ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 146
София, 02,03,2010 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, І т.о., в закрито заседание на 1 март две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Никола Хитров
т. дело № 1003 /2009 год.
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. Ив. Д. от София против решение № 121/24.06.2009 г. по в.т.д. № 143/2009 г. на Варненски АС, с което се потвърждава решение № 20/17.12.2008 г. по т.д. № 55/2008 г. на Разградски ОС, с което се отхвърлят исковете на касатора срещу Б. АД Р. да бъде: 1. прието за установено, че не дължи сумата 8 858.66 лв. по изп.лист от 7.06.2004 г. по т.д. № 216/2004 г. на Старозагорски ОС по изп.д. № 417 на ЧСИ Кр. А. Загора, 2. обявена нищожността на решенията по т.д. № 216/2001 г. на Старозагорски ОС и по в.гр.д. № 492/2002 г. на Пловдивски АС, като са присъдени разноски.
Ответникът по касационната жалба е подал отговор, че същата е неоснователна, а посочената съдебната практика е неотносима към правния спор.
С обжалваното решение е прието следното: 1. По исковете по чл.270,ал.2 ГПК-при прекратяване дейността на ЕТ, респективно заличаването му от ТР, отговорността за задълженията продължава да се носи от физическото лице., 2. По иска по чл.124,ал.1 във вр. с чл.439 ГПК-ищецът оспорва съдебно признатия дълг единствено въз основа на факти преди влизане в сила на атакувания съдебен акт, а възраженията по чл.739 ТЗ е следвало да се направят в производството по т.д. № 216/2001 г.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се твърди, че тези въпроси са решени в противоречие с практиката на ВКС и са решавани противоречиво от съдилищата.
ВКС-І т.о., за да се произнесе, взе предвид следното:
Основание по чл.280,ал.1,т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване е налице, когато в обжалвания въззивен акт, правен въпрос от значение за изхода по делото е разрешен в противоречие със задължителната практика на ВКС-т.2 ТР 1/2009 ОСГКТК. Касаторът не е посочил такава практика.
За да е налице основание по чл.280,ал.1,т.2 ГПК, правният въпрос от значение за изхода на обжалвания въззивен акт трябва да е разрешен в противоречие с друго влязло в сила съдебно решение по реда на отменения ГПК по същия правен въпрос-т.3 ТР 1/2009 ОСГКТК. Не е представено такова съдебно решение. Освен това, не е налице обективен идентитет на разрешените въпроси по конкретния правен спор и приложените съдебни актове – определения № 4/4.02.2009 г. по т.д. № 30/2008 г. на І т.о. и № 228/14.12.2005 г. по гр.д. № 508/2005 г. на петчленен състав касаят търговски дружества, опр. от 9.01.2009 г. по в.ч.гр.д. № 398/2008 г. на ОС-Монтана се отнася до смърт на длъжник-физическо лице, Р № 582/8.06.2009 г. по гр.д. № 356/2007 г. на Софийски АС е по трудов спор-п.2,ал.5 ПЗР ГПК.
По изложените съображения, касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280,ал.1,т.1 и 2 ГПК, поради което не следва да се допуска до разглеждане по същество.
Водим от горното, ВКС-І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на решение № 121/24.06.2009 г. по в.т.д. № 143/2009 г. на Варненски АС.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: