О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 146
София, 31.01.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и девети януари, две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдията Н. Зекова
дело № 1158/2012 година.
Производство по чл. 288 ГПК.
Р. К. К. от [населено място] е подал касационна жалба срещу решение по гр. д. № 223/2012 г. на Благоевградския окръжен съд, която съдъра изложение на основанията за допускане на касационно обжалване и приложил определения и решения на състави на ВКС и други съдилища.
Ответникът [фирма], [населено място] счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване и моли да бъде оставена жалбата без уважение като неоснователна.
След проверка, касационният съд установи следното:
Районен съд – Петрич с решение по гр. д. № 905/2011 г. е осъдил [фирма], [населено място] да заплати на Р. К. сумата 10 462.92 лв. неизплатено трудово възнаграждение за периода от 13. 06. 2008 г. до 13. 06. 2011 г. със законната лихва, както и сумата 1 781.90 лв. лихва за забава и сумата 398.63 лв. разноски по делото. Окръжен съд Благоевград с въззивно решение от 08. 06. 2012 г. по гр. д. № 223/2012 г. е отменил решението на районния съд и отхвърлил исковете на К. за сумата 10 462.92 лв. и за сумата 1 781.90 лв.. Въззивният съд е приел, че претенциите на ищеца Р. К. са неоснователни, тъй-като от доказателствата по делото не се установява твърдението му, че ответникът и негов бивш работодател не му е изплатил трудовото възнаграждение за работата му като шофьор, считано от 03. 08. 2006 г. до прекратяване на трудовото правоотношение на 18. 02. 2011 г..
Искането на жалбоподателя К. за допускане на касационно обжалване на въззивното решение е заявено на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК – произнасяне на въззивния съд по правни въпроси в противоречие с практиката на касационния съд и в противоречие с окончателни решения на други съдилища. Конкретизирани са два процесуалноправни въпроса – какви са възможните начини за доказване от работодателя на получаване на трудовото възнаграждение от работника; вписванията в счетоводните сметки на дружеството и общата практика в предприятието могат ли да обосноват плащане на трудовото възнаграждение.
Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 1 /19. 02. 2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС, касационно обжалване се допуска по правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, който е включен в предмета на спора и е обусловил правни изводи на съда. По настоящото дело същността на претенцията на ищеца К. е факта на положен от него, в продължение на години, труд като шофьор при ответника, без да е получил следващото му се трудово възнаграждение, т. е. предмет на спора е неизпълненото задължение от ответника – работодател по чл. 128, т. 2 КТ. Приложените от жалбоподателя актове на касационния съд и на други съдилища касаят приложението на чл. 270, ал. 3 КТ, която разпоредба регламентира начина, физическия способ за удостоверяване на плащане на трудово възнаграждение. По делото е установено, че в разчетно-платежната ведомост на ответното дружество не е полаган подпис от К. за изплатеното му трудово възнаграждение и не е налице разписка за такова плащане. Тези данни обаче не са преки доказателства за липса на плащане изобщо, т. е. липса на изпълнение на задължението по чл. 128 КТ. В съответствие с практиката на касационния съд и другите съдилища по приложените съдебни актове, Благоевградският окръжен съд е приел, че изпълнението по чл. 128, т. 2 КТ може да се установява с всички доказателствени средства с изключение на свидетелски показания. В този смисъл не е налице противоречие със съдебната практика по поставените от жалбоподателя два въпроса – за възможността на работодателя да доказва получаване на трудовото възнаграждение от работника и за доказателствената стойност на счетоводните книги. Чл. 182 ГПК изрично определя вписванията в счетоводните книги като годно доказателство, което се преценява от съда с оглед на другите обстоятелства по делото. Такова позоваване е направил въззивният съд, като е взел презвид и заключението на счетоводната експертиза по делото. Както при всяко друго задължение, така и при изпълнение на задължението по чл. 128, т. 2 КТ, съдът следва да има предвид всички възможни и допустими доказателствени средства и в случая въззивният съд се е позовал на конклудентните действия на ищеца – в продължение на години да престира труд в полза на ответника, без да претендира, че не получава възнаграждение, което е неприемливо с оглед на опитните правила и житейската практика .
По изложените съображения, касационният съд счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Благоевградския окръжен съд. Решението не съдържа произнасяне по процесуалноправни въпроси, разрешени в противоречие със съдебната практика. Решаващите изводи на съда по същността на спора – получил ли е ищецът следващото му се трудово възнаграждение от ответника, са основани на закона и доказателствата по делото, а правилността на тези разрешения могат да се преценяват при разглеждане на касационната жалба по същество по чл. 293 ГПК, но не и да бъдат основание за допускане на касация.
Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение от 08. 06. 2012 г. по гр. д. № 223/2012 г. на Окръжен съд – Благоевград по жалбата на Р. К. от [населено място].
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: