3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 146
София, 25.02.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на осми октомври през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря………….…………………………………. и с участието на прокурора ……………………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков т. д. № 77 по описа за 2014 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба с вх. № 6840 от 17.Х.2013 г. на И. В. С. от [населено място], [община], подадена чрез неговия процесуален представител по пълномощие от АК-К. против въззивното решение № 274 на Кюстендилския ОС, ГК, от 30.VІІІ.2013 г., постановено по гр. д. № 230/2013 г., с което в пр-во по чл. 422, ал. 1 ГПК спрямо него е било признато за установено, че в полза на застрахователното акционерно д-во „А.. България”-София съществува вземане в размер на сумата от 13 035.65 лв., представляваща изплатено на трето лице / [фирма]-София/ застрахователно обезщетение по покрит застрахователен риск „неплащане на лизингови вноски” и ведно със законната лихва върху тази главница, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК (13.ІІ.2012 г.) и до окончателното й изплащане.
Оплакванията на касатора С. са за необоснованост и постановяване на атакуваното въззивно решение при допуснати от състава на Кюстендилския ОС съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Поради това той претендира касирането му и постановяване на съдебен акт по съществото на спора от настоящата инстанция, с който положителният установителен иск на застрахователя, предявен по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, да бъде отхвърлен в пълния предявен по делото негов размер, ведно с присъждане на всички направени от С. по делото разноски.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателят обосновава приложно поле на касационното обжалване единствено с наличието на предпоставката по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваното въззивно решение Кюстендилският ОС се е произнесъл по следния процесуалноправен въпрос от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, а именно: „Дали предявилото положителен установителен иск по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК застрахователно д-во се освобождава от тежестта да проведе пълно главно доказване досежно валидното възникване и съществуване на вземането му, в хипотезата, в която ответникът е пропуснал да оспори представен като доказателство по делото документ, в който изплатеното от ищеца застрахователно обезщетение е било посочено общо /без конкретизиране за какъв период претендираната лихва е била начислена и върху коя сума/?” В тази връзка касаторът поддържа, че по този въпрос „съдебната практика е оскъдна”, а също и че „не са изключени и други казуси, аналогични на процесния, поради което от особено значение е ВКС да се произнесе по съществото на настоящия спор”.
Ответното по касация [фирма]-София не е ангажирало становище на свой представител нито по допустимостта на касационното обжалване, нито по основателността на оплакванията за неправилност на атакуваното въззивно решение.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното пр-во пред Кюстендилския ОС, настоящата касационна жалба на И. В. С. от [населено място] ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
Съгласно т. 4 от задължителните за съдилищата вн Републиката постановки на ТР № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГКТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото – когато законите са непълни, неясни или противоречиви, така че да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена, предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени.
В случая не се констатира да се е проявил нито един от тези два аспекта на единното основание за допустимост на касационния контрол по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК.
За да отмени първоинстанционното решение и да уважи положителния установителен иск на застрахователя, снабден със заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК-във вр. чл. 213, ал. 1 КЗ, Кюстендилският ОС е приел – изцяло въз основа на събраните в пр-вото пред първостепенния съд доказателства – че по спора между страните по делото дали въобще е настъпило застрахователното събитие, обуславящо регресното право на застрахователя срещу причинителя на вредата, ответникът С. не е доказал твърдението си, че е върнал взетата на лизинг движима вещ /лек автомобил/ на своя лизингодател към датата когато последният е получил застрахователното обезщетение /26.VІІ.2007 г./ – наред с данните, че лизингополучателят е преустановил плащането на дължимите по погасителния план вноски. Настоящият касатор не само не е оспорил представения в първоинстанционното пр-во т.нар. „доклад по щетата”, но и е направил съдебно признание на факта, че е спрял плащанията на лизинговите вноски „от началото на 2007 г.”. Следователно релевираният от касатора в изложението му по чл. 284, ал. 3 ГПК към жалбата процесуалноправен въпрос се свежда до питане какви са последиците от процесуалното му бездействие своевременно да оспори представен от ищеца застраховател документ. В тази връзка обаче, от страна на касатора С. не се навеждат каквито и да е доводи, че съответните съдопроизводствени правила /чл. 193 и чл. 194 ГПК/ са непълни, неясни или противоречиви, като същевременно липсват твърдения за проявила се необходимост създадената по прилагането им съдебна практика да бъде променена.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение (без номер) на Кюстендилския окръжен съд, ГК, от 30.VІІІ.2013 г., постановено по гр. дело № 230/2013 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2
Определение на ВКС, търговска колегия, първо отделение, постановено по т. д. № 77 по описа за 2014 г.