ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 146
София, 09. февруари 2017 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на осми февруари две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 3773 по описа за 2016 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 264/11.02.2016 на Софийския апелативен съд по гр.д. № 4534/2015, с което е отменено частично решение № 4966/08.07.2015 на Софийския градски съд по гр.д. № 10034/2013, като е отхвърлен над размера на 2.000 до размера на 50.000 лева предявеният иск за обезщетение на неимуществените вреди от изпълнение на наложено наказание над определения срок по чл. 2, ал. 1, т. 6 ЗОДОВ със законната лихва от 19.07.2013 г. до окончателното изплащане и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Недоволен от решението в отхвърлителната част е касаторът Д. В. С., представляван от адв. Р. И. от САК, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправния въпрос за определянето на размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди според законовия критерий за справедливост по чл. 52 ЗЗД, който е решен в противоречие с практиката на ВКС и е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Позовава се и прилага съдебна практика на ВКС.
Ответникът по жалбата П. на Р. Б. не взема становище.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че съгласно приложена справка за съдимост за периода октомври 1983 – февруари 2011 г. ищецът е бил осъждан с общо 10 присъди за извършени престъпления от общ характер, като за осем от тях са му налагани ефективни наказания „лишаване от свобода” (някои от които групирани). С присъда № 66/06.03.2003 на СГС по н.о.х.д. № 1858/2002 за извършено престъпление по чл. 354а НК на ищеца е наложено ефективно наказание „лишаване от свобода” за срок от 10 години, като с протоколно определение от 05.03.2009 г. по н.ч.д. № 824/2009 на СГС е бил условно предсрочно освободен от изтърпяване на това наказание и е установен изпитателен срок от 1 г. 3м. и 22 дни, в който обаче същият е извършил ново престъпление по чл. 316 НК, във вр. с чл. 309, ал.1 НК, като с влязла в сила присъда от 24.01.2011 г. на СРС по н.о.х.д. № 12990/2010 му е било наложено наказание „пробация“. По предложение на СРП, с определение от 01.12.2011 на основание чл. 70, ал. 7 НК, СРС е постановил, че ищецът следва да излежи остатъка от наложеното му наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 г., 3 м. и 22 дни. Ищецът е сезирал главния прокурор, който е поискал възобновяване на ч.н.д. № 13980/2011 на СРС, като по неговото предложение с решение № 64/27.02.2013 на ВКС по н.д. № 7/2013 производството по н. ч. д № 13980/2011 на СРС е било възобновено, отменено е постановеното определение от 01.12.2011 г., поради противоречие с чл. 3, ал. 1, т. 1 от Закона за амнистията (обн. ДВ, бр. 26/27.04.2009) и съгласно цитираната разпоредба ищецът е бил освободен въобще от изтърпяване на остатъка от наказанието, надхвърлящ 8 години, поради което съдът е приел, че чл. 70, ал. 7 НК е бил неприложим, независимо от обстоятелството, че ищецът е извършил друго престъпление в изпитателния срок, определен преди влизане в сила на посочения Закон за амнистията, като е било признато, че задържането на ищеца в периода 18.01.2012 г. – 09.11.2012 г. е незаконосъобразно, а производството по наказателното дело е било прекратено. Според служебните бележки, издадени от С. затвор ищецът е постъпил на 09.07.2002 г. за изтърпяване на наказания „лишаване от свобода“ от 10 години по н.о.х.д. № 1858/2002 на СГС и 1 година по н.о.х.д. № 8623/2003 на СРС, които, на основание чл. 25 НК са били групирани в едно общо наказание в размер на 10 г., с начало на наказанието от 19.11.2001, като е бил освободен на 05.03.2009 г. поради предсрочно условно освобождаване; на 18.01.2012 г. отново е постъпил в Затвора – София за изтърпяване на наказание по н.ч.х.дд № 13980/2011 на СРС, представляващо остатък от условно предсрочно освобождаване по н.о.х.д. № 8623/2003 на СРС и е бил освободен на 09.11.2012 г. поради „отменено определение“. Видно от писмо на ГДИН, сектор „Пробация“ срокът, който ищецът е надлежан не е бил приспадат от наказанието „Пробация“, наложено му по н.о.х.д. № 12990/2010 на СРС, поради липса на условия за прилагане на такова приспадане по правилата на чл. 179, ал. 2 ЗИНЗС. Ищецът претендира присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 50.000 лева солидарно от П. на РБ и Софийския районен съд (спрямо когото производството по делото е прекратено с влязло в сила определение), изразяващи се в: лишаването му от свобода и от възможност да се придвижва свободно, отделяне от най-близките му хора; живот при нехигиенични условия и при лоша храна; невъзможност да започне работа и да получава възнаграждение, от което да се издържа; изключителен емоционален и психически стрес; прекратяване на контакти с близки и приятелите, които са си изградили негативна представа за него; жената, с която живеел на съпружески начала се е отчуждила от него и не го е посещавала в затвора; започнал да страда от депресия. Въззивният съд е приел, че сумата в размер на 2.000 лева справедливо ще обезщети ищеца за причинените му неимуществени вреди, като при определяне размера на дължимото обезщетение, съдът е взел предвид, че за изтърпяното от ищеца над определения от закон срок и размер наказание „лишаване от свобода” е за период от единадесет месеца, през който ищецът е бил лишен реално от възможност да се придвижва свободно, да контактува нормално с близките и приятелите си, да живее в нормални битови условия, каквито затворът не предпоставя, от което са му били причинени притеснения и неудобства, влошили са за кратък период от време отношенията му с жената, с която живее на съпружески начала, като от друга страна предвид възрастта му (46 години) и обстоятелството, че преди изтърпяване на процесното наказание същият е търпял многократно наказания „лишаване от свобода”, наложени му с влезли в сила общо девет присъди за извършени от него престъпления от общ характер.
Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, макар поставеният материалноправен въпрос да обуславя решението по делото, но въззивният съд е съобразил установената съдебна практика, че размерът на дължимото обезщетение за неимуществени вреди според законовия критерий за справедливост се определя според вида и тежестта на причинените телесни и психични увреждания и продължителността и интензитета на претърпените физически и душевни болки и други страдания и неудобства.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 264/11.02.2016 на Софийския апелативен съд по гр.д. № 4534/2015.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.