О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 146
София, 25.11. 2008 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на двадесети ноември през две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ………………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков търг. дело № 472 по описа за 2008 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба с вх. № 4866/21.VІ.2008 г. на Г. Я. Н. от гр. О., област Б. , подадена от процесуалния му представител адв. К от АК Б. , против онази част от решение № 24 на Бургаския апелативен съд, ГК, от 7.ІV.2008 г., постановено по гр. д. № 32/08 г., с която настоящият касатор е бил осъден да заплати на З. „А” – София сума в размер на 11 431.72 лв., представляваща равностойността на изплатено от застрахователя обезщетение по застраховка „пълно автокаско” за причинени от Н. щети по л.а. „Т” с ДК№ С* ведно с мораторна лихва от 280 лв. за периода от 19.ІХ.2006 г. и до 23.І.2007 г. и законна лихва върху горепосочената главница, считано от 24.І.2007 г. и до окончателното й изплащане, ведно с присъждане в полза на ищцовото д-во и на 1 207 лв. съдебно-деловодни разноски. В останалата му част, с която, като неоснователен, е бил отхвърлен искът на застрахователя срещу Н. по чл. 213, ал. 1 КЗ – за разликата от 11 431.72 лв. и до предявения размер от 12 469.43 лв., въззивното решение, като необжалвано, е влязло в сила.
Единственото оплакване на касатора е за незаконосъобразност на въззивното решение в обжалваната негова осъдителна част, като се инвокират доводи, че неоснователно било игнорирано заключението на тройната СТЕ, изслушано по делото, което било в смисъл, че действителната стойност на частите, вложени при възстановяване на увредения при процесното ПТП лек автомобил, била с 1 621.14 лв. по-ниска от присъдената по делото главница. Поради това се претендира отменяване на въззивното решение в частта му за разликата над 9 810.58 лв. и до присъдената главница от 11 431.72 лв., като от настоящата инстанция бъде постановен съдебен акт по съществото на облигационния спор, с който искът на З. „А” – София с правно основание по чл. 213, ал. 1 КЗ да се отхвърли като неоснователен: за горепосочената разлика от 1 621.14 лв.
Като основание, обосноваващо приложното поле на касационното обжалване, в жалбата на Г. Н. се изтъква това по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, вкл. с посочване, че същественият материалноправен въпрос, по който въззивният съд се е произнесъл и той има значение както за точното прилагане на закона, така и за развитие на правото, бил този за меродавните цени при определяне стойността на подлежащите на репариране щети по автомобилите: дали тези на новите части в магазинната мрежа или пък цените на частите на вносителя на конкретния автомобил „и по-специално в тригодишния срок”.
Ответното по касация „З” АД – София не е ангажирало становище на свой представител нито по допустимостта на касационното обжалване, нито по основателността на оплакването, изложено в жалбата на Г. Я. Н.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че макар касационната жалба на Г. Я. Н. от гр. О., област Б. да е постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, да е подадена от надлежна страна във въззивното производство пред Бургаския апелативен съд, а и по съдържание формално да съответства на изискванията по чл. 284 ГПК, тя не следва да бъде допусната до разглеждане по същество. Съображенията за това са следните:
Няма характера на „съществен материалноправен въпрос, който едновременно да е от значение за точното прилагане на закона, така както и за развитие на правото въобще”, този относно начина по който следва да се определят цените на съответните вложени при ремонт части, когато се остойностяват подлежащи на репариране действителни щети на лек автомобил, претърпял ПТП, по риска „автокаско” /респ. „пълно автокаско”/. Преди всичко такъв въпрос a priori не е с правно естество и аргумент в подкрепа на това разбиране е текстът на чл. 157, ал. 1 ГПК /отм./. След като за разрешаване на такъв въпрос е било необходимо по делото изслушването на специализирана СТЕ и в разширен състав, очевидно установяването на конкретната пазарна цена на частите, вложени в ремонта на увреден при ПТП автомобил, е фактическа констатация, която решаващият съд прави въз основа на надлежно събрано в хода на състезателен процес гласно доказателство: обстойно аргументираната преценка на лица, разполагащи със специални знания в тази област на емпиричното познание. Като е приел от фактическа страна, че процесният увреден от ПТП лек автомобил е бил все още в гаранция, както и че застрахованото лице /лизингодател/ е обвързало договорно лизингополучателя си да го обслужва само в оторизиран сервиз на съответната марка, включващ задължение за влагане при ремонт само на оригинални части, т.е. такива, които са от завода-производител на колата, Бургаският апелативен съд стриктно е изпълнил задължението си по чл. 157, ал. 3 ГПК /отм./ да обсъди заключението на тройната СТЕ, което не е кредитирал, ведно с другите доказателства, събрани при разглеждане на делото в двете инстанции.
Предвид изложеното дотук е излишно обсъждането налице ли е основанието по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК. Независимо, че обжалваемият интерес на касатора Н. в случая е над минимума, установен в чл. 280, ал. 2 ГПК, в своята осъдителна част въззивното решение, постановено от Бургаския апелативен съд, не попада в приложното поле на касационното обжалване.
Мотивиран от горното и на основание чл. 288, ал. 1 ГПК, Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 24 на Бургаския апелативен съд, ГК, от 7.ІV.2008 г., постановено по гр. д. № 32/08 г. в атакуваната негова осъдителна част.
В останалата му част, като необжалвано, същото решение е влязло в сила.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2
Определение на ВКС, Търговска колегия, Първо отделение, постановено по търг. дело № 472 по описа за 2008 г.