ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1461
София, 20. декември 2013 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на шестнадесети октомври две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 3247 по описа за 2013 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решението на Софийския градски съд от 19.11.2012 г. по гр.д. № 11456/2012, с което е отменено решението на Софийския районен съд от 29.02.2012 г. по гр.д. № 14554/2011, като са отхвърлени предявените искове за признаване незаконността на уволнението, възстановяване на предишната работа и обезщетение поради незаконно уволнение по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ.
Недоволен от решението е касаторът В. К. Д., представляван от адв. Д. Т. от САК, който го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправния въпрос за възможността ищецът да представи по-късно изискани от ответника писмени доказателства, за които той не е изпълнил задължението си да представи и по материалноправните въпроси за правното значение на неизпълнението от работодателя на задължението му по чл. 193 КТ да изслуша работника или приеме писмените му обяснения преди да наложи дисциплинарното наказание, които (въпроси) са решени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, разрешават се противоречиво от съдилищата и имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Ответникът по жалбата [фирма], С., представляван от адв. Р. Т. от САК я оспорва, като счита, че в изложението към касационната жалба не са посочени правни въпроси, които обуславят решението по делото, а са изложени фактически обстоятелства по съществото на спора.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че първите два иска са неоценяеми, а третият е обусловен от първия, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ищецът е работил при ответника като „управител на магазин” по безсрочен трудов договор. При извършена ревизия е установено, че ищецът е предавал стока на купувач срещу отложено плащане, без изискуемото в случая предварителното съгласие на счетоводството, която стока не е заплатена в последствие. Преди да издаде оспорваната заповед за уволнение работодателят е поискал писмени обяснения от ищеца, който е изпратил отговор по електронна поща, но е отказал да подпише изпечатания на хартия документ.
Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, тъй като поставените правни въпроси не обуславят решението по делото. Страната може да представи по-късно изискани и непредставени от насрещната страна документи, но ако представи доказателства, че тя не е могла да се снабди с тях своевременно при полагане на дължимата грижа за добро водене на делото (чл. 147, т. 1 ГПК), а и документите трябва да имат значение за решаването на делото. В случая не се спори, че ищецът е издал фактура с отложено плащане. Спори се, че той не е имал право да я издаде. Предоставянето на възможност за даване на писмени или устни обяснения е абсолютно изискване за законността на наложено дисциплинарно наказание, но съдът е приел, че такива са поискани и дадени (както ищецът признава в исковата молба), но хартиеното копие от тях не е подписани от ищеца.
Ответникът по жалбата [фирма], С. не претендира разноски в касационното производство.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решението на Софийския градски съд от 19.11.2012 г. по гр.д. № 11456/2012.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.