Определение №146 от по гр. дело №2982/2982 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
 
 
№ 146
 
 
София, 30.12.2008 г.
 
 
 
В   И М Е Т О   НА   Н А Р О Д А
 
 
 
                 Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско   отделение,  в  закрито  заседание на двадесет и девети декември, две хиляди и осма година в състав:
 
 
 
                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:   НАДЯ ЗЯПКОВА
                                                        ЧЛЕНОВЕ:   ЛЮБКА БОГДАНОВА                                                                                  
                                                                           МАРИО ПЪРВАНОВ
 
 
изслуша докладваното от съдията Богданова гр. дело № 2982/2008 г.
 
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на “Н” А. гр. Г., подадена чрез адв. А, срещу въззивно решение № 111 от 25.04.2008 г. по гр. дело № 87/2008 г. на Габровския окръжен съд, с което е оставено в сила решение от 16.01.2008 г. по гр.д. № 853/2007 г. на Габровския районен съд, с което е отхвърлен предявеният от “Н” А. , гр. Г. срещу “Е” А. , гр. Г. иск с правно основание чл.108 ЗС.
В приложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК като основание за допускане на касационното обжалване се сочи разпоредбата на чл.280, ал.1, т. 2 ГПК. Поддържа се, че обжалваното решение е в противоречие с решение № 3* от 12.04.2006 г. по гр.д. № 152/2006 г. на ВАС и решение от 25.10.2005 г. по гр.д. № 1231/2005 г. на САС, с които е било прието, че включения в баланса на търговското дружество трафопост е частна, а не държавна собственост. Представени са посочените решения.
Ответникът по касационната жалба в писмения отговор изразява становище, че не са налице основания по чл.280 ГПК за допускане на касационното обжалване.
Върховният касационен съд, ІІІ г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срок и е допустима.
Касационно обжалване не следва да се допусне, поради следното:
Същественият материалноправен въпрос, по който съдът се е произнесъл в обжалваното решение, разрешаван противоречиво от съдилищата е за принадлежността на правото на собственост върху енергийните обекти и съоръжения, представляващи елементи от съответната преносна или разпределителна мрежа, включени в капитала на търговско дружество. Неправилно въззивният съд приел, че трафопоста, предмет на иска по чл.108 ЗС не е собственост на касатора.
С обжалваното решение въззивният съд е приел, че трафопост с площ 80 кв. м., построен в ПИ с площ от 396 кв.м., част от имот пл. № 78, попадащ в УПИ *, кв.10 по плана на Н. махала, гр. Г. не е собственост на дружеството- касатор. Преобразуването на държавното предприятие в търговско дружество и последващите реорганизации и приватизация, при които като актив в баланса на дружеството е описан процесния трафопост не установяват правото му на собственост. Касаторът не е придобил правото на собственост върху трафопоста чрез приватизацията, защото чрез него се снабдява с енергия повече от един потребител и съгл. §4, ал.11 Закон за енергетиката тези обекти се прехвърлят на съответното енергийно предприятие.
Не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Съобразно тази разпоредба на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решаван противоречиво от съдилищата. Под „решаван” следва да се разбира разрешен правен спор с влязло в сила решение. В случая касатора обосновава наличието на противоречива съдебна практика позовавайки се на решение от 25.10.2005 г. по гр.д. № 1231/2005 г. на Софийски апелативен съд, с което е прието, че Общината- ищец по иска с правно основание чл.59 ЗЗД не е доказала правото на собственост върху трафопоста, предмет на делото, тъй като последния бил включен в капитала на енергийно дружество. В конкретния случай по въпроса за принадлежността на правото на собственост върху изградени енергийни обекти няма противоречие в двете решения. В приложеното решение, постановено от Софийски апелативен съд е прието, че включените в капитала на енергийно дружество енергийни обекти и съоръжения са собственост на това дружество. В обжалваното решение Габровският окръжен съд е приел, че при приватизация на обекти на чиято територия има изградени енергийни обекти, които обслужват повече от един потребител те не се включват в предмета на сделката. Тези обекти се прехвърлят на съответното енергийно предприятие по реда установен в Закона за енергетиката, каквото не е “Н” А. , гр. Г.. С двете решения е прието, че собственик на енергийни обекти и съоръжения може да бъде енергийно предприятие по Закона за енергетиката.
Критерият за селекция на жалбите в чл.280, ал.1,т.2 ГПК се отнася до хипотезата, когато съществения правен въпрос в обжалваното въззивно решение, е решаван противоречиво от съдилищата. Разпоредбата визира противоречиви решения на съдилищата йерархично долустоящи на ВКС. Приложеното решение на ВАС не попада в посочената хипотеза.
Предвид изложеното съдът в настоящия състав намира, че не са налице предпоставките за да се допуска касационното обжалване на въззивно решение № 111 от 25.04.2008 г. по гр. дело № 87/2008 г. на Габровския окръжен съд.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
 
 
 
О П Р Е Д Е Л И :
 
 
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 111 от 25.04.2008 г. по гр. дело № 87/2008 г. на Габровския окръжен съд, по касационна жалба на “Н” А. гр. Г., подадена чрез адв. А.
 
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
 
ЧЛЕНОВЕ:
 
 
 
 

Scroll to Top