ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1460
София, 21. декември 2015 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на осемнадесети ноември две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 5123 по описа за 2015 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 106/29.06.2015 на Варненския апелативен съд по гр.д. № 225/2015, с което е потвърдено решение № 496/18.03.2015 на Варненския окръжен съд по гр.д. № 230/2015, с което са отхвърлени предявените искове по чл. 28, ал. 1 ЗОПДИППД (отм.) за отнемане на имущество, придобито от престъпна дейност.
Недоволен от решението е касаторът К., представляван от гл.инсп. П. Р., който го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправните въпроси: когато в наказателния процес е установена имуществена облага, получена в резултат от извършеното престъпление, следва ли проверката по ЗОПДИППД (отм.) на придобитото през проверявания период имущество да се ограничи в рамките на определената в наказателното производство имуществена облага или проверката по ЗОПДИППД (отм.) се извършва независимо от така определената облага, следва ли, когато от престъплението е получена имуществена облага да може да се направи конкретна връзка между получената облага и придобитото имущество без да се взема предвид липсата на достатъчни по своя размер законни източници на средства, както и допустимо ли е в производството по ЗОПДИППД (отм.) получаването на големи суми от различни източници да бъде установено единствено въз основа на свидетелски показания, включително и на заинтересовани от изхода на делото свидетели, без фактите за получени значителни суми, както и че принадлежат именно на ответника да са подкрепени от други доказателства, в това число и от писмени документи, които (въпроси) обуславят изхода на делото и имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото – основания по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Ответникът по жалбата Х. А. Х., представляван от адв. М. Р. и С. Т. от ВАК я оспорва като неоснователна, като счита, че въззивният съд е съобразил установената съдебна практика в ТР № 1/2014 на ВКС, ОСГК, че престъпната дейност трябва да попада в предметния обхват на ЗОПДИППД (отм.), както и че ответникът е разполагал с достатъчно доходи от законен източник за придобиване на имуществото си, а имуществената облага от престъплението нито се е трансформирала в имущество, нито по някакъв начин е послужила за придобиването му. Престъплението, за което е осъден ответникът е инкриминирано от 30.03.2004 г., поради което за придобитото преди това имущество няма никакви данни за престъпна дейност като източник на средства. Що се отнася до процесуалноправния въпрос, ограниченията на свидетелските показания по ГПК са достатъчно изяснени в съдебната практика.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че паричната оценка на предмета на делото пред въззивната инстанция не е под 5.000 лева, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че с влязла в сила присъда ответникът е осъден за престъпление по чл. 253, ал. 2 НК (престъпление в приложното поле на чл. 3, ал. 1 ЗОПДИППД). В периода от 30.03.2004 до края на 2007 г. ответникът е придобил имущество на значителна стойност, която обаче не надхвърля доходите на ответника (получени през проверявания период) със законен произход и средствата от отчуждаването на имущество, придобито преди началото на проверявания период, намалени с разходите за издръжка на ответника и неговото семейство.
Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, тъй като повдигнатите материалноправни въпроси не обуславят изхода на делото. Претендира се отнемане на имущество, придобито от дейност, която е инкриминирана от 30.03.2004 г., която дата е приета за начало на проверявания период. Въззивният съд е съобразил и установената съдебна практика, че в производството по иск за отнемане на имущество, придобито от престъпна дейност страните може да доказват правнорелевантните факти с всички допустими по ГПК доказателствени средства, в т.ч. със свидетелски показания, както и че когато правнолревантни факти се установяват със свидетелски показания, съдът взема предвид начина, по който свидетелите са узнали тези факти (присъствали са при осъществяването им, имат впечатления от други факти, по които може да се съди за правнорелевантите, узнали са правнолевантните факти от трети лица или от някоя от страните по делото и др.), както и способността и желанието на свидетелите вярно да възприемат фактите и добросъвестно да ги възпроизведат в показанията си. Заинтересоваността на свидетеля може да се отрази както на начина, по който той възприема фактите, така и на неговата оценка за тях, а също и на начина на възпроизвеждането им в показанията пред съда. Това може да се отнася за всички факти или само за някои от тях, поради което съдът е свободен да прецени дали да се довери на тези показания и в каква степен. Като преценява данните за заинтересованост на свидетелите, съдът може да приеме, че заинтересованият свидетел е възприел вярно правнорелевантните факти и ги възпроизвежда добросъвестно в показанията си, а свидетел, за когото няма данни за заинтересованост е възприел някои или всички факти погрешно, не е способен да ги възпроизведе в показанията си или ги възпроизвежда недобросъвестно.
Ответникът по касацията Х. А. Х. претендира разноски в касационното производство, но не е представил доказателства за извършването им.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 106/29.06.2015 на Варненския апелативен съд по гр.д. № 225/2015.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.