1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 146
София, 05.07. 2019 г.
Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на четвърти юли през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Маргарита Соколова
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Розинела Янчева
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 4419 от 2018 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Постъпила е молба от Община Свищов с искане да бъде допълнено определение №231 от 03.05.2019г., постановено от ВКС по настоящето дело, в частта му за разноските, като ? бъде присъдена сумата от 4716лв., представляваща заплатен адвокатски хонорар. Поддържа, че искането е било предявено с молба от 11.03.2019г., като са представени и доказателства за направените разноски – фактура №1373/23.10.2018г. и банково извлечение от 25.10.2018г., като съдът не се е произнесъл по искането, макар да е отхвърлил касационната жалба на насрещната страна.
В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК ответникът по молбата „ЕДИ 91“ ЕООД, чрез процесуалния си представител адв.К. Д., изразява становище, че молбата е недопустима, тъй като по делото не е представен списък на направените разноски. Излага съображения, че молбата е и неоснователна, тъй като постановеното по делото определение е неблагоприятно и за двете спорещи страни – и по двете жалби въззивното решение не е допуснато до касационно обжалване, в който случай счита, че разноските остават за страните така, както са били направени. Счита също така претенцията за разноски за прекомерна, като поддържа, че чл.9, ал.3 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в конкретния случай обосновава размер от 500лв.
За да се произнесе по молбата съдът взе предвид следното:
Молбата е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК и от процесуално легитимирани лица. Неоснователен е доводът на процесуалния представител на „ЕДИ 91“ЕООД за недопустимост на молбата. Според даденото в т.8 на ТР №6/06.11.2013г. по тълк.д.№6/2012г. на ОСГТК на ВКС тълкуване, липсата на представен списък по чл. 80 ГПК в хипотезата, при която съдът не се е произнесъл по искането за разноски не е основание да се откаже допълване на решението в частта му за разноските.
Разгледана по същество молбата е неоснователна.
С определение №231/03.05.2019г., постановено по настоящето дело, касационно обжалване на въззивно решение №200/03.08.2018г. по в.гр.д.№33/2018г. на Великотърновския апелативен съд не е допуснато, както по подадената от „ЕДИ 91“ ЕООД касационна жалба, така и по касационната жалба, подадена от Община Свищов, в който случай предпоставките на чл.78, ал.3 ГПК не са налице и разноските остават за спорещите страни така както са направени.
Действително искането за присъждане на разноски се включва в спорния предмет по делото, но разноски в полза на страната се присъждат само ако отправеното от нея до съда искане бъде уважено, респективно предявеният срещу нея иск бъде отхвърлен. При подадени и от двете спорещи страни касационни жалби /в хипотеза, при която предявеният иск е частично уважен/ право на разноски има онази страна, по чието искане е допуснато касационно обжалване и то само ако в обжалваната от нея част въззивното решение е отменено и спорът е решен по същество в съответствие с отправеното от тази страна искане до ВКС.
Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба от Община Свищов по чл. 248 ГПК за допълване на определение №231/03.05.2019г. по гр.д.№4419/2018г. на ВКС, I г. о. като неоснователна.
Определението е окончателно.
Председател:
Членове: