О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 146
[населено място], 23.03.2017 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на шестнадесети февруари през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
след като разгледа, докладваното от съдията Костова ч.т.д. № 2673 /2016 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 274, ал.3 във вр. с чл. 280, ал.1 ГПК.
Образувано по касационна жалба на К. Б., в качеството си на едноличен собственик на капитала на [фирма] за отмяна на определение № 3505/19.10.2016г., постановено по ч.гр.д. № 4736/2016г. на Софийския апелативен съд. Иска отмяна на определението, като поддържа становището си за наличието на правен интерес от предявения иск по чл.29 ЗТР, за заличаване на вписване, а не за заличаване на вписано обстоятелство. Представя Изложение на основанията по чл.284, ал.3, т.1 ГПК за допускане до касационно обжалване на определението на САС по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК.
Върховният касационен съд, ТК, състав на първо отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
Частната жалба е процесуално допустима, подадена е от надлежна страна в процеса, в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 от ГПК, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, при наличието на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК.
С определение №4779/14.09.2016г., постановено по т.д. №6007/2016г. Софийски градски съд е върнала исковата молба на К. Б. като едноличен собственик на капитала на [фирма] за установяване на вписване на несъществуващо обстоятелство, евентуално за нищожно вписване – вписването за управител на дружеството И. П. А.. Исковата молба е върната на ищцата, поради липса на правен интерес от предявяване на иска по чл.29 ЗТР, с оглед на извършено вписване по партидата на дружеството / към датата на исковата молба/ на К. Б. като управител на дружеството и заличаване на А. като управител на търговското дружество. Според съда, с извършеното вписване е постигнат целения от ищцата правен резултат, предвид действието на заличаването за в бъдеще при успешно проведен исков процес по чл.29 ЗТР.
САС е потвърдил определението на СГС, като е приел, че наличието на правен интерес е абсолютна процесуална предпоставка при предявяване на иск по чл.29 ЗТР за установяване на нищожност на вписването, евентуално за установяване на несъществуване на вписаното обстоятелство. Изложено е, че ищеца няма правен интерес от защитата с иск по чл.29 ЗТР, доколкото към датата на постановяване на двете определения, е извършвано вписване по партидата на търговското дружество на 19.07.2016г. заличаване вписването на А. за управител на [фирма], а на 8.08.2016г. е вписан нов актуален учредителен акт на дружеството. Предвид извършените вписвания в търговския регистър, уважаването на иска по чл.29 ЗТР няма да даде на ищеца никаква правна защита, доколкото единственият правен резултат ще е заличаване за в бъдеще, към датата на вписването на заличаването, въз основа на влязлото в сила решение, на вече заличени обстоятелства.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК ищцата поддържа наличието на правен интерес от предявените при условията на евентуалност установителни искове по чл. 29ТР за „заличаване на вписване”, а не „ за заличаване на вписано обстоятелство” , като поставя следните правни въпроси: 1. Допустимо ли е съдът да се произнесе по въпроса за добросъвестност на трети лица?; 2. Равносилно ли е от правна гледна точка, вкл. и като последица за търговеца, заличаване на вписано обстоятелство със заличаване на недопустимо вписване?; 3. Заличаване на вписано обстоятелство, заедно с недопустимо вписване, санира ли недопустимостта на вписването или е необходим влязъл в сила съдебен акт за заличаване на вписването? 4. Какви са правните последици от заличаване на вписването със съдебен акт?; По тези въпроси съдът се позовава на допълнителния селективен критерий по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК. Цитирано е ТР № 3/16.04.2013г. на Върховния административен съд за правния интерес на страната при оспорване на актове, с искане за обявяване на тяхната нищожност, да се преценява към датата на подаване на жалбата, в случая на молбата. Допълнителния критерий е аргументиран с необходимостта да се преодолее съществуващата в законодателството законова празнота по отношение на защитата срещу обявяването на несъществуващи обстоятелства.
Първият и третият въпроси не обосноват общия селективен критерии, тъй като нямат връзка с мотивите на определението на САС. Липсата на правен интерес, доколкото ищцата го е обосновала с висящи спорове, породени от действия на А. като управител, съдът е аргументирал с действието на вписването, респ. заличаването във времето на вписани в регистъра обстоятелства по отношение на третите лица / добросъвестни и недобросъвестни/, регламентирано в чл.7 и чл.10 от ЗТР. Въпросите не могат да обосноват допускане на касационния контрол, поради отсъствие на предпоставките на поддържаното допълнително основание. Отговорът на всички тях се съдържа в ТР № 1/2002г. на ОСГК на ВКС. В същото са дадени ясни указания по тълкуване на понятието „несъществуващо обстоятелство“, според което вписване на несъществуващо обстоятелство е налице, когато е вписано обстоятелство, което не е възникнало валидно, каквито твърдения се поддържат от ищцата в исковата молба. Несъществуващо обстоятелство е липсващото /невзетото/ решение на орган на дружеството, за което е допуснато вписване в търговския регистър. П. от това установяване е заличаване на вписаното обстоятелство, като заличаването няма обратно действие. В този случай вписаното несъществуващо обстоятелство е имало действие по отношение на третите добросъвестни лица от вписването и до заличаването му при условията на чл. 493 ГПК отм., респ. чл. 7 и чл.10 ЗТР. Разпоредбите на чл.7 и чл. 10 от Закона за търговския регистър, установяващи действието на вписване и обявяване в търговския регистър, и последиците на тези правни действия, са ясни и не се нуждаят от тълкуване. Разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от ЗТР предвижда, че трети добросъвестни лица могат да се позовават на вписването, както и на обявяването, дори ако вписаното обстоятелство, съответно обявеният акт, не съществува. В изложението на касатора не са наведени съображения за неточно тълкуване на посочените разпоредби. Наличието на цитираната задължителна съдебна практика изключва основанията по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК, с оглед на критериите в т.4 на ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС. Позоваването на ТР на Върховния административен съд е неоснователно, тъй като според дадените в т.2 на ТР №1/2010г. разяснения от ОСГТК на ВКС, съдебните актове на административните съдилища не формират съдебна практика, по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
В обобщение, не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №3505 ОТ 19.10.2016г., постановено по ч.гр.дело № 4736/2016г. на Софийския апелативен съд, шести състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: