съгласно разпоредбата на чл. 274, ал. 2 от ГПК, в редакцията и след изменението със ЗИДГПК обнародван в ДВ бр. 50.03.07.2015 година само когато определенията, респективно разпорежданията по чл. 274, ал. 1 от ГПК са постановени от апелативен съд, те подлежат на обжалване пред ВКС, но когато са постановени от окръжен съд като въззивна инстанция, какъвто бил конкретния случай, те подлежат на обжалване пред съответния апелативен съд и произнасянето на последния е окончателно. Режимът на обжалване и в двата случая бил еднакъв-с проверката, която извършва ВКС, респективно апелативния съд за законосъобразност на определението на въззивния съд за връщане на касационната жалба се изчерпва инстанционния контрол. Затова подадената от Г. частна касационна била недопустима и трябвало да се остави без разглеждане като такава.
С определение № 313/12.05.2016 година на Апелативен съд Варна, гражданско отделение, втори състав, постановено по ч. гр. д. № 244/2016 година се е произнесъл по допустимостта на подадената от Й. П. Г. срещу въззивно решение №171/28.11.2015 година на Окръжен съд Силистра, постановено по гр. д. № 229/2015 година касационна жалба с вх. № 549/18.02.2016 година. Компетентен да разгледа същата по правилата на функционалната подсъдност е ВКС. По силата на закона този съд е компетентен да се произнесе по всички въпроси на производството, включително и по отношение на допустимостта и редовността на касационната жалба. Тази негова компетентност не може да бъде ограничена по тълкувателен път, чрез тълкуването на разпоредбите уреждащи обжалването на определенията. Наистина съгласно чл. 285 и чл. 286 от ГПК първоначалния контрол за редовност и допустимост на касационната жалба се извършва от въззивния съд, но неговата преценка в тази насока подлежи на проверка, която преди измененията на чл. 274, ал. 2 от ГПК извършени със ЗИДГПК обнародван в ДВ бр. 50.03.07.2015 година във всички случаи се извършваше от функционално компетентния съд, а именно ВКС. С цитираното изменение на ГПК извършването на тази проверка, в случаите, когато връщането на касационната жалба се постановява от окръжния съд като въззивна инстанция тази проверка се възложи на по-горния по степен съд, а именно съответния апелативен такъв, без наред с това да се ограничават изрично правомощията на функционално компетентния съд-ВКС. Затова не може да бъде отречено правото на последния да може да извърши собствена проверка на допустимостта и редовността на касационната жалба, което в случаите по чл. 274, ал. 1, изр. 1, пр. 2 от ГПК може да се осъществи само чрез обжалване на определението на апелативния съд. Самата разпоредба на чл. 274, ал. 2 от ГПК посочва кой е съответния съд, който е компетентен да разгледа жалбата, но не установява изрични ограничения по отношение на обжалваемостта на постановените от този съд определения. Такова ограничение не може да бъде извлечено и от разпоредбата на чл. 274, ал. 3 от ГПК, доколкото същата съдържа общата уредба за това които определения подлежат на касационно обжалване, но не изключва възможността такова обжалване да бъде установено и с отделни законови разпоредби. Единствените изрични ограничения са уредени в разпоредбата на чл. 274, ал. 4 от ГПК, но дори и в този случай окончателната преценката дали обжалваното определение попада в кръга на посочените в закона трябва да се извърши от функционално компетентния да се произнесе по касационното производство съд.
Поради това обжалваното определение, с което е оставена без разглеждане частна касационна жалба с вх. № 3754/06.06.2016 година, подадена от Й. П. Г. срещу определение № 313/12.05.2016 година на Апелативен съд Варна, гражданско отделение, втори състав, постановено по ч. гр. д. № 244/2016 година следва да бъде отменено и делото следва да се върне на предходния състав на ВКС за произнасяне по жалбата.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯВА определение № 169/15.07.2016 година на Върховния касационен съд, ГК, ІІ г. о., постановено по ч. гр. д. № 2836/2016 година като ВРЪЩА делото на предходния състав на ВКС, ГК, ІІ г. о. за продължаване на съдопроизводствените действия по подадената от Й. П. Г. срещу определение № 313/12.05.2016 година на Апелативен съд Варна, гражданско отделение, втори състав, постановено по ч. гр. д. № 244/2016 година частна касационна жалба с вх. № 3754/06.06.2016 година.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: 1.
2.