1
1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 146
гр. София 08.03.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в закрито заседание на десети февруари две хиляди и шестнадесета година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като разгледа докладваното от съдията Бранислава Павлова
гражданско дело N 45/ 2016 г. по описа на Първо гражданско отделение, за да се произнесе съобрази:
Производството е по чл. 288 ГПК.
К. И. Д., М. И. Д. и К. И. Д. чрез процесуалния представител адв. А. К. са обжалвали въззивното решение на Кюстендилския окръжен съд № 290 от 31.07.2015г. по гр.д.№ 577/2014 г. по допускане на делбата в частта за квотите на съделителите.
Ответниците П. И. Д. И Д. Г. С. чрез адв. Пл.А. поддържат, че не са налице основанията за допускане на касационното обжалване.
Касационната жалба е подадена в срок, отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК и не е налице изключението на чл. 280 ал.2 ГПК, поради което е процесуално допустима.
С обжалваното решение Кюстендилският окръжен съд е потвърдил решението на Дупнишкия районен съд № 342 от 06.06.2014 г. по гр. д. № 1459/2013 г. , с което след като на основание чл. 30 от ЗН е намалено дарственото разпореждане извършено от Спасена Д. И. , починала на 29.03.2009 г., с нот. акт № 84, т. І, н. д. № 130/1998 г. с парцел VІ – 36, находящ се в кв. 33, по плана на [населено място], [община] дол, целият с площ от 955 кв. м. и ? ид. ч. от построената в парцела полумасивна жилищна сграда и е възстановена е запазената част на П. И. Д. и Д. Г. С. в размер на 1/72 ид. ч. от дворното място и 1/36 ид. ч. от жилищната сграда; е допусната делба на имотите при квоти за дворното място : по 34/216 ид.ч. за К. И. Д., М. И. Д. и К. И. Д. , 75/216 ид. ч. за П. И. Д. , 21/216 ид. ч. за Д. Г. С. и 18/216 ид. ч. за М. Г. Д. агдалена И. Д. и за построената в този имот жилищна сграда: по 34/108 ид.ч. за К. И. Д., М. И. Д. и К. И. Д. и по 3/108 ид. ч. за П. И. Д. и Д. Г. С..
Въпросът поставен в изложението за допускане на касационното обжалване : „при какви условия сънаследник ще защити правото си на съсобственост върху наследствения имот от претенция по чл. 30 ЗН, без да знае стойността на наследствената маса и оттам дали атакуваното дарение е увредило права на другите наследници ” следва да се разбира в смисъл при какви предпоставки се извършва намаляване на частни завещателни разпореждания и следва ли във всички случаи съдът да образува маса на наследственото имущество по правилото на чл. 31 ЗН. Непротиворечиво в съдебната практика се приема, че когато наследодателят се е разпоредил приживе със своето имущество с дарение или е извършил частно завещателно разпореждане, с които се изчерпва наследственото имущество , намалението за допълване на запазената част на наследник по закон от кръга на посочените в чл. 29 ЗН, се извършва в дробна част, както при универсалните завещателни разпореждания, защото липсва друго имущество, от което да се направи маса по чл. 31 ЗН – решение № 276 от 5.03.2014 г. по гр. д. № 2959/2013 г., ВКС I г. о. и решение № 34 от 26.02.2015 г по гр. д. № 6256/2014 г., ВКС II г. о.
В разглеждания случай ищците по делото К. И. Д. , М. И. Д. и К. И. Д. срещу които е поискано намалението на дарението, извършено от наследодателката Спасена Д. И., не са доказали, че в наследствената маса има и други имущества, нито са въвели дово във въззивната жалба за допуснато нарушение на процесуалните правила от първоинстанционния съд при изготвяне на доклада по делото и разпределяне на доказателствената тежест между страните. При това процесуално поведение, въззивният съд не е допуснал нарушение на посочената по-горе съдебна практика на ВКС, приемайки че дарението изчерпва наследственото имущество и поради това намалението следва да се извърши в дробна част /срв. ТР 1/2013г. на ВКС, ОСГК и ТК/. Ето защо по първия правен въпрос не са налице предпоставките на чл. 280 ал.1 ГПК за допускане на касационното обжалване – задължителната съдебна практика по чл. 290 ГПК на ВКС не е нарушена, а в изложението за допускане на касационното обжалване не се обосновава необходимостта тя да бъде променена.
Правният въпрос „дали следва искането за намаляване на дарението и възстановяване на запазената част да бъде конкретизирано относно коя сделка засяга правата на съответния наследник и конкретизиране на намаляване на извършения дарствен акт до размера на запазената част”, не е обуславящ за делото, защото ответниците с възражение с отговора на исковата молба и допълнително уточнение по указание на съда с молба от 04.12.2013г. изрично са посочили, че искат намялавене на дарението по нот.акт № 84/1998г
Правните въпроси: „може ли искането за възстановяване на запазената част да се разпростира и върху частта от недвижимия имот, прехвърлен от дарител, който е жив и няма качествата на наследодател и допустимо ли е съдът да разгледа искане за възстановената запазена част, когато един от дарителите на недвижим имот е жив и няма качество на наследодател” също не са обуславящи за делото, защото не е извършено намаляване на дарственото разпореждане на съпруга И. Д. И..
По изложените съображения поради отсъствие на предпоставките на чл. 280 ал.1 ГПК касационната жалба не следва да се допуска за разглеждане по същество, а на ответниците П. И. Д. и Д. Г. С. следва на основание чл. 78 ал.3 ГПК да се присъдят направените разноски за касационното производство в размер на 600 лв /шестотин лева/, представляващи платено адвокатско възнаграждение за изготвяне и депозиране на отговор на касационната жалба.
Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на въззивното решение Кюстендилския окръжен съд № 290 от 31.07.2015г. по гр.д.№ 577/2014 г.
Осъжда К. И. Д., М. И. Д. и К. И. Д. да заплатят на П. И. Д. и Д. Г. С. сумата 600 лв. /шестстотин лева/ разноски за касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: