О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 146
гр. София, 04.09.2019 г.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и пети юли две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдия Г. Никова ч. гр. д. № 2437 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по касационна частна жалба вх. № 8078 от 23.05.2019г. на Господин С. Д., Д. Г. С. и С. Г. С. чрез адвокат А. С. от АК – С. срещу определение № 852 от 14.05.2019 г. по в.ч.гр.д.№ 578/2019 г. на ОС – Бургас. Иска се отмяна на въззивното определение като неправилно.
Ответници по касация не са конституирани поради едностранния характер на производството (чл. 129, ал. 3 ГПК).
Касационната частна жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е допустима по смисъла на чл. 274, ал. 3 ГПК.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване на атакуваното определение, ВКС взе предвид следното:
С атакуваното определение е потвърдено разпореждане № 293 от 04.02.2019 г. по гр.д. № 1137/2018 г. на РС – Несебър, с което съдът е върнал исковата молба на Господин С. Д., Д. Г. С. и С. Г. С.. Констатирано е, че с разпореждане от 21.11.2018 г. на районния съд исковата молба е била оставена без движение, тъй като не отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1, т. 2, 4 и 5 ГПК и на ищците са били дадени указания, че следва да отстранят тези нередовности, като се наведат обстоятелства по предявения иск, да посочат конкретни обстоятелства, съответен петитум на исковата молба и представяне на екземпляри от исковата молба съобразно броя на ответниците по делото. С молба от 25.01.2019 г. ищците посочили имената на ответниците, но не изправили останалите констатирани от съда нередовности на исковата молба, включително към момента на постановяване на първоинстанционното разпореждане № 293 от 04.02.2019 г. Ищците изложили мотиви, че предмет на оспорване по делото евентуално би било представено от вещо лице заключение по гр.д. № 331/2015 г. на РС – Несебър и скица към него, обявена за неразделна част от Решение № 189 от 15.12.2015 г. по гр.д. № 331/2015 г. на РС-Несебър, и се позовали на разпоредбата на чл. 193 ГПК.
Според решаващите мотиви на въззивния съд правилни са изводите на районния съд относно връщане на исковата молба поради неотстраняване в дадения срок на указани нередовности на молбата и относно това, че евентуално оспорване, респективно предявяване на иск по отношение на разгледано между страните дело би било недопустимо.
В представеното изложение на касационните основания са поставени следните въпроси, преформулирани (доколкото е възможно) във въпросителна форма от касационната инстанция:
(1) „При условията на ограниченото въззивно обжалване, въззивният съд длъжен ли е да следи за допуснатите от първоинстанционния съд процесуални нарушения, в т.ч. и за тези, довели до неизясняване на фактическата обстановка и конкретизиране на обстоятелствата, на които се основават предявените искове?“ – с довод, че е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и с позоваване на ТР № 1 от 17.07.2001 г. по гр. д. № 1/2001 г., ОСГК на ВКС и ТР № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК на ВКС;
(2) „Уважаването на иска по чл. 124, ал. 4 от ГПК приема ли се като основание за уважаване на молбата по чл. 303, ал. 1, т. 2 от ГПК?“ – с довод, че е налице отмененото основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК (в редакцията до ДВ, бр. 86 от 2017 г.) и с позоваване на Определение от 25.06.2010 г. на ОС – Габрово по в. ч. гр. д. № 184/2010 г., неприложено към изложението;
(3) „Какво е приложението на принципа на служебното начало в гражданския процес, прогласен в чл. 7 ГПК по отношение на задълженията на съда по чл. 131 и чл. 146, ал. 2 ГПК и води ли неизяснеността на делото от фактическа страна и неуказването, че за факти, от значение за делото, не се сочат доказателства и както и водят ли тези процесуални нарушения от страна на съда до неправилност на съдебното решение?“ – с довод, че е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и с позоваване на Решение № 48 от 31.03.2011г. на ВКС по т.д. № 822/2010, II т.о.;
(4) „За злоупотребата с конституционно гарантираните права на гражданите /с изключение на свободата на словото, където има достанъчно установена съдебна практика/“ – с довод, че е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК и без позоваване на съдебна практика;
(5) „Съставлява ли правният ни интерес за водене на производството по чл.124, ал. 4 от ГПК, произтича ли от възможността с позитивно решение по иска с горното правно основание (чл.124, ал.4 от ГПК), да се претендира отмяна по реда на чл.303, ал.1, т.2 от ГПК на съдебно решение (Решение №189 от 15.12.2015г. на Районен съд – Несебър, постановено по гр.дело№331/2015г. по описа на Районен съд – Несебър), основано на процесния документ?“ – с довод, че е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК и без позоваване на съдебна практика.
Касаторът твърди, че е налице вероятна недопустимост по чл. 280, ал. 2 ГПК с оглед на въпрос № 1.
Касационното обжалване не може да бъде допуснато по следните съображения:
Поставените въпроси не са обусловили правните изводи на въззивния съд по смисъла на т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г., ОСГТК на ВКС. Те са неотносими към решаващата воля на съда, която касае постановката, че съдът е длъжен да върне исковата молба при неотстраняване в срок на указани нередовности на молбата и да прекрати производството по делото, и не се обсъжда в подборната фаза по чл. 288 вр. чл. 274, ал. 3 ГПК. Горепосоченият извод на съда е в съответствие с практиката на ВКС по въпроса (Решение № 98 от 16.04.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5788/2013г., III г. о.), имайки предвид и че дадените указания са били пълни, ясни и придружени с предупреждение, че при неизпълнението им исковата молба ще бъде върната (Решение № 1011 от 12.03.2010 г. на ВКС по гр. д. № 3409/2008 г., II г. о.). Въпроси №№ 1 и 3 представляват оплаквания по същество за допуснато от въззивния съд съществено процесуално нарушение, довело до неправилност на обжалваното определение. Исковата молба е следвало да бъде уточнена в първоинстанционното производство, а въззивният съд само е констатирал неотстранените в срок, но надлежно указани от районния съд нередовности на молбата. Цитираната към двата въпроса практика на ВКС е неотносима. ТР № 1 от 17.07.2001 г. по гр. д. № 1/2001г., ОСГК на ВКС касае хипотеза, при която въззивният съд за първи път констатира нередовности на исковата молба, а в случая това е било сторено още от районния съд като първа инстанция по спора. ТР № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК на ВКС третира липса или непълнота на доклада по чл. 146 ГПК, за които процесуални нарушения е направено оплакване във въззивната жалба. Докладът по делото няма никакво отношение към задълженията на съда по чл. 129, ал. 2 ГПК, които са били надлежно изпълнени от него, тъй като в противен случай би постановил подлежащо на обезсилване недопустимо решение с оглед на нередовната искова молба. В случая съдът въобще не е стигнал до проектодоклад по чл. 140, ал. 3 ГПК, тъй като правилно преди това е констатирал, че е налице нередовна претенция съгласно чл. 140, ал. 1 ГПК. В Решение № 48 от 31.03.2011г. на ВКС по т.д. № 822/2010, II т.о., цитирано към въпрос № 3, касационното обжалване е допуснато по различен от настоящия правен въпрос, но се отбелязва, че решението третира същия въпрос за нарушенията, свързани с изготвянето на доклада по делото, неотносим към настоящия случай, както вече е изяснено. Въпроси № 2 и 5 се припокриват по смисъл и указват на това, че касаторите се опитват да се снабдят с отменително основание по чл. 303 ГПК, предявявайки една нередовна претенция. Въпрос № 4 е наречен само условно въпрос от касационната инстанция, тъй като изцяло липсва формулирано питане, а въпросите с обуславящ характер по смисъла на чл. 280, ал. 1 и т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г., ОСГТК на ВКС съдът може само да уточни и конкретизира, но не е длъжен да изведе от изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3 ГПК с оглед на правомощията, разяснени с горецитираното тълкувателно решение.
Основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК (противоречие с практиката на съдилищата) не съществува към момента на подаването на касационната жалба с оглед на изменението на разпоредбата с ДВ, бр. 86 от 2017 г.
Основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК не е налице, тъй като не се сочи противоречива или погрешна съдебна практика или практика, нуждаеща се от осъвременяване поради изменения в законодателството или обществените условия, както и необходимост от създаване или осъвременяване на съдебна практика поради непълни, неясни или противоречиви разпоредби, които две предпоставки кумулативно образуват общото основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК съгласно т. 4 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК.
Не е налице и вероятна недопустимост по чл. 280, ал. 2 ГПК, тъй като сочените от касаторите нарушения, за които поддържа да са допуснати от въззивния съд (потвърждаване на определение за връщане на искова молба, чиято нередовност е следвало да бъде отстранена с даване на указания за това) имат отношение към правилността на акта, а не към неговата допустимост с оглед на гореизложените съображения във връзка с въпрос №№ 1 и 3.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 852 от 14.05.2019 г. по в.ч.гр.д.№ 578/2019 г. на ОС-Бургас.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: