О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 146
София, 03.08.2018 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 13.07.2018 две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело № 2093/2018 година
Производството е по член 274,ал.3 ГПК.
Образувано е по касационна частна жалба вх.№67366/15.05.2018г.,подадена от „АП Р. І”ЕООД,гр.С. против определение №9819/02.05.2018г. на Софийски градски съд,търговско отделение,VІ-17 състав,постановено по ч.гр.д.№4428/2018г. по описа на съда,с което се оставя без уважение частна жалба ,подадена от „АП Р. І”ЕООД,С. срещу определение от 15.03.3018г. постановено от съдия по вписванията при Районен съд гр.София,с което е отказано да бъде разпоредено вписването на договорна ипотека върху недвижими имоти,учредена с нотариален акт №57,т.І,дело №53/2018г.
В частната касационна жалба се правят оплаквания,че обжалваното определение е неправилно,поради нарушения на материалния закон,съществено нарушение са съдопроизводствените правила и е необосновано,като се иска неговата отмяна.
С решаващите си мотиви,въззивният съд,след като се е позовал на изискването на член 264,ал.1 ДОПК,според която вписването на ипотека или особен залог на недвижими имоти се допуска след представяне на писмена декларация от ипотекарния длъжник или залогодателя,че няма непогасени,подлежащи на принудително изпълнение задължения да данъци,мита и задължителни осигурителни вноски,като наличието и липсата на непогасени данъчни задължения за имота се удостоверява в данъчната оценка,е констатирал,че към писмената молба депозирана пред съдията по вписванията за вписване на учредената договорна ипотека,молителят е представил удостоверение за данъчната оценка на недвижими имоти,които представляват земя и търговски център,находящи се в [населено място], [улица].,в което изрично е удостоверено,че дружеството-молител,което е ипотекарния длъжник,няма непогасени задължения за заплащане на данъци върху описаните в същото недвижими имоти.Съдът е посочил,че за да се приеме,че с представеното удостоверение молителят е доказал настъпването на предвидената в член 264,ал.1,изр.2 ДОПК предпоставка,при наличието на която може да се извърши вписването на договорната ипотека,трябва от съдържанието на документа да може да се направи категоричен извод,че то е издадено за удостоверяване на обстоятелства,касаещи имотите,върху които е учредена ипотеката.В тази връзка съдът е анализирал данните относно идентификацията на имотите,описани в представеното удостоверение за данъчната им оценка и съответното им описание,дадено в нотариален акт №57/2018г. за учредяване на договорна ипотека,чието вписване се иска,поотделно за всички белези,индивидуализиращи имота-като описание на сградата,предмет на ипотеката,застроена площ,и е установил напълно различно описание на същата и различна по площ от тези,отразени в горепосочения нотариален акт за учредяване на договорна ипотека.Освен това,съдът е посочил че в удостоверението за данъчна оценка няма посочени и никакви други индивидуализиращи сградата признаци като граници,идентификатор,с който е нанесен на кадастралната карта и кадастралните регистри,етажи и самостоятелни обекти на правото на собственост,изградени в нея,от които може да се направи извод,че тя е идентична с ипотекираната сграда.По отношение на поземления имот,в който цялата сграда е построена,съдът е посочил,че същият е описан с напълно различна площ в нотариалния акт за учредяване на договорната ипотека и в удостоверението за данъчна оценка на имота.В резултат на това ,съдът е стигнал до извода,че тези различия и разминавания ,които са много съществени,правят невъзможно да се приеме,че представеното удостоверение за данъчна оценка се отнася за ипотекираните недвижими имоти,което означава че към искането ,въз основа на което е образувано процесното охранително производство,не е представено доказателство,което законът изисква за спазване на изискването,предвидено в член 264,ал.1,изр.2 ДОПК,което е основание съдията по вписванията да постанови отказ да извърши исканото вписване.
В изложението си,приложено към частната касационна жалба,касаторът твърди,че са налице основанията по член 280,ал.1,т.1 и т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение.
В точка първа и втора от изложението си касаторът формулира правни въпроси,разрешени с обжалваното въззивно определение,отнасящи се до задължението на съда за обсъждане на всички доводи и възражения на страните,както и да обсъди всички събрани по делото доказателства в тяхната цялост и съвкупност,които въпроси са разрешени в противоречие със задължителната практика на ВКС.Навеждат се доводи,че съдът не е обсъдил изложените във въззивната жалба аргументи,като и че не е взел предвид доказателство-без да сочи кое е това доказателства-от което,според касатора по недвусмислен начин се установява,че всички данъци по отношение на ипотекираните имоти са платени.
Касационният съд намира,че приетото с решаващите мотиви на обжалваното въззивно решение,във връзка с посочените от касатора правни въпроси,е в съответствие,а не в противоречие със задължителната практика на ВКС.Видно от съдържанието на решаващите мотиви и от изложеното в частната жалба до въззивния съд,именно във връзка с твърденията в последната за съответствие на описаните на ипотекираните имоти,предмет на учредената договорна ипотека и описани в нотариалния акт и тези описани в удостоверението на данъчната оценка,съдът поотделно и в цялост е обсъдил съдържащото се описание и данни за сградата,както и за поземления имот,сравнявайки ги с отразеното съответно в нотариалния акт и удостоверението за данъчната оценка на имота,в резултат на което е формирал своите правни изводи по делото.
Наред с това,за пълнота следва да се посочи и обстоятелството,че даденото разрешение в обжалваното въззивно определение,с оглед изхода на спора,е в съответствие с приетото със задължителната практика на ВКС-т.6 на Тълкувателно решение №7/2012г. на ОСГТК на ВКС,според която може да бъде отказано вписване ако не е внесена дължимата за това държавна такса,ако липсва скица-копие от кадастралната карта,съгласно член 6,ал.3 ЗВ и ако не са представени доказателства за изпълнението на изискванията на член 264 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс,която последна хипотеза е налице в настоящия случай.
В точка трета от изложението си,касаторът посочва въпрос,относно обстоятелствата:дали е необходима предпоставка за вписване на ипотека в службата по вписванията описанието на ипотекирания имот напълно да съответства на описанието му в нотариалния акт за учредяване на ипотеката и дали е достатъчно частично съвпадение,и ако има такова дали това означава абсолютна липса на доказателство за изпълнение на изискванията на член 264 ДОПК,който въпрос според касатора е от значение за правилното прилагане на закона,както и за развитието на правото-основание за допускане на касационно обжалване на въззивното определение съгласно член 280,ал.1,т.3 ГПК.
Преди всичко,съгласно приетото с т.1 на Тълкувателно решение №1/2009г. на ОСГТК на ВКС,касаторът е длъжен да формулира точно и ясно правния въпрос,разрешен с обжалвания съдебен акт,който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда.
Така посоченият от касатора въпрос не е правен въпрос по смисъла на горепосоченото тълкувателно решение,а е въпрос по същество,който съдът решава,в съответствие със събраните по делото доказателства и приетото за установено с тях по делото.
С оглед изложеното не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното определение.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №9819 от 02.05.2018г. на Софийски градски съд,Търговско отделение,VІ-17 състав,постановено по ч.гр.д.№ 4428/2018г. по описа на същия съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: