О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 146
София, 02.02.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на първи февруари, две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдията Н. Зекова
дело № 1635/2009 година.
Производство по допускане на касационно обжалване на основание чл. 288 ГПК.
Касационна жалба срещу решението на Софийския градски съд по гр. д. № 3918/2008 г. е подадена от В. Д. Д. и Е. М. Д., двамата от гр. С.. Към жалбата е приложено изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК и решение. на състав на ВС.
Ответникът по жалбата, ищец по делото, Е. с. на сградата на ул. Ш. № 43 в гр. С., не е взел становище.
След проверка, касационният съд установи следното:
Софийският градски съд, като въззивна инстанция, с обжалваното решение, постановено на 27. 4. 2009 г., е оставил в сила решението на Софийския районен съд по гр. д. № 16414/2007 год., с което са осъдени двамата жалбоподатели да заплатят на Е. с. сумата 1800 лв., представляваща част от дължимото обезщетение от 3588 лв., за ползване на прохода на сградата, преустроен като зъболекарски кабинет, за периода от 27. 5. 2003 г. до 27. 5. 2004 год.. Въззивният съд е констатирал, че с влязло в сила на решение на Софийския районен съд по гр. д. № 41000673/2003 г., потвърдено от Софийския градски съд и от Върховния касационен съд, са осъдени В. и Е. Д. да освободят и предадат на Е. с. процесния обект, на основание чл. 233, ал. 1 ЗЗД, поради прекратяване на наемния договор, сключен през 1993 г. за срок от десет години. Съдът е взел предвид безспория по делото факт, че Д. са продължили за ползват помещението, представляващо зъболекарски кабинет, след изтичане на срока на договора, за което дължат обезщетение по чл. 236, ал. 2 ЗЗД.
Искането на жалбоподателите за допускане на касация по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК е необосновано, тъй-като не е посочено задължителна практика на ВКС, отразена в тълкувателния решения, с която въззивният съд не се е съобразил.
Неоснователно е искането за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – произнасяне на въззивния съд по правен въпрос, от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Поставените в изложението въпроси за наличие на наемното правоотношение между страните, за легитимацията на председателя на етажната с. да я представлява пред съда са заявени като възражения срещу иска, и по тези въпроси са се произнесли, както първоинстанционният, така и въззивният съд, на базата на събраните по делото доказателства. Произнасянето на съда не касае точното прилагане на закона и развитието на правото, а е обусловено от доказателствените му изводи.
Не са налице основания за допускане на касационно обжалване, поради което Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 27. 4. 2009 г. по гр. д. № 3918/2008 г. на Софийския градски съд по жалбата на В. Д. Д. и Е. М. Д..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: