О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 146
София, 04.07.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на двадесет и осми юни през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора……………………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков търг. дело № 888 по описа за 2017 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е извънинстанционно – по реда на чл. 307, ал. 1 – във вр. чл. 303, ал. 1, т.т. 5 и 6 ГПК.
Образувано е по подадена с вх. № 14026/25.ХІ.2016 г. по описа на ЧСИ с рег. № 735 И. И. молба на софийското [фирма], в качеството му на универсален правоприемник на [фирма], съдържаща искане за отмяна на влязлото в сила на датата 22.VІІІ.2015 г. възлагателно постановление на този частен съдебен изпълнител с районен на действие, съвпадащ с юрисдикцията на ОС-Габрово, датиращо от 13.VІІІ.2015 г. и постановено по изп. дело № 25/2015 г., с което на габровското [фирма], в качеството му на купувач в публична продан, са били възложени недвижими имоти на длъжника [фирма] , подробно описани и посочени с техните идентификатори, на обща стойност 84 100 лв. (осемдесет и четири хиляди и сто лева).
Като се позовава на това, че вследствие нарушаване на съответните съдопроизводствени правила, а именно чл. 428, ал. 1 ГПК, както и чл. 430 ГПК, дружеството праводател на молителя е било лишено от възможност да участва в изп. дело и не е било надлежно представлявано, универсалният негов правоприемник претендира отмяна на горепосоченото възлагателно постановление, което е влязло в сила на 22.VІІІ.2015 г.
По реда на чл. 306, ал. 3, изр.3-то ГПК ответното по молбата за отмяна [фирма]-гр. Г., което е било взискател в прекратеното след извършването на публичната продан изп. дело № 25/2015 г. по описа на ЧСИ с рег. № 735 И. И., писмено е възразило чрез своя управител единствено по основателността й, претендирайки за оставянето й без уважение. Инвокирани са доводи, че с назначаването за особен представител на длъжника на адв. А. И. не са били допуснати нарушения на съответните правила в ГПК, а и „самият длъжник, че правоприемника си [фирма], с неоспорване на действията й е потвърдил същите и дори да се приеме, че те са действия на лице без представителна власт, то същите са приети от юридическото лице длъжник съгласно и в съответствие с разпоредбата на чл. 301 ТЗ”.
По реда на чл. 306, ал. 3, изр. 3-то ГПК и ответното по молбата за отмяна [фирма]-гр. Г., явяващо се купувач в приключената публична продан, писмено е възразило чрез своя управител не само по основателността й, но и по нейната допустимост, претендирайки за оставянето й без разглеждане. Инвокирани са доводи, че в процесния случай „няма надлежно упражнено право да се иска отмяна”, както и че представеното към молбата нареждане № 354950 от 17.09.206 г. с вписано в него фирмено наименование [фирма] за справка в Служба по вписванията-гр. Г. „не представлява доказателство за дата на узнаване на Постановлението, чиято отмяна се иска”.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, като намира, че настоящата молба за отмяна не е подадена от надлежна страна в пр-вото по изп. дело № 25/2015 г. по описа на ЧСИ с рег. № 735 И. И., нито е бил спазен преклузивния тримесечен срок за подаването й по чл. 395, ал. 1, т. 5 ГПК, считано от „узнаване на решението/постановлението”, то същата ще следва да се преценява като процесуално недопустима.
Съображенията за оставянето й без разглеждане са следните:
Безспорно е, че влязлото в сила възлагателно постановление по чл. 496, ал. 1 ГПК на съдебен изпълнител е от категорията на подлежащите на отмяна в извънинстанционното пр-во по чл. 303 ГПК актове.
Съгласно чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК молбата за отмяна се подава в тримесечен срок, считано от деня на узнаване на решението/постановлението – „случаите по чл. 303, ал. 1, т.т. 5 и 6 и чл. 304. Последният визира хипотеза на подадена молба за отмяна от трето лице, предпоставяща, че спрямо него решението има сила, независимо, че то не е било страна по делото. Влязлото в сила възлагателното постановление обаче, за разликата от влязлото в сила съдебно решение, обвързва единствено страните в изпълнителния процес. В настоящия случай главното твърдение на молителя трето лице [фирма] е, че то се явява универсален правоприемник – при условията на чл. 262 ТЗ – на влялото се в него [фирма]. В тази връзка ще следва да се отбележи, че съгласно чл. 263, ал. 3, т. 1 ТЗ във всички случаи планът за преобразуване освен данните по ал. 2 на тази законов текст, императивно трябва да съдържа още и точно описание и разпределение на правата и задълженията от имуществото на преобразуващото се дружество, които преминават към новоучреденото. Ето защо, а и като се има предвид, че договорът за преобразуване с плана и доклада на управителния орган към него се представят в търговския регистър и обявяването им се извършва едновременно по делата на преобразуващото се и на приемащото д-во, то налице е сигурен по-ранен момент на узнаване на процесното възлагателно постановление от страна на търговеца настоящ молител, а именно датата 30 май 2016 г., когато с договор за вливане търговецът длъжник по изп. дело № 25/2015 г . по описа на ЧСИ с рег. № 735 [фирма] е прекратил съществуването си като самостоятелно юридическо лице /по см. на чл. 63, ал. 3 ТЗ/ с последицата от това, че всички активи и пасиви от неговия патримониум са преминали в патримониума на правоприемника му [фирма] – вкл. и получената от публичната продан цена от 84 100 лв. Следователно още на датата 30 август 2016 г. следва да се счита изтекъл 3-месечният преклузивен срок по чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК за подаването на настоящата молба за отмяна на влязло в сила възлагателно постановление на ЧСИ на основанията по т.т. 5 и 6 на чл. 303, ал. 1 ГПК. В тази връзка ще следва да се отбележи, че приложеното към настоящата молба за отмяна т. нар. „Нареждане № 354950/391584 от 17.ІХ.2016 г.” по никакъв начин не представлява годно доказателствено средство по ГПК, удостоверяващо друг, по-късен момент на узнаването на процесното влязло в сила на 22.VІІІ. предходната година възлагателно постановление по чл. 496, ал. 1 ГПК от страна на търговеца настоящ молител. При тази фактическа констатация, по необходимост налагаща извод за просрочие на молбата за отмяна с вх. № 14026/25.ХІ.2016 г. по описа на ЧСИ с рег. № 735, се явява ирелевантно обстоятелството, дали молителят има качеството на лице по чл. 304 ГПК.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до разглеждане по същество подадената от [фирма]-София МОЛБА ЗА ОТМЯНА (с вх. № 14026/25.ХІ.2016 г. по описа на ЧСИ с рег. № 735 И. И.), с правно основание по чл. 303, ал. 1, т.т. 5 и 6 ГПК, на влязлото в сила на 22.VІІІ.2015 г. възлагателно постановление на този ЧСИ.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1
2