гр.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 146
София, 31.05.2016 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 27 май две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
ч. гр.дело № 1913 /2016 година
Производството е по чл. 274, ал.2, изр 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от С. Н. М. против разпореждане № 50 от 12.02.2016г. по гр.д.№ 5963/2015г. на ІV гр.о., с което е върната частна жалба, вх.№13831/21.12.2015 г. от С. Н. М. против определение №431/08.12.2015 г. по гр.д.№5963/2015 г. на Върховния касационeн съд, ГК, IV г.о., с която е оставена без разглеждане подадената от него касационна жалба, вх.№100481/10.8.2015 г.
Навежда се оплакване от жалбоподателя за нарушение на процесуалните правила, тъй като дадените от съда указания са били изпълнени – посочено е било в какво се изразява неправлиността на определението и не е имало основание за връщане на частната жалба.
Върховният касационен съд, тричленен състав на първо гр. отделение, като прецени оплакванията в частната жалба и данните по делото, намира следното:
Жалбата е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против определение, което подлежи на обжалване е, поради което съдът я преценява като допустима, съгласно чл. 274, ал.2, изр. 1 във вр. с ал.1 т.1 от ГПК.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
Данните по делото са следните:
С. Н. М. е подал касационна жалба вх. № 100481 от 10.8.2015 г. против въззивно решение №4757/01.7.2015 г. по гр.д.№7571/2014 г. на СГС, с което е потвърдено решение №I-25-257/19.12.2013 г. по гр.д.№17209/2013 г. по описа на Софийския районен съд, в частта, в която е признато за установено, по искове с правно основание чл.422, ал.1, във връзка с чл.124, ал.1 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ГПК, вр. чл.86 ЗЗД, че той дължи на [фирма] – София, сумата 1571,03 лева, представляваща стойността на топлинна енергия за периода от. м.05.2010 г. до м.04.2012 г. за топлоснабден имот, ведно със законната лихва от 19.12.2012 г. до окончателното изплащане, както и сумата 185,10 лева – лихва за забава върху главницата за периода от 01.7.2010 г. до 27.11.2012 г.
С определение №431/08.12.2015 г. по гр.д.№5963/2015 г. на ВКС, IV гр.о. е оставена без разглеждане касационната жалба на основание чл. 280, ал.2 ГПК поради това, че паричните искове, предмет на спора са под 5000 лв.
Против това определение, М. е подал частна жалба, като се е позовал на това, че СГС е посочил в решението, че подлежи на касационно обжалване. Съдът е оставил частната жалба без движение за привеждането й в съответствие с изискването на чл. 260 т.3 ГПК – посочване в какво се изразява неправилността на определението. За частната жалба не е била внесена и дължимата държавна такса от 15 лв.
С обжалваното определение е върната частната жалба, защото не са изпълнени дадените указания.
Обстоятелството, че във въззивното решение е посочено, че то подлежи на касационно обжалване не го прави обжалваемо предвид действието на нормата на чл.280, ал.2 ГПК. С постановяването му, то влиза в сила – чл. 296, т.1 ГПК и подадената против него касационна жалба не може да предизвика девулативен и суспендивен ефект. Ако съдът даде по-дълъг срок от законовоустановения, се прилага определения от съда срок, но ако съдът е посочил в противоречие с процесуалните правила, че решението е обжалваемо, се прилага императивното правило на закона относно това кои въззивни решения подлежат на касационно обжалване. В този смисъл разминаването между посоченото във възивното решение и закона относно възможността за обжалване, констатирана от касационната инстанция изисква тя да приложи императивната правна норма. Констатирането, че въззивното решение не подлежи на касационно обжалване въпреки отразеното в него не съставлява неправилност на определението за оставяне без разглеждане, поради което с обжалваното разпореждане правилно е върната частната жалба. За същата не е била внесена и дължимата държавна такса. При тези данни в съответствие с чл. 286, ал.2, във вр. с чл. 275, ал.2 и чл. 260 ГПК, обжалваното разпореждане е правилно и следва да се потвърди
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ В СИЛА разпореждане № 50 от 12.02.2016г. по гр.д.№ 5963/2015г. на Върховен касационен съд, ІV гр.о
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: