О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1461
гр.София, 03.12.2009 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на тридесети ноември две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Декова
гр.дело №1063 по описа за 2009 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Л. Л. П. от гр. С., против решението от 10.03.2009г., постановено по гр.д. №2251/2004г. на Софийски градски съд, с което е оставено в сила решението от 26.01.2004г. по гр.д. №8808/1996г. на Софийски районен съд, за уважаване на предявения от Е. Б. В. /производството е продължило в лицето на законния му наследник Б. Е. В./ срещу Л. Л. П. иск с правно основание чл.87, ал.3 от ЗЗД.
Касаторът счита, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по жалбата Б. Е. В. не взема становище по жалбата.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването, с обжалваем интерес над 1000лв. и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира следното:
С въззивното решение е оставено в сила първоинстанционното решение, с което е уважен предявения от Е. Б. В. / починал в хода на въззивното производство, което е продължило с участието на законния му наследник Б. Е. В./ срещу Л. Л. П. за разваляне на сключения на 07.12.1994г. между Е. Л. П. договор за прехвърляне на недвижим имот, оформен в н.а. №7/94г., с който Е. Б. В. е прехвърлил на Л. Л. П. своя собствен апартамент в гр. С., срещу задължение за издръжка и гледане, поради неизпълнение от приобретателя.
Касаторът се позовава на основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 от ГПК. Неоснователно е позоваването на решение от 20.04.2004г. по гр.д. №502/2003г. на ВКС, ІІ г.о., тъй като то се отнася до случай, в който страните са уговорили само грижи при немощ и болест, а в настоящия случай не са ограничени грижите. Отделно от това няма противоречиво разрешаване и на въпроса дали съвместното живеене с прехвърлителя е необходимо и дали липсата на такова не е неизпълнение на договора. В обжалваното въззивно решение също е прието, че липсата на съвместно живеене не е неизпълнение на договора, с оглед на съдържанието на конкретния договор, който са сключили страните. Не е противоречиво решен въпросът за дължимата издръжка във въззивното решение и в решение №653/2002г. по гр.д. №295/2002г. на ВКС, ІІ г.о., като и в двете решения е прието, че приобретателят е длъжен да престира такива издръжка на прехвърлителя, която да съответства на всичките му нужди. Дали събраните доказателства установяват изпълнение на задълженията е въпрос на преценката им, а доводите за неправилност на тази преценка не са относими към достъпа до касационно обжалване. Относими са към правилността на въззивното решение, по която касационната инстанция ще се произнесе, ако жалбата бъде допусната за разглеждане по същество. Преценката за достъп до касационно обжалване се основава на съответствието с критериите по чл.280, ал.1 от ГПК, а не с обсъждане на конкретните основания за порочност на обжалваното въззивно решение. Не е противоречиво решен въпросът за възможността за трансформиране на натуралното задължение в парично, във въззивното решение и решение №580/1993г. по гр.д. №1150/1992г. на ВС, ІІ г.о., решение №504 от 30.03.1976г. по гр.д. №2394/1975г. на ВС, І г.о. и решение №589 от 23.09.1996г. по гр.д. №67/1996г. на ВС, ІІ г.о., и не е в противоречие с Тълкувателно решение №95 от 28.06.1966г. по гр.д. №65/1966г. на ОСГК на ВС. Такава трансформация ответницата по иска, сега касатор, е твърдяла за времето от м.август 1996г., а исковата молба е заведена на 09.09.1996г. Въззивният съд е приел, че от значение за произнасянето по иска е преди всичко изпълнението на договора преди м.юли 1996г., защото именно на твърдения за неизпълнение до този момент се основава предявения иск. Въпрос на доказване по делото е доколко изпълнението е съществено по смисъла на чл.87, ал.4 от ЗЗД и в този контекст няма противоречие и с решение №674 от 06.03.1980 по гр.д. №2776/1979г. на ВС, ІІ г.о. Представеното решение по арбитражно дело не се поставя на обсъждане, тъй като не е относимо към основанията по чл.280, ал.1 от ГПК.
С оглед изложеното не следва да се допускане касационно обжалване на въззивното решение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение от от 10.03.2009г., постановено по гр.д. №2251/2004г. на Софийски градски съд, по касационна жалба на Л. Л. П..
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: