О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 146
София, 25.03.2013 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева ч.гр.д.1770
по описа за 2013г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.278, вр.чл.274, ал.2, пр.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба вх.№493-16 от 24.01.13г. на И. Т. К. срещу разпореждания от 13.12.12г. и от 14.01.2013г. по в.т.д.№319/12г. на Шуменския окръжен съд.
С обжалваните разпореждания е оставена без движение частна жалба вх.№6228/31.10.12г. на И. Т. К. срещу определение от 28.09.12г. по в.т.д.№319/12г. на Шуменския окръжен съд, дадени са указания за отстраняване на недостатъците и, а след това частната жалба е върната като нередовна.
В настоящото частно производство И. Т. К. поддържа, че е отстранил нередовностите на предходната си частна жалба и въззивният съд не е имал основание да я връща. Повтаря основното си оплакване – че въззивният съд не е дал закрила на претендираното от него материално право по предявения срещу ВиК Шумен иск за недължимост на парични суми, че неправилно е обезсилил първоинстанционното решение и е прекратил производството по този иск, че вместо да се произнесе по съществото на правния спор, той го е натоварил със заплащане на разноските на другата страна, която е неизправна спрямо него.
Ответникът в производството [фирма] оспорва частната жалба.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, намира следното:
Частната жалба срещу разпореждането от 13.12.12г. е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане. Разпореждането на съда, с което се оставя без движение искова молба или жалба не подлежи на самостоятелно обжалване. Контролът за законосъобразност на това разпореждане се осъществява при обжалване на последващото разпореждане за връщане на исковата молба или жалбата поради неотстраняване на недостатъците и.
Частната жалба срещу разпореждането от 14.01.13г. е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване преграждащо разпореждане на въззивния съд. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
И. Т. К. е предявил срещу [фирма] иск за признаване за установено, че не дължи сумата от 161,05лв. за консумирана вода за периода 14.08.2000г. – 28.09.2010г. На първа инстанция искът е уважен за сумата от 18,05лв. и е отхвърлен за разликата до пълния предявен размер. На втора инстанция решението на районния съд е обезсилено и производството по делото е прекратено. Въззивният съд е приел, че искът е недопустим поради липса на правен интерес, доколкото ищецът може да получи по-пълна защита чрез осъдителен иск за връщане на сумата от 18,05лв., а за разликата до пълния предявен размер искът също е лишен от интерес, тъй като ответното дружество няма претенции за заплащането и. Решението е влязло в сила. С определение от 28.09.12г. по в.т.д.№319/12г. въззивният съд е осъдил по реда на чл.248 ГПК ищецът да заплати на [фирма] сумата от 170лв. разноски. Това определение е обжалвано от И. К. с частна жалба вх.№6228/31.10.12г. В нея той е посочил, че определението е недопустимо и неправилно, че не е получил от съда защита на накърненото му материално право, а е осъден да заплаща разноски. Поискал е от ВКС да отмени изцяло въззивното решение по предявения иск. Частната жалба е върната от ВКС на въззивния съд с указания за привеждане в съответствие на обстоятелствената и част и искането. С обжалваното в настоящото производство разпореждане от 13.12.12г. Въззивният съд е оставил без движение частната жалба и е указал на И. К. да посочи в какво точно се състои искането му. С молба от 10.01.13г. И. К. е изложил подробни доводи за неправилност на влязлото в сила решение по предявения от него иск и е поискал от ВКС да прогласи нищожността на съдебното решение, както и на определението за присъждане на разноски по делото. С второто разпореждане от 14.01.2013г. Въззивният съд е върнал частна жалба вх.№6228/31.10.12г. Настоящият състав приема, че разпореждането от 14.01.13г. е правилно. С частната си жалба вх.№6228/31.10.12г. И. К. е изложил оплаквания и искания по влязлото в сила съдебно решение №109/04.07.12г. по гр.д.№319/12г. на Шуменския окръжен съд. Той не е обжалвал това решение своевременно и не може да търси защита срещу него чрез обжалване на последващия акт по чл.248 ГПК. В частна жалба вх.№6228/31.10.12г. И. К. не е посочил оплаквания, относими към атакуваното определение по чл.248 ГПК. Макар с молбата си от 10.01.13г. той да е поискал прогласяване нищожност на това определение, това искане е обосновано с несъответстващи твърдения за незаконосъобразност на влязлото в сила решение по спора. Липсва съответствие между обстоятелствената част и петитума на частната жалба срещу определението по чл.248 ГПК, поради която правилно тази частна жалба е била върната.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна жалба вх.№493-16 от 24.01.13г. на И. Т. К. срещу разпореждането от 13.12.12г. по в.т.д.№319/12г. на Шуменския окръжен съд.
В тази част определението на ВКС подлежи на обжалване пред друг тричленен състав в едноседмичен срок от съобщението.
ОСТАВЯ В СИЛА разпореждането от 14.01.2013г. по в.т.д.№319/12г. на Шуменския окръжен съд.
В тази част определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: