О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 146
София, 06.03.2020 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: Емил Марков
Членове: Ирина Петрова
Десислава Добрева
като изслуша докладваното от съдията Петрова т.д. № 2005 по описа за 2019 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на единия от ответниците „България консулт“ ЕООД/н/ чрез управителя А. П. срещу Решение № 382 от 15.02.2019г. по в.т.д.№ 5910/2018г. на САС, ТО, 11 състав, с което е потвърдено решението по т.д.№ 773/2017г. на СГС. С него е обявен за недействителен на основание чл.647,ал.1,т.6 ТЗ по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „Лаудис билдинг“ЕООД по иска синдика на „Лаудис билдинг“ЕООД/н/, предявен срещу „България консулт“ЕООД/н/ и „Лаудис билдинг“ЕООД/н/, договорът за продажба на търговско предприятие от 08.10.2012г., по силата на който „Лаудис билдинг“ЕООД с едноличен собственик на капитала и управител А. П. е продал на „България консулт“ЕООД с едноличен собственик на капитала и управител А. П. търговското предприятие на „Лаудис билдинг“ ЕООД срещу уговорена цена от един лев.
Подадена е и „насрещна касационна жалба“ от другия ответник „Лаудис билдинг“ЕООД/н/, представлявано от управителя А. П. срещу същото решение за потвърждаване уважаването на иска с правно основание чл.647,ал.1,т.6 ТЗ по отношение на същата сделка.
В касационната жалба на „България консулт“ЕООД/Н/ се поддържа искане за отмяна на решението като незаконосъобразно и необосновано. Оспорва се правилността на извода, че е налице хипотеза на увреждане на интересите на кредиторите на длъжника „Лаудис билдинг“ЕООД/н/. Твърди се, че „единствен кредитор” в производството по т.д.№ 594/2012г. на СГС – делото за обявяване несъстоятелността на „Лаудис билдинг“ЕООД, е „Уникредит Булбанк“ и същата банка е кредитор и по т.д.№ 595/2012г. на СГС за обявяване несъстоятелността на „България консулт“ЕООД. Посочва се, че между тези две дружества и банката е сключен договор за кредитиране с длъжник-заемател „България консулт“ и „Лаудис билдинг“ – солидарно отговорен длъжник. Поддържа се, че интересите на кредитора „Уникредит Булбанк“ за защитени посредством уговорената пасивна солидарност и чрез откриването на производство по несъстоятелност на двете дружества, поради което целта на прехвърлянето на търговското предприятие на „Лаудис билдинг“ и обединяването му с активите на „България консулт“ при един и същ едноличен собственик на капитала, не е да бъдат увредени интересите на кредитора „Уникредит Булбанк“, чието вземане във всички случаи е обезпечено, а потенциално оздравяване на едно от двете дружества, продължаване на дейността му и генериране на приходи за погасяване на задълженията към всички кредитори. Акцентира се, че с прехвърлянето на търговското предприятие, приобретателят е частен правоприемник – получава активите и пасивите на праводателя си и задълженията на прехвърлителя остават непроменени като преминават в патримониума на правоприемника „България консулт“ЕООД/н/.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се иска допускане на обжалването по въпросите при допълнителната предпоставка на т.3 на чл.280,ал.1 ГПК:
1/Съставлява ли прехвърлянето на търговското предприятие сделка, с която се увреждат интересите на кредиторите в производството по несъстоятелност, когато приобретателят и прехвърлителят отговарят солидарно за задълженията на прехвърлителя.
2/Коя редакция на закона следва съдът да приложи при разглеждане на отменителния иск, в случай, че датата на атакуваната сделка е при действието на законова редакция, която е променена към датата на завеждане на иска. Като обосноваване на искането за допускане на касационното обжалване са изложени съображения, аналогични на посочените в касационната жалба.
В „насрещната касационна жалба” на „Лаудис билдинг“ЕООД /подадената от този ответник касационна жалба е върната с влязло в сила разпореждане като просрочена/ се поддържа, че депозираната от другия ответник и необходим другар касационна жалба е непълна и необосноваваща изцяло всички доводи, които разкриват недопустимостта, незаконосъобразността и необсноваността на въззивното решение. Поддържа се, че предявеният иск е „нищожен и недопустим“, че въззивното решение е нищожно. Изложени са и съображения за неправилност. Представено е изложение по чл.284,ал.3,т.1 ГПК, в което са поставени три въпроса, два от които изцяло припокриват въпросите в изложението към касационната жалба на „България консулт“ЕООД/н/.
От синдика е постъпил отговор на касационната жалба на „България консулт“ и на „насрещната“ касационна жалба „Лаудис билдинг“, в който се оспорва наличието на предпоставките за допускане на касационното обжалване и основателността на жалбите.
В писмен отговор „България консулт“ счита подадената от „Лаудис билдинг“ касационна жалба за основателна.
За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното:
Въззивната инстанция е била сезирана с жалби на ответниците срещу уважаването на иска с правно основание чл.647,ал.1,т.6 ТЗ. Безспорно е било, че на 08.12.2012г. с договор с нотариална заверка на подписите „Лаудис билдинг“ е продал на „България консулт“ЕООД търговското си предприятие като съвкупност от права, задължения и фактически отношения за 1 лев. и страни по договора са свързани лица по смисъла на чл.647,ал.1,т.6 във вр. с пар.1,ал.1т.3 и 5 и ал.2 ДР на ТЗ. Безспорно е, че въз основа на молба по чл.625 ТЗ от 09.02.2012г., с решение от 15.01.2015г. е открито производство по несъстоятелност на „Лаудис билдинг“ с начална дата 31.05.2012г. и спряното първоначално производство е възобновено с решение, обявено в ТР на 18.01.2016г.
Въззивната инстанция е констатирала, че договорът за продажба на търговското предприятие от 08.12.2012г. е сключен в периода между подаване на молбата за откриване на производството по несъстоятелност /09.02.2012г./ и датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност /15.01.2015г./, поради което попада в очертания от разпоредбата на чл.647,ал.2 ТЗ период. Доводите на ответниците за неприложимост на разпоредбата на чл.647,ал.1,т.6 ТЗ в актуалната редакция /ДВ бр.20/2013г./ са счетени за неоснователни по съображения, че правната норма е действаща към датата на подаване /20.02.2017г./ на настоящата искова молба. По счетеното за основно спорно обстоятелство дали атакуваната сделка уврежда кредиторите предвид доводите на ответниците за обединяване на търговските им предприятия и възможност за удовлетворяване на кредитора „Уникредит Булбанк“ от обединените активи, даденият отговор е, че съгласно трайноустановената съдебна практика, увреждане на кредиторите по смисъла на чл.647 ТЗ е налице във всички случаи на реално намаляване на наличното имущество на длъжника, посредством разпоредителни сделки, или при наличие на опасност от бъдещо намаляване поради обезпечаване от длъжника на чужди задължения; че увреждане е налице, когато длъжникът се лишава от имущество, намалява го или по какъвто е начин затруднява удовлетворението на кредитора, в това число опрощаване на дълг, обезпечаване на чужд дълг, изпълнение на чужд дълг без правен интерес и др. Мотивирано е, че в атакуваната сделка по своя предмет и правна природа съдържа всички характерни белези на увреждането по смисъла на чл.647,ал.1,т.6 ТЗ – чрез прехвърлянето на търговското предприятие като съвкупност от права, задължения и фактически отношения на свързано лице, несъстоятелният търговец се е лишил както и притежаваното имущество, така и от средства за продължаване на търговската си дейност и едновременно с това отчуждаването на търговското предприятие е довело до невъзможност за удовлетворяване на кредиторите на прехвърлителя, които са загубили възможността да получат вземанията си чрез принудително изпълнение върху търговското предприятие или отделни негови елементи. По възражението на въззивниците, че атакуваната сделка е породила сливане на двете търговски предприятия и възможността на техния кредитор банката са се удовлетвори не е накърнена, са изложени правни аргументи, че преценката за увреждащ ефект следва да бъде извършена единствено в контекста на производството по несъстоятелност на първия ответник „Лаудис билдинг“; паралелно с това тази преценка следва да се направи с оглед възможността за удовлетворяване на всички кредитори на длъжника, а не само по отношение на банката. Даден е отговор, че с оспорваната сделка всички кредитори на длъжника, включително и „Уникредит Булбанк“ са загубили възможността да се удовлетворят от стойността на търговското предприятие на „Лаудис билдинг“. Обосновано е, че обстоятелството, че един от кредиторите на „Лаудис билдинг“ е кредитор и на съконтрахента по договора по чл.15 ТЗ не може да промени извода за увреждащ ефект, предвид предявяването на иска от синдика в интерес на всички кредитори, както и предвид обвързващото действие на решението съобразно разпоредбата на чл.649,ал.5 ТЗ.
Съгласно разпоредбата на чл.280,ал.2 ГПК касационната инстанция дължи служебна преценка за вероятната нищожност или недопустимост на въззивното решение.
Съгласно ТР №1/2011г. ОСГТК на ВКС нищожно е съдебното решение, постановено от ненадлежен орган или в ненадлежен състав, извън правораздавателната власт на съда, не в писмена форма, абсолютно неразбираемото решение или неподписаното решение.
Съгласно ТР № 1/2017г. ОСГТК на ВКС видът порок на едно съдебно решение се определя от вида и тежестта на нарушената правна норма при постановяването му, от причините довели до нарушението, както и от възможностите за отстраняването му в хода на съдебния контрол. Недопустимостта е порок, при който съдебното решение е валидно, но е постановено при липса на условия материалноправният спор да бъде разгледан по същество. Касае се за порок в процесуалноправната основа на исковото производство – за липса на положителна, или за наличие на отрицателна процесуална предпоставка, свързана с възникването, съществуването и упражняването на правото на иск.
С оглед на така очертаните критерии няма основание за преценка въззивното решение да е нищожно или недопустимо. Допустимостта на предявения иск следва да се преценява на плоскостта на разпоредбата на чл.649,ал.1 ТЗ, която въвежда преклузивни срокове за предявяване на отменителния иск. Искът следва да бъде предявен в едногодишен срок, който в конкретния случай тече от обявяване в ТР на решението за възобновяване на производството по несъстоятелност /18.02.2016г./. Исковата молба е предявена в рамките на преклузивния срок, който изтича на 20.02.2017г. /18.02.2017г. е събота-неприсъствен ден/.
Несъстоятелна е поддържаната от ответниците теза, че срокът за предявяване на иска е „изтекъл на 09.10.2014г., тъй като приложимата според тях редакция на разпоредбата на чл.647,ал.1,т.7 ТЗ /ДВ бр.68/2006г./ посочва за недействителна сделката, извършена в двугодишен срок преди откриване на производството по несъстоятелност, а сделката от 08.10.2012г. е извън двегодишния срок, броен от 15.01.2015г. – откриване на производството по несъстоятелност. Ответниците не държат сметка, че процесуалната норма, уреждаща преклузивния срок е чл.649,ал.1 ТЗ, а материалноправната разпоредба, уреждаща фактическия състав на сделката, която се засяга от недействителността е чл.647,ал.1,т.6 /предишна т.7 ТЗ/. В случая доводът за недопустимост на иска и на постановените по него решения е основан единствено на твърдения за отсъствие на материалноправните предпоставки за уважаването му – отсъствие на елементи от фактическия състав на материалноправната разпоредба на чл.647,ал.1,т.6 ТЗ. Въведената със ЗИД ТЗ ДВ бр.20/2013г. промяна обхваща времевия период, в който е извършена сделката като разширява подозрителния период. По силата на приетото изменение, процесната сделка попада във времевия период, разширен с разпоредбата на чл.647,ал.2 ТЗ. Разпоредбата на чл.647 ТЗ, изменена с пар.9 със ЗИД на ТЗ ДВ бр.20/2013г., се прилага по отношение на заварените производства по несъстоятелност, съгласно пар.14,ал.1 ПЗР от ПЗР на ЗИД ТЗ ДВ 20/2013г. Към 2013г. производството по несъстоятелност на „Лаудис билдинг“ е заварено от това изменение на ТЗ. Тезата, че „срокът за предявяване на иска е изтекъл на 09.10.2014г.“ е правно неиздържана, тъй като към този момент производството по несъстоятелност на длъжника не е открито, поради което няма как да бъде заведен иск за попълване на масата на несъстоятелността.
Искането за допускане на касационното обжалване по въпросите, поставени в изложението на касатора „България консулт“ЕООД/н/ е неоснователно:
Първият поставен въпрос намира ясен отговор в цитираната в обжалваното решение константна практика на ВКС, поради което невъзможно е наличието на допълнителната предпоставка /т.3 на чл.280,ал.1 ГПК/, на която касаторът се позовава. С Решение №56/01.08.2018г. по т.д. № 1538/2017г. на ВКС, I т.о. и Решение № 639/06.10.2010г. по гр.д.№ 754/2009г. на ВКС, IV г.о. е прието, че с изменението на чл.649, ал.1 ТЗ / ред. ДВ бр.20/2013г. / законодателят е отчел сходството между исковете по чл.647 ТЗ и иска по чл.135 ЗЗД, поради което е уеднаквил процесуалният режим на същите, когато се касае до действия и сделки, извършени от длъжник с открито производство по несъстоятелност, поради което на съобразяване подлежи практиката по приложението на чл.135 ЗЗД. В постановените по реда на чл.290 ГПК: Решение № 639/06.10.2010г. по гр.д. № 754/2009г. на ВКС, IV г.о., Решение № 407/29.12.2014г. по гр.д. № 2301/2014г. на ВКС, IV г.о., Решение № 18/04.02.2015г. по гр.д. № 3396/2014г. на ВКС, IV г.о., Решение № 261/25.06.2015г. по гр.д. № 5981/2014г. на ВКС, IV г.о, Решение № 50/12.05.2017г. по т.д. № 731/2016г. на ВКС, т.о., Решение № 93/28.07.2017г. по т.д. № 638/2016г. на ВКС, II т.о. различни състави на ВКС приемат, че в хипотезата на отменителен иск по чл.135 ЗЗД увреждащо кредитора действие е всеки правен и фактически акт, с който се засягат права, които биха осуетили или затруднили осъществяване на правата на кредитора спрямо длъжника. Така увреждане е налице, когато длъжникът се лишава от свое имущество, намалява го или по какъвто и да е начин затруднява удовлетворението на кредитора, в т.ч. извършено опрощаване на дълг, обезпечаване на чужд дълг, изпълнение на чужд дълг без правен интерес и пр.
Изводите на състава на САС са основани на даденото в цитираните актове на ВКС разрешение на този въпрос, което обуславя неоснователността на искането за допускане на касационното обжалване. Доводите на касатора са насочени единствено към обосноваване на тезата за ненакърняване интересите на един от кредиторите – теза несъвместима с целите и характера на производството по несъстоятелност, а правните аргументи на САС възпроизвеждат принципите на производството по несъстоятелност – справедливо удовлетворяване на кредиторите като колективна процедура за универсално принудително изпълнение.
Отсъства въведената допълнителна предпоставка /т.3 на чл.280,ал.1 ГПК/ и по втория формулиран в изложението към касационната жалба въпрос. Освен че наличието на основанието по чл.280,ал.1,т.3 ГПК е неаргументирано с посочване на приложното поле на тази хипотеза, въпросът намира ясен и пряк отговор в разпоредбата на пар.14,ал.1 от ПЗР във вр. с пар.9 от ЗИД на ТЗ – ДВ бр.20 от 28.02.2013г. Искът е предявен през 2017г. в преклузивния срок по чл.649,ал.1,изр.първо, предл.второ ТЗ и релевантните материалноправни предпоставки на предявения отменителен иск са тези, посочени в чл.647,ал.1,т.6 и чл.647,ал.2 ТЗ.
Невъзможността подадената от „Лаудис билдинг“ЕООД/н/ „насрещна касационна жалба” да бъде разгледана пряко следва от разпоредбата на чл.287,ал.4 ГПК. Само за пълнота следва да се посочи, че в конкретния случай тя е подадена от съответник и необходим другар на касатора. Правото на насрещна жалба не е упражнено от насрещна страна по спорно материално правоотношение. С подадената като насрещна касационна жалба се цели същия правен резултат, тя няма характер на насрещна, а на „поддържаща“, разкрива сходство с института на присъединяване към въззивна жалба /чл.265,ал.1 ГПК/, който не е уреден за касационното производство.
Разноски за изготвянето на отговора на касационните жалби на следва да се присъждат, тъй като доказателства за извършването им не са представени.
„България Консулт“ ЕООД/н/ следва да бъде съдено за заплати по сметката на ВКС държавна такса 30 лв.
Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на Решение № 382 от 15.02.2019г. по в.т.д.№ 5910/2018г. на Софийски апелативен съд, ТО, 11 състав.
Осъжда „България Консулт“ ЕООД/н/ да заплати по сметката на ВКС държавна такса 30лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: