О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 146
София, 04.04. 2014 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и втори януари, две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Здравка Първанова гр. дело № 7587/2013г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Б. А. Р., приподписана от адвокат Д. С., срещу въззивно решение от 30.04.2013г. по гр. дело № 450/2012г. на Кюстендилския окръжен съд.
Изложени са твърдения за произнасяне в решението по правни въпроси, които са решени в противоречие с практиката на ВКС, решавани са противоречиво от съдилищата, а някои от тях са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК. Правните въпроси са : длъжен ли е съдът съобразно чл.236,ал.2 ГПК да изложи мотиви като посочи исканията и възраженията на страните, както и да извърши преценка на доказателствата; какви са доказателствените средства за установяване правото на собственост на недвижим имот, възстановен по ЗСПЗЗ; за основателността на иска за съдебна делба; следва ли искът за съдебна делба да бъде отхвърлен ако по делото не е установена приключила процедура по чл.14 ЗСПЗЗ, респ.чл.18ж ЗСПЗЗ; може ли да се приеме, че съделителите са съсобственици на земеделска земя, ако в решението на ОСЗ те не фигурират /не са посочени/ в качеството им на наследници на съответния наследодател. Допустимо ли е с друг акт, извън решението по чл.18ж,ал.1 ППЗСПЗЗ да се удостоверяват собственически права на лице, невписани в самото решение. Прилагат се съдебни решения.
Ответницата по касация И. А. А. – С. оспорва жалбата. Ответницата по касация Л. А. С. не оспорва жалбата. Останалите ответници не изразяват становище.
Касационната жалба е депозирана в срока по чл.283 ГПК и отговаря на изискванията на чл.284 ГПК.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
С обжалваното въззивно решение е отменено решение №71/0.2.2012г. по гр.д.№567/2008г. на Кюстендилския районен съд и вместо него е постановено друго, с което е допусната делба на поземлен имот №0370067 с площ 3 500 кв.м., находящ се в м.”С ливада”, землището на [населено място], [община], при посочените квоти, между : С. Д. Б., Д. С. Б., Л. С. Б., Д. Б. Р., Б. А. Р., М. С. Г., Т. С. С. – Х., Г. Й. Ф.,В. А. Й., И. С. Й., Л. А. С., А. Г. М., Л. Г. Ч., З. Б. Д., П. Н. Б., К. В. Б., И. А. А., П. Т. П., Т. П. П., А. П. П., И. В. К., Е. В. К., Т. С. Р., П. Т. Р., Й. П. С., М. П. Б. и В. П. В..
Въззивният съд е приел че с договор за покупко-продажба по нот.акт №199/1935г. А. Р., А. С., Й. Й., Н. Б., А. А., В. К., Й. С. и В. А. са придобили в качеството им на купувачи ливада в м.”С. ливада”, землището на [населено място] с площ от 3500 кв.м. и описани съседи. Страните по настоящото дело са наследници на посочените купувачи. С решение № 05-30/20.04.2004г. на ОСЗ – К. е възстановено правото на собственост в стари реални граници на ливада от 3 500 кв.м. в землището на [населено място] на имот № 037067. на наследниците на А. Р., Й. Й. и др. За имота е издадена и скица от 10.03.2006г. Видно от удостоверение №756/2006г. на ОСЗГ собственици на имота са наследниците на А. Р., А. С., Й. Й., Н. Б., А. А., В. К., Й. С. и В. А.. Тези лица са придобили имота н съсобственост с договор за покупко-продажба по нот.акт №1999/1935г. С влязло в сила решение от 01.02.2008г. по гр.д.№481/2008г. на КРС е допусната съдебна делба на процесния поземлен имот № 037067 между И. А., И. Б., П. П., Т. П., А. П., П. Б., М. Г., Т. С., Г. Ф., С. Й., Д. Р., Б. Б., Л. С., А. М., Л. Ч., З. Д., И. К., Е. К., Ж. В., Б. Р., Й. С. и М. Б.. В производството не е участвал като съделител настоящият ищец С. Б., заместен по реда на чл.227 ГПК от С., Л. и Д. Б.. Той е наследник по закон – син на Л. А. Р., а тя е преживяла съпруга на Б. Ал.Розев. Той е низходящ от първи ред – син на А. Р.. Ето защо поради неучастието на съсобственик делбата е нищожна. Преди кооперирането на земеделската земя, процесният имот е бил собственост на наследодателите на страните по делото като те са го придобили в условията на съсобственост. Не са посочени различни права, поради което следва да се счита, че частите на всички съсобственици са били равни. Законните наследници на съответния съсобственик наследяват права в съпритежаваната от наследодателя 1/8 ид.ч. от имота.
Поставените от касатора правни въпроси не могат да обусловят допускане касационно обжалване на решението на сочените основания по чл.280,ал.1 ГПК. Съобразно разясненията, дадени в ТР№1/2010г. по тълк.д.№1/2009г. ОСГТК, касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело в мотивираното изложение по чл.284,ал.1,т.3 ГПК, който определя рамките, в които ВКС следва да селектира касационната жалба с оглед допускането и до касационно разглеждане. Правният въпрос следва да се изведе от предмета на спора, който представлява твърдяното субективно право или правоотношение и да е от значение за решаващата воля на съда. Касационната инстанция няма правомощие да изведе въпросите от касационната жалба, от изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК или от самото обжалвано решение. В случая правните въпроси не са коректно формулирани и относими към решаващите изводи на въззивния съд. Това е така, защото въззивният съд е изложил мотиви откъде произтича съсобствеността между страните, основанието на което е възникнала тя и дяловете на страните. Касаторът не сочи конкретни негови релевирани по реда на ГПК възражения, по които въззивният съд да не се е произнесъл, нито пък кои доказателства, относими към предмета на спора, не са обсъдени от въззивния съд. Макар да се позовава на съдебна практика по чл.290 ГПК и да сочи конкретни решения касаторът не е обосновал в какво се състои противоречието на обжалваното решение с тази практика на ВКС. Следва да се има предвид по общо поставения въпрос относно задължението на въззивния съд да обсъди доказателствата по делото,че той в съответствие с установената съдебна практика по прилагане разпоредбата на чл.235,ал.2 ГПК е обсъдил всички относими доказателства и правнорелевантни факти, въз основа на които е посочил, че намира едни от тях за установени, а други за неосъществили се, както и всички доводи на страните, които имат значение за решението по делото. Конкретни релевирани необсъдени възражения и доводи касаторът не посочва. Въпросите за доказателствените средства за установяване правото на собственост в производството по иск за делба на възстановени по реда на ЗСПЗЗ земеделски имоти е ирелевантен, тъй като въззивният съд се е позовал на приключила реституционна процедура с влязло в сила решение на ОСЗГ спрямо наследниците на всички съсобственици по нотариален акт № 199/2935г. Няма данни да е повдиган спор за правото на собственост по реда на чл.14,ал.4 ЗСПЗЗ, в т.ч. от настоящия касатор. Въпросите относно обосноваността на съдебния акт не могат да се използват пряко като основание за допустимост на касационната жалба, тъй като касаят нейната основателност по съществото на спора. При въведеното с ГПК /Обн. ДВ №59/20.07.2007г./ само факултативно касационно обжалване на въззивните решения е необходимо да бъдат изпълнени и допълнителни изисквания за подбора на жалбите, които ще бъдат допуснати до разглеждането им по същество. Необосноваността на въззивното решение би могла единствено да послужи като основание за касиране поради неправилност, но не и като основание за допустимост на касационното обжалване, което пък е предварителен въпрос за селекция на жалбите. Тя се отнася до опорочаване истинността на изводите на въззивния съд по фактите, което не е във връзка с изискването за наличие на произнасяне по правен въпрос при липса на практика, в отклонение или при противоречива практика по приложението на закона съобразно изискването на разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК. В този смисъл са и разясненията, дадени с ТР №1/2010г. по тълк.д.№1/2009г., ОСГТК на ВКС.
С оглед изложеното следва да се приеме, че не са налице предпоставките за разглеждане на касационната жалба по същество и не следва да се допуска касационното обжалване на решението. Не е направено искане за присъждане на разноски в настоящото производство от ответниците по касация и не се представят доказателства, поради което този въпрос не следва да се обсъжда. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 30.04.2013г. по гр. дело № 450/2012г. на Кюстендилския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: