О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 146
гр. София,24.04.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и втори април две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
като изслуша докладваното от съдията Николова ч. гр. дело № 1307 по описа за 2014 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2, във вр. с ал. 1, т. 1 ГПК, образувано по частната жалба на В. Д. Д. от [населено място] против определението от 21.11.2013 год. по гр. д. № 6189/2013 год. на ВКС, ІІІ г. о., с което, след отмяна на определението по даване ход по същество на делото, е оставена без разглеждане подадената на 27.06.2013 год. молба за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК на влезлите в сила решения от 23.08.2011 год. по гр. д. № 55233/2009 год. на Софийския районен съд и от 13.07.2012 год. по гр. д. № 15991/2011 год. на Софийски градски съд и молителят е осъден да заплати направените от ответното дружество разноски по делото.
Жалбоподателят поддържа оплаквания за неправилност на обжалваното определение, като счита, че е допуснато процесуално нарушение при призоваването му чрез назначения особен представител, при посочване на съдебен адрес, както и е невярно отразяването в протокола от 21.05.2012 год. на обстоятелството, че се е явил в съдебното заседание. Поради това и изводът за недопустимост на молбата за отмяна счита за неправилен, още повече, че е направен след разглеждане на делото в открито съдебно заседание.
Ответникът по частната жалба [фирма] и третото лице, помагач [фирма] не са взели становище по нея.
Върховният касационен съд, в настоящият състав на ІІ г. о., като взе предвид доводите на жалбоподателя и данните по делото намира следното:
Частната жалба е подадена от легитимирана страна в производството, в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което и настоящето производство е процeсуално допустимо.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, поради следните съображения:
В обжалваното определение Върховният касационен съд, ІІІ г. о. е констатирал, че подадената на 27.06.2013 год. молба за отмяна на влезлите в сила решения на първоинстанционния и въззивния съд, с които молителят е осъден да заплати на [фирма] общо сумата 1 760.59 лв., е недопустима поради подаването й извън преклузивния срок по чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК. Относно първоинстанционното решение в осъдителната му част молителят е узнал най-късно на 21.05.2012 год., при явяването му в откритото съдебно заседание пред въззивния съд в производството по въззивната жалба на ответното дружество, от когато е започнал да тече и тримесечния срок, изтекъл преди подаване на молбата за отмяна. Този срок е изтекъл и по отношение на въззивното решение, влязло в сила при постановяването му на 13.07.2012 год., с оглед необжалваемостта му при условията на чл. 280, ал. 2 ГПК. Поради това и твърдението на молителя за узнаване на осъдителните решения на по-късна дата – 6.05.2013 год. е прието за недоказано, а подадената извън преклузивния срок по чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК молба за отмяна, като процесуално недопустима, е оставена без разглеждане.
Изводът се споделя и от настоящия състав на ВКС, ІІ г. о., поради което обжалваното определение следва да се потвърди.
Съгласно чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК молбата за отмяна се подава в тримесечен срок, считано от деня на узнаване на решението при поддържаното основание по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК и както правилно е приел предходният състав доказателствената тежест за установяване спазването на срока е на молителя. Поддържаното твърдение, че това е станало на 6.05.2013 год. е оборено от данните по делото, включително и от отразеното в протокола от откритото съдебно заседание на въззивния съд от 21.05.2012 год. лично явяване на молителя. В молбата за отмяна не е релевирано като процесуално нарушение обстоятелството за удостоверяване явяването на страната в съдебното заседание, липсват и данни да е искана поправка на протокола, поради което и доказателствената сила на протокола, съгласно чл. 152 ГПК следва да бъде зачетена. Липсата на отразено становище на страната е неотносимо към удостовереното явяване на същата.
Извън горното, заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК е връчена на молителя, длъжник на адреса в [населено място], който е и негов постоянен и настоящ адрес, видно от приложена по делото справка. Това се установява и от възражението му по чл. 414, ал. 1 ГПК, като посочването в последното на съдебен адрес е относимо към заповедното производство, което е различно от исковото такова по чл. 422 ГПК. В последното ответникът е представляван от особен представител, при условията на чл. 47, ал. 6 във вр. с ал. 1 ГПК, относно която процедура по призоваване чрез залепване на уведомление на същия адрес /на който е била връчена и заповедта по чл. 410 ГПК/ липсват твърдения за допуснати процесуални нарушения в молбата за отмяна. Поради това и при данните по делото изводът на предходния тричленен състав за недопустимост на молбата за отмяна поради подаването й извън тримесечния срок от узнаване на осъдителните решения – това на първоинстанционния съд най-късно на 21.05.2012 год., а въззивното – от датата на постановяването му, се споделя и от настоящия състав. Изтичането на преклузивния срок по чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК препятства възможността за произнасяне по същество по подадената молба за отмяна, като без значение за констатираното просрочие е провеждането на открито съдебно заседание, с оглед и отмяната на хода по същество на делото. Поради тези съображения обжалваното определение следва да бъде потвърдено, водим от което настоящият състав на ВКС, ІІ г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № Р- 323 от 21.11.2013 год. по гр. д. № 6189/2013 год. на ВКС, ІІІ г. о., с което е оставена без разглеждане подадената на 27.06.2013 год. от В. Д. Д. молба за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК на влезлите в сила решения от 23.08.2011 год. по гр. д. № 55233/2009 год. на Софийски районен съд и от 13.07.2012 год. по гр. д. № 15991/2011 год. на Софийски градски съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: