О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1463
София, 03.12.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на тридесети ноември двехиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова
ЧЛЕНОВЕ: Жива Декова
Олга Керелска
като изслуша докладваното от съдия Зяпкова гр. дело № 1808/2009 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288ГПК.
Образувано е по касационна жалба от С. „Х”, КД, гр. П. чрез адв. В. Л. и П. Х. против въззивно решение на Пловдивски апелативен съд от 20.05.2009 г. по гр. д. № 352/2009 г.
С жалбата са заявени доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушени съдопроизводствени правила и необоснованост-основания за отмяна по чл. 281, т. 3 ГПК.
Към жалбата е приложено изложение относно допустимостта на касационното обжалване съгласно изискването на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК с позоваване на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК. Твърди се, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС относно трудовата злополука, причинена при проявена груба небрежност от пострадалия-починалия Р. Х. , който въпрос е от значение за решаване на възникналия спор между страните и от който зависи изходът на делото. Посочени са Р. № 988/14.072008 г. по гр. д. № 4072/2007 г., ВКС, ІІ г.о. и Р. № 792/6.12.1988 г. по гр. д. № 674/1988 г., ВС, ІV г.о., копия от които са приложени.
За ответниците по касация Я. М. Х. и А. Р. Х. не е изразено становище.
За третото лице помагач З. „В” А. , гр. С. не е изразено становище.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК.
При преценка за допустимост по чл. 288 ГПК Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение констатира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване:
С въззивното решение е осъдено С. „Х” КТ, гр. П. да заплати на Я. М. Х. към присъденото от първоинстанционния съд в размер на 30020 лв. обезщетение за неимуществени вреди от трудова злополука на 20.11.2006 г., при която е починал нейния съпруг Р в допълнително сумата 2000 лв. ведно със законната лихва от деня на увреждането-20.11.2006 г. до окончателното изплащане на сумата. Отхвърлен е иска, предявен от непълнолетната А. Р. Х., действаща лично и със съгласието на своята майка и законна представителка Я. М. Х. против С. „Х” КТ, гр. П. за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от трудова злополука на 20.11.2006 г., при която е починал нейния баща Р за разликата над присъдения от първоинстанционния съд размер от 32020 лв. до размер на 37020 лв. Отменено е решението и за разликата над сумата 2561.60 лв. дължима от ответника държавна такса. Оставено е в сила решение на Пловдивски окръжен съд № 198/4.02.2009 г. по гр. д. № 85/2008 г. в останалата обжалвана част.
Съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, с които съдът се е произнесъл по материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС,решаван е противоречиво от съдилищата и е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Задължението на касатора по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК да изложи с жалбата точно и мотивирано касационни основания е относимо и към основанията за допускане на касационно обжалване, на които касаторът се позовава с изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. Формулираният от касатора въпрос определя рамката, в която ВКС е длъжен да се произнесе в
производството по чл. 288 ГПК. ВКС не е длъжен да извежда правния въпрос от твърденията на касатора и изложените от него в касационната жалба оплаквания и доводи по конкретни факти и обстоятелства. Непосочването на правния въпрос само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване.
В случая с приложеното към жалбата изложение относно допустимостта касаторът е посочил основанията по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК, но е изложил твърдения относно основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
В обхвата на т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК се включват тълкувателните решения на ВКС и постановления на Пленума на ВС.
Твърдението, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС относно трудовата злополука, причинена при проявена груба небрежност от пострадалия по естеството си не съставлява формулиран материалноправен въпрос, от значение за изхода по конкретното дело по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК.
Независимо от това посоченото основание за допустимост е подкрепено с решения на ВС № 792/6.12.1988 г. по гр. д. № 674/88 г., ВС, ІV г. о. и Р. № 988/14.07.2008 г. по гр. д. №4071/2007 г., ВКС, ІІ г. о. Посочените съдебни решения съставляват практика на отделни състави на ВС и на ВКС, която е създадена по повод решаване на конкретни дела и не съставлява задължителна практика по смисъла на т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК.
Освен това посочените решения са постановени при различни от процесния случай фактически обстоятелства, с оглед на коетовъзприетото от съда тълкуване на нормата на чл. 201 ал. 2 ГПК не е относимо по настоящото дело.
Предвид изложеното и на основание чл. 288 ГПК Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Пловдивски апелативен съд, втори състав № 158/8.07.2009 г., постановено по гр. д. № 352/2009 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: