О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 146
гр. София, 07.04.2017 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети февруари две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 4228 по описа на Върховния касационен съд за 2016 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
С решение № 810 от 16.06.2016 год. по гр. д. № 694/2016 год. на Варненския окръжен съд е потвърдено първоинстанционното решение от 30.11.2015 год. по гр. д. № 665/2013 год. на районния съд – Провадия, с което е допусната съдебна делба на дворно място, находящо се в [населено място], [улица], цялото с площ 3 340 кв. м., представляващо ПИ № 641 в кв. 20б по плана на града, при посочените граници, за който имот са отредени УПИ VІ-641 с площ 600 кв. м., УПИ ХV-641 включени 400 кв. м., УПИ ХІV-641 включени 820 кв. м., УПИ ХІІ-641 с включени 350 кв. м. и УПИ ХІІІ-641 с включени 1170 кв. м., ведно с построените в УПИ VІ-641 сграда със застроена площ 214 кв. м., сграда със застроена площ 99 кв. м., сграда със застроена площ 62 кв. м. и сграда със застроена площ 20 кв. м., в УПИ ХІІІ-641 сграда със застроена площ 1 150 кв. м., в УПИ ХІV-641 сгради със застроени площи съответно 340 кв. м. и 42 кв. м., в УПИ ХV-641 сграда с РЗП 214 кв. м. и сграда със застроена площ 45 кв. м. между съсобствениците при посочените в решението квоти. Потвърдено е и първоинстанционното решение от 28.01.2016 год. по същото дело, с което е отменен на основание чл. 537, ал. 2 ГПК констативния нотариален акт № 35/2006 год., с който съделителите К. и Т. Б. са признати за собственици на УПИ ХІІ-641, ведно с построената в него жилищна сграда.
Въззивното решение е обжалвано в срок от К. В. Б., чрез пълномощника му адв. Д. И., и от Т. В. Б., чрез пълномощника й адв. Св. З., с оплаквания за неправилността му поради наличие на отменителните основания по чл. 281, т. 3 ГПК с искане за неговата отмяна.
В приложеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторите поддържат наличие на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК за допускане на касационното обжалване на решението, като считат, че произнасянето на въззивния съд по допускане на съдебната делба на имота противоречи на цитираната и приложена съдебна практика по въпросите за статута на постройките и упражняването на владението чрез друг – решение № 293 от 21.02.2000 год. по гр. д. № 1275/99 год. ІV г. о. и решение № 161 от 14.04.93 год. по гр. д. № 1649/92 год. ІV г. о. на ВКС. Поддържа се и основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпросите: „Следва ли при извършване на делбата на поделяеми и неподеляеми имоти съдът да се произнася по въпроса за характера и законността на съществуващите сгради?” и „При делба на сграда задължен ли е съдът да обсъди въпросите за обслужващи и второстепенни постройки?”
Ответникът по касационната жалба [фирма], чрез адв. Г. Н., оспорва наличието на релевираните основания за допускане на касационното обжалване поради необусловеността на правните изводи във въззивното решение от формулираните в изложението въпроси. По делото не са поддържани доводи относно законността и характера на построените в съсобственото дворно място сгради, поради което и липсва произнасяне по тях. Освен това съдебната практика, на която се позовават касаторите, не е относима към предмета на настоящия спор. Поддържа се и становище за неоснователност на подадената касационна жалба. Дружеството претендира присъждане на направените разноски.
Останалите съделители не са взели становище по жалбата.
Върховният касационен съд, в настоящият си състав, при проверката за допустимост на касационното обжалване, въз основа на данните по делото, намира следното:
За да потвърди първоинстанционното решение, с което е допусната съдебна делба на дворното място и построените в него сгради, въззивният съд обсъдил събраните доказателства, установяващи собствеността на процесния имот в патримониума на [фирма], П., отчуждаването му по национализационните закони /ЗНЧИМП от 1947 год./ и възстановяването на собствеността на основание ЗВСОНИ от 1992 год. в лицето на наследниците на тримата акционери С. Г. Д., с дял 40 % от капитала, С. Т. А. с дял 40 % и С. В. Д. с дял 20 %, както и множеството разпоредителни сделки на наследниците им в рамките на съответния дял в полза на трети лица, част от които страни по делото. Въз основа заключенията на технически експертизи е установена идентичността на отчуждения имот с процесния с пл. № 641, за който са отредени петте УПИ, предмет на делбата, заедно с построените в тях сгради, така както са съществували към отчуждаването на имота, възстановен като т. н. „стара фабрика”, съгласно протокол от 22.02.1993 год.
Въз основа събраните доказателства по делото за извършените разпоредителни сделки от част от наследниците на тримата акционери в бившето дружество, както и последващи такива, постановлението за възлагане на ЧСИ при извършената публична продан на разпоредения дял от 20 % в полза на ищцовото дружество, завещанието на К. Х. /наследник на акционера С. В. Д./ в полза на съделителя А. Г. К., въззивният съд установил съсобствеността на имота и определил дяловете на съделителите, при които е допусната делбата.
По възражението на настоящите касатори за изключителна собственост по отношение на единия от УПИ – ХІІ-641, въззивният съд приел, че наследодателят им В. Б. не е придобил собствеността му на основание писмения договор от 1996 год., сключен с един от наследниците на акционера С. Г. Д., а именно – Г. С. Д., тъй като същият не е в изискуемата нотариална форма /а и съсобствеността върху имота не е била прекратена/. Неоснователен е и доводът им за придобивна давност в периода 1996 – 2006 год., тъй като не е осъществен фактическия състав на този придобивен способ, предпоставен не само от изтичане на необходимия десетгодишен срок на необезпокоявано, трайно и явно владение, но и отблъскване владението на останалите съсобственици. От събраните по делото доказателства не се установява наличието на необходимите елементи за настъпване правните последици на давностно владение, с оглед на който извод съдът определил дяловете им, получени по наследство от баща им по сключения от него договор за дарение на 5 % от имота с В. А., наследник на акционера в бившето акционерно дружество С. В. Д. /нот. акт № 95/1999 год./ и като последица е отменен констативния нотариален акт № 35/2006 год.
При това положение поставените от касаторите въпроси за статута на сградите в съсобственото дворно място не са относими към правните изводи в обжалваното решение – страните, в т. ч. и касаторите не са поддържали доводи в тази връзка, нито съдът се е произнасял извън съображенията за наличието на такива сгради в процесния имот. Въпросът за поделяемост на същите не е относим в първата фаза на делбеното производство, предмет на което е наличието на съсобственост, установена въз основа преценката на събраните по делото доказателства. Относно съсобствеността е неотносимо обстоятелство характерът на сградите, както и законността им, поради което и формулираните от касаторите два въпроса не могат да обосноват наличието на общото основание за допускане на касационното обжалване, тъй като не са обуславящи правните изводи на въззивния съд за наличието на съсобственост между страните в делбения имот, представляващ застроено дворно място. Поради това не е налице и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Не е налице и второто поддържано от касаторите основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК поради липсата на поставен правен въпрос, по който според тях произнасянето на въззивния съд да противоречи на представената съдебна практика. Както е разяснено в т. 1 на ТР № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като израз на диспозитивното начало в гражданския процес и касационният съд е обвързан от предмета на жалбата и във фазата на нейното селектиране. В случая от обстоятелствената част на изложението, а дори и от тази на самата касационна жалба, в която се сочи приложената съдебна практика, не може да бъде конкретизиран относим правен въпрос, тъй като представените съдебни решения имат за предмет на произнасяне въпроси, различни от релевантните в настоящето делбено производство.
Поради тези съображения не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение, а с оглед този изход касаторите следва да заплатят на [фирма] направените в настоящето производство разноски в размер на 500 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение по представения договор за правна защита и съдействие.
Водим от горното и на основание чл. 288 ГПК настоящият състав на ВКС, ІІ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 810 от 16.06.2016 год. по гр. д. № 694/2016 год. по описа на Варненския окръжен съд по подадената от К. В. Б., чрез пълномощника му адв. Д. И., и от Т. В. Б., чрез пълномощника й адв. Св. З., касационна жалба.
Осъжда К. В. Б., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица] Т. В. Б., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], [жилищен адрес] вх. „Б”, ет. 4, ап. 25 да заплатят общо на [фирма], [населено място], [улица] направените в касационното производство разноски в размер на 500 лв. /петстотин лева/.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: