О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 1465
София, 18.12.2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България , Трето гражданско отделение в закрито заседание на дванадесети декември , две хиляди и дванадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
След като изслуша докладваното от съдията КЕРЕЛСКА гр.д.№ 849/2012 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Е. И. И. от [населено място], Пловдивска обл. чрез адв. М. С. против решение № 605/12.04.2012 год. , постановено по в. гр.д. № 455/2012 год. на Пловдивския окръжен съд , ГК,V-ти състав , с което след отмяна на решението по гр.д. №21580/2010 год. на Пловдивския районен съд, частта, в която исковете са уважени е постановено ново решение с което , предявените от Е. И. И. срещу [фирма], [населено място] искове за отмяна на уволнението му извършено със заповед №50/01.11.2010 год. , за възстановяване на предишната работа на длъжността „управител склад” и за присъждане на сумата 1500,48 лв. обезщетение по чл. 225,ал.1 КТ за времето от 01.11.2010 год. до 01.05.2011 год., са отхвърлени. Присъдени са разноски.
Представено е изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване по чл.284,ал.3,т.1 ГПК.
Ответникът по касация [фирма] , [населено място] Е. оспорва наличието на предпоставките, обуславящи допустимост на касационното обжалване, в писмен отговор по делото.
Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о. с оглед правомощията по чл. 288 ГПК , приема следното :
Касационната жалба е подадена в срок , от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Независимо от процесуалната допустимост на касационната жалба, обусловена от нейната редовност , касационно обжалване на решението не следва да се допуска. Съображенията за това са следните:
В представеното изложение по чл. 284,ал.3,т.1 ГПК касаторът излага съображения , че въззивното решение е постановено в противоречие със задължителната практика на ВС и ВКС и се решава противоречиво от съдилищата по следните правни въпроси:
1.Неполучаването на изпратено писмо с обратна разписка от страна на дисциплинарно уволнен работник с или служител , счита ли се за получаване /връчване / на заповед за налагане на дисциплинарно наказание и заповед за уволнение въз основа на наложено дисциплинарно наказание . ;
2. Непотърсената пратка / писмо с обратна разписка/ изпратена от фирмата – работодател до работника във фирмата съставлява ли недобросъвестно изпълнение на трудовите права и задължения в разрез с чл. 8,ал.1 КТ. ;
3. При неполучаване на писмо с обратна разписка, съдържащо евентуално заповеди за налагане на дисциплинарно наказание и заповед за прекратяване на трудов договор, от коя дата се счита прекратено трудовото правоотношение.
Така постановените въпроси нямат характер на правни въпроси по смисъла на чл. 280,ал.1 ГПК.Съгласно задължителното тълкуване, дадено в т.1 ТР №1/19.02.2010 год., по тълк. дело № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС тези въпроси следва са да били предмет на разглеждане във въззивното решение и разрешаването им да е обусловило изхода на спора.
Настоящият случай не е такъв.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че по отношение на касатора- ищец е била изпълнена процедурата по чл. 193 ГПК като е изпратена покана за даване на писмени обяснения в това число и за неявяването му на работа за периода от 07.10.2010 год. до 14.10.2010 год., станало причина за дисциплинарното уволнение, като ищецът е дал такива обяснения. Като е обсъдил събраните по делото доказателства е приел, че ищецът е изпълнил фактическия състав на дисциплинарното нарушение по чл. 190,ал.1,т.2 КТ / неявяване на работа за два последователни дни/.Доколкото поканата по чл. 193 КТ е с дата 14.10.2010 год., съдът приел, че това е най- късната дата на която работодателят е разбрал за извършеното дисциплинарно нарушение . Доколкото исковата молба, в която ищецът посочва , че е узнал за наложеното дисциплинарно уволнение от писмото Инспекцията по труда , е подадена на 14.12.2010 год., съдът е приел, че дисциплинарното наказание е наложено в срок. Същевременно съдът е приел, че невръчването на заповедта не обосновава нейната незаконосъобразност, респ. само по себе си това не е основание за нейната отмяна. Посочено, е че доколкото всички уведомления във връзка с наложеното дисциплинарно наказание са били изпращани на адреса, посочен и в исковата молба , на който ищецът очевидно пребивава, може да се направи извод за недобросъвестност от негова страна при осъщестяване на трудовите му права и задължения / в разрез с чл. 8,ал.1 КТ/.
Следователно въззивният съд е отхвърлил предявеният иск с пр. осн. чл. 344,ал.1 КТ и обусловените от него искове по чл. 344,ал.2 и 3 КТ въз основа на направените от него изводи, че ищецът е извършил вменяваното му нарушение на трудова дисциплина, че наказанието е наложено в предвидения от закона срок и при спазване на законоустановената процедура. Тези изводи не са предмет на поставените от касатора правни въпроси.
Изводът , че невръчването на заповедта за дисциплинарно уволнение не е основание за нейната отмяна е правилен и в съответствие със закона и практиката. Очевидно неполучаването на заповедта за дисциплинарно уволнение не може да се счита за връчване на заповедта, но отговора на този въпрос не се отразява на правилността на решението. С решение № 1009/2009 год. по гр.д. №2673/2008 год. на ВКС, І г.о., постановено при условията на чл. 290 КТ в отговор на въпроса : може ли да влезе в сила заповедта за налагане на дисциплинарно наказание в случай, че работникът или служителят е напуснал страната и по този начин сам се е поставил в състояние на невъзможност да узнае за наложеното му наказание е прието, че при липса на доказателства че заповедта е получена лично или чрез получаване на писмо с обратна разписка, следва да се приеме, че връчването е към момента на подаване на исковата молба в съда.
Мотивите на въззивният съд послужили като основание за поставяне на втория въпрос не са обуславящи тъй като нямат отношение към изхода на спора. Последното се отнася и до третия въпрос, като касаторът не е обосновал с оглед на каква негова теза е формулирал същия.,
Формулирането на правен въпрос по см. на чл. 280,ал.1 ГПК е основната и обща предпоставка за допустимост на касационното обжалване. Неизпълнението на тази предпоставка е достатъчно основание касационното обжалване да не се допуска. С оглед на това не се налага обсъждането на посочените от касатора допълнителни /критерии / основания за допустимост на касационното обжалване по чл. 280,ал.1,т.1,2 и 3 ГПК и представените съдебни актове.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 605/12.04.2012 год. , постановено по в. гр.д. № 455/2012 год. на Пловдивския окръжен съд , ГК,V-ти състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: