О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Nо 146
София, 22.03.2013 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховен касационен съд, състав на второ отделение на гражданската колегия , в закрито съдебно заседание на деветнадесети март две хиляди и тринадесета година , в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ:СНЕЖАНКА НИКОЛОВА ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
При участието на секретаря
Разгледа докладваното от съдията БАЛЕВСКА
ч.гр.д.Nо 1062 /2013 година и за да се произнесе , взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.2 ГПК .
М. Т. М. от [населено място] обжалва и иска да се отмени Определение Nо 320 от 02.11.2012 година постановено по .гр.д. Nо 635/ 2012 година на ВКС- III г.о. , с което е върната касационна жалба вх. Nо 74401/12.08.2012 година срещу въззивно Решение от 24.06.2011 год. по гр.възз.д.Nо 316/2011 година на Софийския градски съд- II д. отд., като процесуално недопустима на основание чл. 280 ал.2 ГПК и касационното производство е прекратено.
С частната жалба се поддържа , че обжалваното определение е неправилно, тъй поради неправилно приложение на закона, тъй като е налице хипотеза на вероятна недопустимост на предявения иск , съгласно разясненията на ТР 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС предвид нередовността на исковата молба / непосочване точно цената на иска, непосочване на периода , за който се претендира обезщетението по чл. 213 КТ за недопускане до работа , непълна обстоятелствена част и др./, което е следвало да се констатира от ВКС, служебно да се допусне касационното обжалване , а не да се прилага чл. 280 ал.2 ГПК .
В срока по чл. 276 ал.1 ГПК не е подаден писмен отговор от ответника по жалба.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на гражданската колегия, намира:
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 ГПК и е процесуално допустима . Разгледана по същество тя е неоснователна .
С обжалваното определение, тричленен състав на ВКС в рамките на проверка за допустимост на касационното производство , образувано по касационна жалба вх.Nо 74401/12.08.2012 година , е приел същата за процесуално недопустима на основание чл. 280 ал.2 ГПК констатирайки , че цената на заявения иск , с който М. М. е претендирал от [фирма] заплащане на обезщетението по чл. 213 КТ за недопускане до работа за сумата от 2 306.54 лв. , е под минимално определения с чл. 280 ал.2 ГПК праг за обжалване пред касационния съд от 5000 лв.
Обжалваното определение е валидно, процесуално допустимо и правилно. Разпоредбата на чл. 280 ал.2 ГПК редакция , приета с изменението с ДВ. бр. 100/2010 год., е приложена според точния смисъл на закона .
Разпоредбата на закона е формулирана императивно и сочи , че не подлежат на касационно обжалване въззивни решения по граждански дела с цена на иска до 5000 лв./ пет хиляди лева/.
Законовото определение на термина цена на иска се регламентира от чл. 68 ГПК- това е паричната оценка на предмета на делото. Според чл.69 т.1 ГПК размерът на цената по исковете за парични вземания се определя от „търсената сума”. Употребеният термин на законодателя –търсената сума не създава никакви проблеми в практиката за определяне цената на иска , когато се касае до оценяем иск за парично притезание.
При данните по делото, че по реда на чл. 213 ал.1 КТ ищецът М. М. , след отмяната на уважения в този размер иск от въззивната инстанция , може да претендира вземането си само за сума от 2 306.54 лв., правилно и законосъобразно тричленният състав на ВКС е определил цената на иска .Правилно и законосъобразно , прилагайки закона според точния му смисъл и съобразно задължителната съдебна практика,ВКС е приел, че с оглед на тази цена на заявеният иск касационното обжалване е недопустимо , ограничено от прага на чл. 280 ал.2 ГПК.
Релевираните възражения на жалбоподателя за наличие на предпоставки за „служебно” допускане на касационното обжалване съобразно разясненията на ТР 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС, са неоснователни. Върховният касационен съд може да се произнесе по допускане на искано касационно обжалване само и доколкото самото касационно обжалване е допустимо. Разпоредбата на чл. 280 ал.2 ГПК, приложена с обжалваното определение , касае приложимостта на въведено от законодателя ограничение относно принципната възможност за упражняване правото на касационна жалба срещу въззивното решение. След като законодателят изключва тази възможност относно определена категория дела – „граждански дела с цена на иска под 5000 лв. „ , то този праг не може да бъде преодолян с довод , че обжалваното решение е процесуално недопустимо / дори нищожно/ и при наличие на този порок касационното обжалване се допуска служебно. Проверката по допустимостта на касационното обжалване / цена на иска, липса на правен интерес, липса на процесуална легитимация и др./ е предхождаща всяка проверка на основанията за допускане на касационното обжалване.
По изложените съображения , състав на ВКС, второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА Определение Nо 320 от 02.11.2012 година постановено по .гр.д. Nо 635/ 2012 година на ВКС- III г.о. , с което е върната касационна жалба вх. Nо 74401/12.08.2012 година на М. Т. М. от [населено място] срещу въззивно Решение от 24.06.2011 год. по гр.възз.д.Nо 316/2011 година на Софийския градски съд- II д. отд., като процесуално недопустима на основание чл. 280 ал.2 ГПК и касационното производство е прекратено.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :